Европейската комисия заяви, че като цяло състоянието на върховенството на правото в ЕС се подобрява, но сериозни проблеми се откриват в някои държави членки по всички четири наблюдавани области - независимост и ефективност на съдебната власт, борба с корупцията, свобода на медиите и качество на законодателния процес.

В доклад за състоянието на върховенството на правото в ЕС, публикуван в сряда се казва, че 65% от препоръките, направени от Европейската комисия до страните членки миналата година са изпълнени (40% частично), но други реформи не са направени и се дават още съвети как да се подобри върховенството на правото в името на възможността всеки гражданин и бизнес да може да се възползва от европейските ценности.

Вицепрезидентът на Еврокомисията Вера Йорува заяви, че "никоя държава не е имунизирана за проблеми" и че ако ЕС иска да запази реномето си в света, трябва първо да подреди собствения си дом.

В същото време Йоурова, която отговаря за ценностите и прозрачността, заяви, че съгласно тазгодишния доклад "ЕС е стабилна демокрация, основана на върховенството на правото и няма радикално влошаване на състоянието му в никоя държава членка".

Състоянието на съдебната власт се преценява откъм нейната независимост, качество и ефективност и в изводите за 2023 г. Комисията намира положителни тенденции.

Като основни поводи за безпокойство се посочват ниските заплати на съдиите и прокурорите в някои държави, които не успяват да привлекат юристи, както "структурни опасения по отношение на независимостта на съдебната власт" в малък брой държави.

Тазгодишните отличници по този показател са Люксембург, където е създаден Национален съвет по правосъдие по европейските стандарти, Нидерландия - където повече от половината от членовете на Съвета на съдебната власт вече са съдии.

Комисията обаче посочва, че в Унгария остава непрозрачно разпределението на делата. В същото време Будапеща получава похвали за скоростта на правораздаване и нивото на дигитализация.

По този показател България е посочена сред незадоволителните примери, основно заради състава на Висшия съдебен съвет и за Инспектората към Висшият съдебен съвет, където се вижда риск от политическо влияние.

Като положителни стъпки в България се отчитат законодателните промени, свързани с дигитализацията на правосъдието и приетите нови закони за съдебната медиация и правната помощ.

Сред другите "проблемни" държави се посочват Словакия заради недостатъчните гаранции за уволнение членове на съдебните съвети, назначени от изпълнителната власт и парламента, и Испания, където съставът на Съвета на съдебната власт не е подновен и съдиите не са определили своите членове в него.

Най-тревожно е положението в Полша, където "има сериозни опасения, свързани с Националния съвет на съдебната власт, тъй като има основателни съмнения относно нейната независимост", се казва в доклада.

Европейската комисия има най-много забележки към държавите членки по борбата с корупцията, отбелязвайки в доклада, че "корупцията продължава да бъде сериозен проблем както за гражданите, така и за предприятията в ЕС".

Като осезаем проблем за ЕС в тази част се посочва, че макар и държавните служители да са проверявани за своето имуществено състояние и конфликт на интереси, тези задължения имат различен обхват, прозрачност и достъпност на оповестената информация, както и по отношение на равнището и ефективността на проверката и правоприлагането. България тук е сред отрицателните примери като се посочва, че "остават сериозни пропуски в мерките за лоялност на заемащите постове от най-високо ниво".

Посочва се, че в някои държави членки разследванията и наказателните преследвания по дела за корупция отнемат дълго време и все още не са налице солидни резултати, особено по дела за корупция по високите етажи на властта.

Комисията не пропуска да отбележи, че "в България все още липсват солидни резултати от окончателни присъди по дела за корупция на високо ниво". Проблеми в разследването на корупция по върховете се цитират в доклада още в Унгария, Гърция, Словения и Малта.

Само Унгария и Австрия са направили през годината законодателни промени, които са подобрили капацитета на институциите да се борят с проблема и транспонирането на директивата за защита на свидетелите не е приключило във всички държави.

Европейската комисия критикува Полша за липсата на инициативи, които да подобрят борбата с корупцията по високите етажи на властта. "Продължават да съществуват рискове и по отношение на ефективното правоприлагане срещу корупцията на високо ниво на практика, включително заплахата от избирателно прилагане на закона и безнаказаност, причинени от несъответствието в третиране на случаи на корупция за политически цели", пише в доклада.

България е включена и в частта с похвалите заради поправките за наказателната отговорност на главния прокурор, приети в края на май и взема и кредит от още несвършената, макар и планирана задача да направи промени в статута на антикорупционната комисия. Не е пропусната и отмяната на "златните паспорти", като се посочва, че е започнал процес на отнемане на неправомерно присъждане на българско гражданство срещу инвестиции.

Еврокомисията не вижда особено движение по отношение на медийната свобода, плурализма, политическата независимост и социалното приобщаване на медиите.

В доклада се казва, че "индикаторите, свързани с журналистическата професия и защитата на

журналистите остават като цяло непроменени, като и двете регистрират среден риск. Има известно допълнително подобрение в показателя, свързано с прозрачността на медийната собственост, дължаща се и на прилагането на законодателството на ЕС от няколко държави членки. Концентрацията на новинарските медии запазва нивото си на "висок риск" в целия ЕС, докато зоната на политическа независимост, остава до голяма степен непроменена при среден риск".

Комисията отново издаде редица препоръки, които обхващат прозрачното и справедливо разпределяне на държавната реклама, независимото управление на обществените медии и мерките за подобряване на безопасността на журналистите, както и правото на достъп до публични документи.

Еврокомисията смята, че качеството на своите законодателните процеси и работата на конституционните съдилища продължават да се подобряват, като през годината в някои държави членки статутът на националните институции за правата на човека, омбудсманите и други независими органи е допълнително укрепен.

В тази част тревога се изразява най-вече за Полша заради закона за руското влияние, където Брюксел смята, че това може да ограничи правото на някои хора да заемат публични длъжности. Полша се цитира сред държавите, предизвикващи "сериозна загриженост" и по отношение на Конституционния трибунал, който Европейската комисия не смята за независим от изпълнителната власт.

Споменава се, че в някои държави все още няма официална уредба за консултации със заинтересованите страни или тя не се спазва в достатъчна степен на практика, а организациите на гражданското общество и защитниците на правата на човека продължават да се сблъскват с предизвикателства, като например въпроси, свързани с финансирането и ограничения върху тяхното пространство на действие.

Докладът посочва, че в Гърция се е свило пространството на действие на неправителствените организации, особено по отношение на работата с пристигащите в страната мигранти.

В различни държави членки бяха изразени опасения във връзка с продължаващото използване на извънредни правомощия. Тук като най-фрапиращ пример се дава Унгария, където извънредното положение, въведено заради пандемията от COVID-19 през 2020 г. продължава да действа и да се прилага, както и в Латвия по отношение на границата с Беларус, където ограниченият достъп за медии и граждански организации остава.

За България се изразяват притеснения по отношение на законотворческия процес във връзка с прилагането на практика на новите процедурни правила и проточилите се процедури за подмяна на ръководствата на регулаторите с отдавна изтекли мандати.