Колко часа работите на седмица?

Близо и над 40, биха отговорили повечето хора на Балканите. Доста по-малко, би бил отговорът в северните европейски страни.

Данни от Евростат показват, че средното работно време в Европа варира значително в различните държави.

Моделите на работа се променят през последните години, отбелязва "Евронюз" в статия, обобщаваща изводите от събраната статистика. Процентът на работещите от вкъщи се увеличи в ЕС по време на пандемията от COVID-19, а четиридневната седмица се изпробва в няколко държави.

През 2022 г. средният брой реални работни часове на седмица на основно работно място в ЕС се движи от 32.4 часа в Нидерландия до 39.7 в Гърция и Румъния. Това включва служители на пълно и непълно работно време на възраст 20-64 години.

При сравнение на европейските страни, за които има информация, се вижда, че Турция е имала най-дългата работна седмица - 42.9 часа през 2020 г., от когато са последните данни.

Тя е следвана от Черна гора (42.8 часа, данни за 2020 г.) и Сърбия (42.3). Това са страните със средна продължителност на работната седмица над 40 часа.

В списъка на страните със средно най-кратки работни седмици през 2022 г. Нидерландия (32.4 часа) е следвана от Австрия (33.7), Норвегия (34.1) и Дания и Германия (и двете по 34.6).

Обединеното кралство (36.4 часа през 2019 г.) има същото като количество средно работно време като ЕС, Франция и Италия - по 36.2 часа. Хората в Испания са работили 36.5 часа на седмица, само с 6 минути повече от средното за ЕС.

Всичките пет скандинавски страни са имали по-кратка средна работна седмица от средното за ЕС.

Разликите в средната продължителност на работните седмици между страните от ЕС варират в зависимост от вида на заетостта.

При пълен работен ден средните работни часове на седмица са от 37.4 часа във Финландия до 41.3 часа във всички страни от ЕС през 2022 г.

Когато се включат Европейската асоциация за свободна търговия и страните кандидатки за членство в ЕС, излиза, че Турция (46 часа) има най-дългата средна работна седмица (отделно е класацията за частична заетост, където с 27 часа румънците работят доста повече в тази категория от турците - 17.4 часа), следвана от Сърбия (43.5) и Черна гора и Швейцария (и двете по 43.4).

Обединеното кралство (41 часа, данни за 2019 г.) и Германия (39.5) са имали повече работни часове средно от ЕС (39.3) сред служителите на пълен работен ден, докато Италия (39.2 часа), Испания (39.1 часа) и Франция (38.7 часа) са имали по-малко.

За заетостта на непълно работно време средната работна седмица варира от 17.8 часа в Португалия до 27 часа в Румъния в страните от ЕС през 2022 г. Средната стойност за блока е 21.8 часа.

Заетите на непълен работен ден са работили 22.8 часа във Франция, 21.4 часа в Германия и 20.2 часа в Обединеното кралство. Турция (17.4 часа) има най-кратката средна работна седмица в тази категория.

Различните правни разпоредби и обичайната продължителност на работните седмици могат да повлияят на това колко часове хората работят средно на седмица. По-важното е, че различните дялове на работещите на непълно работно време в отделните страни оказват влияние върху резултатите. Евростат установява, че страните с по-висок дял на служителите на непълно работно време съобщават за по-кратки средни работни седмици за общия брой заети хора.

Например през 2022 г. делът на работещите на непълно работно време в общата заетост е бил 38.4 на сто в Нидерландия, което е най-високият процент в ЕС, докато средната работна седмица там за всички заети е 32.4 часа, което е най-краткото време в ЕС.

Съществуват значителни различия между половете, като тук се включват както заети на пълно работно време, така и хора на непълно работно време, на възраст 20-64 години.

Мъжете са имали по-дълга средна работна седмица от жените във всички страни през 2022 г. Най-значителната разлика сред държавите от ЕС се наблюдава в Нидерландия - 8.5 часа.

При мъжете най-кратката средна работна седмица е била в Нидерландия и Норвегия (и двете по 36.4 часа), докато най-дълга е била в Турция - 44.8. Средната продължителност за ЕС е 38.4 часа, а мъжете в Гърция са имали най-много седмични работни часове в ЕС - 41.7.

При жените най-дългата средна работна седмица е в Черна гора (41.7 часа). Средната за ЕС е 33.6. Жените в Нидерландия (27.9) са имали най-кратката средна работна седмица в ЕС, а в Румъния (39.3) - най-дългата.

Делът на заетите хора, включващ както тези на пълен, така и на непълен работен ден, обикновено работещи по 49 часа или повече на седмица, също е полезен индикатор. В ЕС 7.4 на сто от заетите хора са работили дълги часове на основната си работа през 2022 г.

Това варира от 0.7 на сто в България до 12.6 на сто в Гърция сред страните от ЕС.

Когато се включат други европейски страни, излиза, че Турция има най-висок процент (28.1 на сто), следвана от Обединеното кралство и Исландия, където 14.1% от заетите хора са работили 49 часа или повече на седмица.

Дебатите около четиридневната работна седмица се възобновиха покрай пандемията от COVID-19.

Идеята е проста - служителите ще работят четири дни в седмицата, като същевременно ще получават същото заплащане и ще печелят същите облаги, но при същото натоварване.

Според защитниците на четиридневната работна седмица, когато тя се приложи, удовлетворението на служителите се увеличава, наред с производителността.

Профсъюзите в цяла Европа призовават правителствата да въведат четиридневната работна седмица, но кои страни са приели идеята и как върви тя досега?

Белгия стана първата страна в Европа, която въведе закон за четиридневна седмица.

През февруари 2022 г. белгийските служители спечелиха правото да изпълняват пълна работна седмица за четири дни вместо за обичайните пет дни без да губят от заплатата си.

Но това не означава, че ще работят по-малко - те просто ще съкратят работното си време на по-малко дни.

Белгийският премиер Александер де Кро каза, че се надява, че промяната ще помогне пазарът на труда в Белгия да стане по-гъвкав и ще улесни хората да съчетават семейния си живот с кариерата си.

Той също така добави, че новият модел трябва да създаде по-динамична икономика.

Перспективата за 4-дневна работна седмица обаче не е привлекателна за всички.

Някои служители на пълен работен ден наистина ще работят много дълго през деня, ако изберат да съкратят часовете си, а други, като работещите на смени, просто няма да имат възможност за тази гъвкавост.

След успеха на други пробни програми на континента, Португалия направи крачка и се присъедини към нарастващ списък от страни, които изпробват концепцията за 4-дневна седмица.

Като част от пилотен проект, финансиран от правителството, обявен в началото на юни, 39 частни компании се записаха да участват в инициативата в партньорство с групата за застъпничество с нестопанска цел 4 Day Week Global.

Компании в Обединеното кралство, които са провели шестмесечен тест на 4-дневната работна седмица, сега планират да направят по-кратката работна седмица постоянна, след като определиха експеримента като "изключително успешен".

Десетки компании бяха включени в шестмесечната пилотна програма - най-голямата по рода си - която започна през юни миналата година, за да проучи въздействието на по-краткото работно време върху производителността на бизнеса и благосъстоянието на служителите, както и въздействието върху околната среда и равенството между половете.

Около 61 компании от Обединеното кралство и повече от 3300 служители се записаха в програмата, ръководена от изследователи от Кеймбриджкия и Оксфордския университети и Бостънския колеж, както и от 4 Day Week Global и други групи за застъпничество.

Както и в Португалия, от служителите се очаква да следват "модела 100:80:100".

След като миналата година малката лява партия "Мас Паис" обяви, че правителството се е съгласило с искането ѝ за започване на скромна пилотна програма за 4-дневна работна седмица, Испания постави началото на пилотен проект през декември.

Той ще помогне на малките и средни предприятия да съкратят работната си седмица поне с половин ден, без да намаляват заплатите.

Пилотната програма е тест и да се види дали производителността може да се увеличи. Компаниите, които се включат, могат да получат помощ от държавен фонд от 10 млн. евро, но трябва да разработят начини за увеличаване на производителността, които да компенсират превишаването на разходите за заплати, каза испанското министерство на промишлеността.

Тези подобрения трябва да бъдат внедрени в рамките на една година, а компанията трябва да остане в програмата поне две години.

За първата година от пилотния проект правителството ще финансира частично разходите за заплати и ще помогне да се финансира обучение за подобряване на ефективността.

Могат да участват само работници с постоянен трудов договор на пълен работен ден.

Между 2015 г. и 2019 г. Исландия проведе най-големия пилотен проект в света с 35 до 36-часова работна седмица (намалена от традиционните 40 часа) без никакви призиви за съизмеримо намаляване на заплащането.

Около 2500 души взеха участие в тестовата фаза.

За да се осигури контрол на качеството, резултатите бяха анализирани от британския мозъчен тръст Autonomy и Исландската асоциация за устойчивост и демокрация.

Проектът беше определен като успешен от изследователи и исландски профсъюзи, които преговаряха за намаляване на работното време.

Проучването също така доведе до значителна промяна в Исландия, като близо 90% от работещото население вече има намалено работно време или други условия.

Изследователите откриха, че стресът и т.нар. бърнаут намаляват и има подобрение в баланса личен живот - работа.

В Швеция 4-дневна работна седмица с пълно заплащане беше тествана през 2015 г. със смесени резултати.

Предложението беше да се опита с 6-часов работен ден вместо 8-часов без загуба на заплащане, но не всички бяха доволни от идеята да се харчат пари за пробния период.

Дори левите партии смятаха, че би било твърде скъпо да се приложи това в голям мащаб.

Положителни резултати все пак имаше в отделението по ортопедия на университетска болница, което прехвърли 80 медицински сестри и лекари на 6-часов работен ден и нае нов персонал, за да компенсира пропуснатото време.

Отговорът на медицинския персонал беше положителен, но експериментът срещна и много критики и не беше подновен.

Въпреки това някои компании, като производителя на автомобили "Тойота", избраха да запазят намалено работно време за своите работници.

Автомобилната фирма вече беше решила да направи това за механиците преди 10 години и не промени решението си.

По-рано тази година страната за кратко попадна в заглавията на международните новини, след като се появи информация за драстично намаляване на работното време.

Според твърденията финландското правителство е искало да въведе 4-дневна работна седмица, както и 6-часов работен ден.

Оказа се обаче, че това е фалшива новина.

Тогавашният премиер Сана Марин туитна за идеята през август 2019 г., но тя не беше включена в дневния ред на правителството.

Германия е дом на една от най-кратките работни седмици в Европа. Въпреки това синдикатите призовават за допълнително намаляване на работното време.

IG Metall, най-големият профсъюз в страната отправи такъв призив с аргумента, че това ще помогне за запазване на работни места и ще се избегнат съкращения.

Значително мнозинство (75%) смятат, че 4-дневната седмица би била желателна за служителите, като мнозинството (59%) са на мнение, че това трябва да бъде постижимо и за работодателите.

Почти половината от работодателите (46%) виждат пробната 4-дневна работна седмица на собственото си работно място като "осъществима".

Дали обаче такава мярка ще бъде приложена или обсъдена, предстои да се види. Засега предимно по-малки стартиращи фирми експериментират с по-кратка работна седмица.