ЕЦБ вдигна лихвата, икономическите условия в еврозоната са се влошили

ЕЦБ вдигна лихвата, икономическите условия в еврозоната са се влошили

Кристин Лагард
Reuters
Кристин Лагард
Доходността на облигациите в еврозоната спадна в четвъртък, след като Европейската централна банка повиши лихвените проценти до 3.75%, но заяви, че всички бъдещи решения ще зависят от икономическите данни.
ЕЦБ повиши основната си лихва по депозитите с 25 базисни пункта, с което лихвите достигнаха най-високото ниво от 23 години. Увеличени са и основният лихвен процент по кредитите до 4.25%, както и лихвеният процент по маржин кредитите - до 4.5%.
От миналия юли лихвените проценти в еврозоната бяха повишени с 425 базисни точки в опит да се забави ръста на инфлацията, помпана от последиците от пандемията, войната в Украйна и скока на енергийните цени.
Смекчен тон
"Отворени сме за всякакви възможни стъпки през септември и след това", каза президентът на ЕЦБ Кристин Лагард на пресконференция във Франкфурт в четвъртък, добавяйки: "Няма решение какви стъпки ще бъдат предприети през септември."
Това може да бъде или повишаване на лихвите, или пауза в цикъла на затягане, каза Лагард, уточнявайки само, че централната банка на еврозоната няма планове да намалява лихвите през септември.
Ако ЕЦБ направи пауза в цикъла на повишаване на лихвените проценти, "тя няма да е задължително продължителна", заяви президентът.
Юси Хилянен, ръководител на европейската лихвена стратегия в кредитора SEB, коментира пред "Ройтерс", че смекчаването на тона на ЕЦБ вероятно стои зад спада на доходността на облигациите в четвъртък.
След като през юли ЕЦБ отново вдигна лихвата, тя даде сигнал, че движението ще е само нагоре поне до 2025 г., тъй като инфлацията не слиза достатъчно бързо до желаните нива от 2%.
Инфлацията в еврозоната падна до 5.5% на годишна база през юни от 10.6% през октомври - най-високата в историята на валутния блок.
В сряда Федералният резерв на САЩ повиши лихвите до диапазон от 5.25% до 5.5%. Данните, публикувани в четвъртък, показват, че американската икономика е нараснала по-бързо от прогнозираното през второто тримесечие, а молбите за обезщетенията за безработица неочаквано са намалели миналата седмица.
Влошени перспективи
Според президента на ЕЦБ краткосрочните перспективи пред икономиката на еврозоната са се влошили главно поради отслабването на вътрешното търсене.
"Високата инфлация и затягането на финансовите условия възпират разходите. Тези фактори са особено тежки върху индустриалното производство, което е задържано и от слабото външно търсене. Жилищният пазар и бизнес инвестициите също показват признаци на слабост, докато секторът на услугите остава по-устойчив", заяви Кристин Лагард.
Тя отбеляза, че в краткосрочен план слабостта на икономиката ще продължи, но по-ниската инфлация и по-високите заплати ще доведат до възстановяване на растежа с течение на времето.
Според Лагард двигателите на инфлацията в еврозоната се променят: външният натиск отслабва за сметка на вътрешния - основно заради по-високите заплати.
"Перспективите за икономически растеж и инфлация остават несигурни", каза Лагард, цитирайки геополитически фактори като рискови фактори.
"Факторите, които биха могли да доведат до по-висока инфлация, включват вероятността за повишаването на цените на енергията и храните, по-специално поради едностранното оттегляне на Русия от Черноморската зърнена инициатива", каза тя.
На 17 юли Москва едностранно напусна споразумението с ООН и Турция за осигуряване на безопасен коридор за транспорт на украински зърнени храни през Черно море, което създаде очаквания за ново поскъпване на храните и продоволствена криза, тъй като Украйна е сред четирите най-големи износителя на зърно в света.