Еврокомисарят за земеделие Януш Войчеховски заяви във вторник, че ще предложи на Европейската комисия да субсидира превоза на украинско зърно през територията на ЕС, след като Русия сложи край на зърнения коридор през Черно море и целият украински износ трябва да се организира по суша.

Говорейки след края на срещата на земеделските министри от ЕС в Брюксел, Войчеховски каза, че транспортните разходи по суша правят непривлекателно украинското зърно заради скъпия транспорт и трябва да бъдат подпомогнати с европейски средства, за да успее Киев да пласира земеделската си продукция.

Но той добави, че трябва да се обмислят последиците от преориентирането на износа на украински храни по суша за петте държави - Полша, България, Румъния, Унгария и Словакия, които пострадаха от експорта досега, след като техните фермери не можеха да продадат продукцията си заради увеличеното украинско предлагане.

Още в началото на войната ЕС отвори зелени транспортни коридори за украинските храни, като докато корабите с украинско зърно плаваха в Черно море, 60% от експорта се е осъществявал по суша.

Сега според Войчеховски транзитното преминаване на украинското зърно пред петте държави се е подобрило значително, но спирането на черноморския коридор и очакването за по-добра от миналогодишната реколта от зърно в Украйна отново могат да създадат проблеми и Брюксел трябва да се намеси, за да насърчи транзита на зърно.

Полша, България, Румъния, Унгария и Словакия внесоха официално във вторник искане за удължаване на забраната за внос в тях на украинска пшеница, царевица, рапица и слънчоглед до края на годината. Сега ограниченията, които ЕС им позволи срещу транзитирането през тяхна територия на украинска селскостопанска продукция, изтичат на 15 септември.

Войчеховски каза, че въпросът ще бъде разгледан през септември, след като еврокомисията излезе през август с анализ за ефекта от украинския износ върху европейските пазари.

Европейските земеделски министри не са обсъждали разширяване на списъка от стоки, забранени за внос в петте държави, макар Полша, която изложи опасенията им пред агроминистрите, е повдигнала въпроса за включването в него на малините и на пилешкото месо, каза еврокомисарят.

Литва поиска от Европейската комисия да разработи маршрут за украинско зърно през балтийските пристанища на мястото на прекъснатия миналата седмица черноморски маршрут.

Ходът, предложен от земеделските министри на Литва, Латвия и Естония в писмо, видяно от "Ройтерс", ще създаде "жизнеспособен и надежден алтернативен маршрут" за износ на украинска продукция, включително зърно, през пристанищата на Талин, Рига, Вентспилс, Лиепая и Клайпеда.

Петте пристанища имат общ капацитет за износ на зърно 25 милиона тона. За почти година работа на Черноморския зърнен коридор бяха транспортирани около 35 млн. т храни.

В писмото се предлага еврокомисията да разработи целенасочени действия за създаване на маршрута, като например "прилагане на мерки за улесняване на обработката на товари между различни железопътни габарити" и преместване на митнически и друг контрол на продукцията от полската граница (външна граница на ЕС) към балтийските пристанища.

Железопътните линии на Украйна и балтийските държави са изградени с междурелсие от руски тип, което е несъвместимо с железопътното междурелсие, използвано в Полша, единствения практически маршрут между страните, посочва "Ройтерс".

Българският земеделски министър Кирил Вътев съобщи в Брюксел, че петте държави са имали среща с еврокомисаря във вторник, за да му представят искането си. Той запознал Войчеховски и с опасенията на производителите на слънчоглед в България, след като украинските мощности за преработка на слънчогледово семе бяха разрушени.

Според Вътев Украйна, Румъния и България - най-големите преработватели на слънчогледово семе в Европа, няма да успеят да се справят с очакваната украинска реколта. Наличните мощности няма да са достатъчни за поемането на българската продукция, която може да остане в складовете.

Министърът съобщи, че българското правителство обмисля отпускането на държавна помощ на животновъдите, които се нуждаят от субсидии за реализация на своята продукция заради, по думите на Вътев, "дъмпинга с украинско сухо мляко на българския пазар".