Дигиталните номади може и да са бъдещето на бизнеса, но в настоящето имат проблеми
"Работех в свободното си време, когато уроците ми по английски позволяваха", разказва Нурия, 24-годишна испанка, която живее в малък град в Северна Малта през последните три месеца. Младата жена е един от днешните така наречени "дигитални номади", които работят онлайн без фиксирано работно място, разказва EUobserver.
Терминът е по-разпространен сега, отколкото преди пандемията, но продължава да предизвиква объркване що се отнася до значението и обхвата му, особено в трудовото право.
Нурия, например, е самостоятелно зает специалист по маркетинг, която през последните месеци е решила да смени бюрото си в центъра на Мадрид с морето и уроците по английски в Малта. Нейният работодател в Испания нямал нищо против и всичко, което тя трябвало да вземе със себе си, били компютърът и мобилният ѝ телефон.
| Но положението невинаги е толкова идилично и въпреки че свободата на движение в Европейския съюз улеснява преместването и работата от една държава членка в друга, все още има някои пропуски. |
В случая с колегите на Нурия от Чили и Бразилия, начинът да живеят и работят в Малта е чрез виза за дигитални номади, разрешение за временно пребиваване, предлагано от някои европейски страни за ограничени периоди, обикновено между шест месеца и две години.
Целта е да се привлекат висококвалифицирани хора с високи доходи, за да се стимулират местните икономики, без да се конкурират с местните работници. Това е и начин за най-зависимите от туризма икономики в Европа да генерират богатство извън пиковите си сезони.
Една от последните европейски страни, въвели такова разрешение, е Испания, която се присъединява към други като Хърватия, Естония, Португалия и Гърция в конкуренцията за привличане на тези нови служители на 21-ви век.
Най-нещастните на работа: защо поколението Z е толкова недоволно
Те предлагат хубаво време, по-ниски разходи за живот, привлекателни пейзажи и дори данъчни облекчения и изключения. В замяна изискват определен минимален месечен доход. В страни като Португалия нивото е четири пъти националната минимална заплата. В Малта, където минималната заплата е около 835 евро на месец, искат около 2700 евро.
Те могат също така да изискват минимална продължителност на престоя, както в Португалия, която го определя на 16 месеца.
Досега тези визи са били въведени само на държавно ниво, което представлява проблем за реалността на трансграничната дистанционна работа.
Трудностите да работиш без регламент
Къде се плащат данъци? Какви данъчни облекчения са налични? Какви здравни грижи са достъпни? При кого се обръщате, ако имате проблем с работодателя или трудова злополука? Как и от кого се извършва инспекцията на труда? Засега няма обща рамка за всички тези въпроси.
Първо, защото "дигиталните номади като категория технически не съществуват в правото на ЕС", според нов анализ на Европейския синдикален институт (ETUI).
Правната несигурност на техния статут ги поставя в уязвимо положение. "Законът все още догонва реалността, в която хората вече използват дистанционна работа и дигитален номадизъм", коментира изследователят на ETUI Зейн Раснака пред EUobserver. Тъй като всяка държава има различна правна рамка, концепцията е неясна.
Второ, няма данни колко от тези европейски и неевропейски дигитални номади има в ЕС.
"Ако нямаме данните, всъщност не знаем колко широко е разпространено явлението", подчертава Раснака.
В допълнение към правния статут, има няколко аспекта, които затрудняват ефективното прилагане на правата на дигиталните номади като работници, включително множество работодатели, трансграничен елемент или работа от нетипично място.
"Понастоящем трансграничната дистанционна работа е значително предизвикателство за съществуващите данъчни системи. Както печалбите на компаниите, така и заплатите на работниците могат да бъдат обект на риск от двойно данъчно облагане", отбелязва анализът на ETUI.
Работа и семейство - градовете по света, в които двете се съчетават най-добре
Животът и работата за ограничен период от време в държава, с която те обикновено имат слаба връзка, усложнява прилагането на трудовото законодателство и възможното прехвърляне на данъчни или социалноосигурителни задължения, което може да доведе до пропуски в покритието.
Но въпреки липсата на конкретни данни в Европа, дигиталното номадство очевидно е процъфтяващ глобален феномен, както се вижда от портали като Nomad List, който беше използван от повече от пет милиона души миналата година.
"Трябва да признаем тази (тенденция), вместо да я обявим извън закона, защото това може да ги тласне към ситуация на нередовна миграция, която може да създаде повече проблеми", отбелязва изследователят на ETUI.
Това означава използване на туристическа виза за влизане в държава с цел работа без никакво покритие или защита и без законово разрешение за това.
| Лисабон вече е свидетел на известна враждебност към тази група, която местните обвиняват за изострянето на жилищната криза в града през последните години, принуждавайки много португалци да се преместят от центъра в покрайнините. |
В скорошна публикация "Гардиън" цитира данни от Nomad List, глобална онлайн общност на дистанционни работници, според които само в Лисабон към момента има 15 200 дигитални номади.
Рита Силва, ветеран в кампанията за жилищно настаняване и изследовател, говори за "огромен, огромен приток на дигитални номади", работещите от разстояние чужденци, които са успели да си осигурят визи от миналия октомври, покривайки поредица от изисквания, включително месечни приходи от над 3040 евро - четири пъти средната португалска заплата.
| Икономическото възстановяване на Португалия, подхранвано от дерегулация и поредица от схеми, предназначени да привлекат чуждестранни инвестиции, изкриви пазара на жилища до неузнаваемост на място, където минималната месечна заплата е 760 евро и където 50% от хората печелят по-малко от 1000 евро на месец, отбелязва "Гардиън". |
Ива Дивич-Бейтенс, маркетинг консултант на свободна практика от Хърватия, която е в Лисабон от миналия май, е наясно с влиянието, което тя и други имат върху жилищата в Лисабон.
"Има просто огромно несъответствие между това, което португалците могат да си позволят, и това, което ние можем да си позволим", казва тя. "Мисля, че моите португалски приятели са ядосани преди всичко на правителството, но също така случайно срещам много хора, които са португалци и които казват: "О, вие, емигрантите, вземате всичко." Може би ние сме проблем в момента но мисля, че можем да намерим решение и смятам, че правителството греши, като не поставя таван на пазара."
"Бъдещето на бизнеса"
Именно Португалия се оказва любимата дестинация на дигиталните номади, става известно от анализ на жилищната платформа Flatio.
Компанията е разпитала 1200 дигитални номади от различни възрасти, пол и националности за техните разочарования, мотивация и любими дестинации.
Радим Резек, съосновател и главен изпълнителен директор на Flatio, коментира: "Дигиталното номадство не е просто тенденция, това е бъдещето на бизнеса, пътуването и живота (...) Преди дигиталното номадство беше за фрийлансъри, предприемачи и независещи от местоположението служители. Сега изглежда, че всеки може да го направи, което несъмнено ще има положително въздействие върху производителността, здравето и цялостното удовлетворение сред работната сила."
В доклада се отбелязва, че "работата и пътуването са се променили завинаги. Пандемията ускори тази тенденция и въпреки че някои по-традиционни компании искат да върнат хората в офиса след пандемията, много от тях са доволни от поддържаните нива на производителност, по-доброто благосъстояние на персонала и спестяването на разходи, предлагани от дистанционната работа. Вече не е необичайно човек да получи разрешение за дистанционна работа".
Ето какви са изводите от анализа:
Откъде са повечето дигитални номади?
От анкетираните най-голям дял идват от САЩ (37%), следвани от Обединеното кралство (12%) и Германия (5%).
Малко над половината от дигиталните номади са на възраст 30-39 години, а близо 23 процента са между 18 и 29 години.
Половете са сравнително балансирани - 55% са мъже, а 44% - жени.
Как избират своята дестинация?
Докладът разкрива, че най-важният фактор за дигиталните номади при избора на нова дестинация са разходите - почти половината от анкетираните (46.6%) са класирали това на първо място.
Други аспекти, които те вземат предвид, са наличието на слънчева светлина (15%), безопасността (12%), качеството на WiFi (9.4%) и здравните услуги (6.1%).
Португалия е най-популярната дестинация за дигиталните номади, следвана от Тайланд, Испания и Аржентина.
На въпрос коя е следващата дестинация, която най-много искат да посетят, дигиталните номади са поставили Испания на първо място (14.5%), следвана от Бразилия (13.3%), Мадейра (13.3%), Шри Ланка (10.3) и Тайланд (10.2%).
Какво работят?
Проучването на Flatio установи, че малко над една трета от дигиталните номади са на свободна практика (35%), 31.5% са наети на пълен работен ден и около 13 процента са предприемачи или собственици на бизнес.
"ИТ и технологии" и "Медии, реклама, връзки с обществеността и маркетинг" са най-разпространените сектори, следвани от "Предприемачество" и "Изкуства, културата и развлечения".
Колко трябва да печелят на месец?
От анкетираните малко над 25 процента казват, че за да бъде човек дигитален номад, трябва да печели между 3 000 евро и 3900 евро на месец.
Малко над 20 процента са избрали от 2 хил. до 2900 евро, а 18 процента са на мнение, че дигиталните номади трябва да печелят от 4 хил. до 4900 евро.
Къде обикновено плащат данъци?
Мнозинството (66 процента) от анкетираните дигитални номади казват, че плащат данъци в родната си страна. Само 19.4% плащат данъци в друга държава. Девет процента са казали, че през 2022 г. не са плащали данъци.
Трудностите
Дигиталните номади класират намирането на квартира като най-възпрепятстващото нещо за начина им на живот (39.8%).
Анкетираните най-често намират места за настаняване чрез Airbnb (20.8%), booking.com (17.4%) и Facebook групи (15.3%).
Частните апартаменти (34.7%) и хотелските стаи (33.8%) са най-честият избор за настаняване, следвани от частни стаи (11.5%) и хостели (7.8%). При приятели отсядат 4.9%.
Една четвърт от интервюираните харчат 501 - 700 евро на месец за наем, а малко под 20 процента харчат 301 - 500 евро.
На въпрос колко дълго очакват да живеят по този начин, 24% отговарят между три и пет години, 21.8% нямат времева рамка, 19.9% посочват 6-8 години. Отговор "Завинаги" дават 12.9%, а 9.1% - между девет и 11 години.
На въпрос за какви социални каузи ги интересуват:
- 42.5% казват действия за климата;
- социална справедливост (20.9%);
- граждански права и расова дискриминация (15.1%);
- намаляване на бедността (9.8%);
- неравенство между половете (4.2%).
Визи
Попитани дали използват визи за дигитални номади, положително отговарят 46.9%, а отрицателно - 44.2%. Наскоро са кандидатствали 8.5%.
Като полезни ги оценяват 61.5%. Други 15.1% заявяват, че нямат идея дали са полезни, а че имат нужда от още работа отбелязват 15%. Че не са полезни, мислят 7% от анкетираните.