Заради неукротимата инфлация: Еврозоната свива разходите, Москва пак вдигна лихвата
Финансовите министри от 20-те европейски държави, които използват еврото, се съгласиха в петък, че фискалната политика трябва да бъде рестриктивна през следващата година, за да помогне на Европейската централна банка да ограничи инфлацията, като същевременно балансира необходимостта от инвестиции.
Те се срещнаха в испанския град Сантяго де Компостела, за да обсъдят последните икономически прогнози на Европейската комисия, които рязко преразгледаха прогнозите за икономически растеж за 2023 г. и 2024 г.
Очаква се инфлацията да остане доста над целта на ЕЦБ от 2%, което я принуждава да повиши лихвените проценти, за да намали търсенето. Последната актуализация от четвъртък доведе основната лихва в еврозоната до 4%.
"Ясно е, че икономиката на еврозоната е загубила известна инерция на растеж, тъй като редица минали сътресения и, разбира се, последните политически решения се подхранват", каза председателят на срещата Пасхал Донохоу на пресконференция.
| "Фискалната политика трябва да бъде разумна, тя трябва да бъде внимателна, тя трябва да следва рестриктивна позиция и трябва да работи в съответствие с промените, които са направени на ниво парична политика", каза той. |
Всички страни от еврозоната вече са представили проектобюджети за 2024 г. на Европейската комисия, за да ги провери за съвместимост с правилата на ЕС.
Европейският икономически комисар Паоло Джентилони каза, че подкрепата за усилията на ЕЦБ за успокояванена инфлацията е едно от ключовите политически послания на срещата.
"За да стане това, фискалната политика трябва да бъде рестриктивна, както препоръчахме през пролетта. Това не означава намаляване на инвестициите, но означава по-специално постепенно премахване на оставащите мерки за енергийна подкрепа и гарантиране, че всички нови мерки, ако се окажат необходими , са много по-добре насочени", каза еврокомисарят, цитиран от Ройтерс.
Френският министър на финансите Бруно льо Мер подчерта, че Франция е ангажирана със стабилни публични финанси и намаляване на дълга, но че Европа също се нуждае от по-бърз растеж.
"Трябва да посветим цялото си време и енергия, за да обмислим мерките, които трябва да предприемем, за да имаме по-голям растеж в Европа. Това означава... че имаме нужда от стабилен баланс между стабилни публични финанси и по-нисък дълг и иновации, инвестиции и борба с изменението на климата ," заяви Льо Мер.
Лихвата в Русия е увеличена до 13%
Междувременно руската централна банка повиши основния си лихвен процент със 100 базисни пункта до 13% в петък, увеличавайки цената на заемите в отговор на слабата рубла и друг постоянен инфлационен натиск.
Русия започна да харчи повече, отколкото печели от горивата
Преди месец, след като рублата се срина и се разменяше по курс над 100 за долар и след публичния призив от Кремъл за по-строга парична политика, банката повиши лихвите с 350 базисни пункта до 12% на извънредна среща.
Първият банкер на Русия съобщи, че се обмислят допълнителни увеличения на лихвите и предупреди, че инфлационните рискове остават значителни.
| "Повишихме лихвата поради появата на инфлационни рискове и ще я поддържаме на високи нива за доста дълго време, докато не се убедим в устойчивия характер на забавянето на инфлацията", каза управителят на банката Елвира Набиулина на пресконференция. |
Според изявление на централната банка са се появили "значителни проинфлационни рискове", свързани с растежа на вътрешното търсене, което изпреварва капацитета за разширяване на производството, както и с обезценяването на рублата.
Кремъл обвини централната банка за срива на рублата
Набиулина каза, че бордът на директорите е обмислил задържане на лихвените проценти, както и по-агресивна стъпка на затягане, отбелязвайки, че довеждането на инфлацията до целта на банката от 4% до края на 2024 г. ще изисква траектория на по-висок лихвен процент.
Централната банка коригира прогнозата си за годишната инфлация за 2023 г. до 6.0-7.0% - значим скок от предишното й очакване за поскъпване от 5.0-6.5%. Към 11 септември поскъпването на живота на годишна база е 5.33%.
В същото време банката запази прогнозата си за растежа на руската икономика -1.5-2.5%, но предупреди, че икономиката вече е завършила своята фаза на възстановяване и че ограниченията от страна на предлагането, а именно затягащият се пазар на труда, биха ограничили по-нататъшния растеж.