ЕС предлага на Западните Балкани първо общ пазар, после членство
Държавите от Западните Балкани трябва първо да извършат реформи и да създадат свой собствен единен пазар преди да стигнат до членство в ЕС. За това говори в понеделник председателят на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен, цитирана от Ройтерс.
Шест балкански държави имат обещание за членство - Албания, Босна и Херцеговина, Косово, Черна гора, Северна Македония и Сърбия, от 20 г., но нежеланието сред 27-те членки на ЕС за прием на нови членове и липсата на реформи в региона, забавиха процеса.
Фон дер Лайен, присъстваща на среща на върха на Берлинския процес в Тирана - германска инициатива, насочена към подобряване на сътрудничеството в Западните Балкани, заяви, че ЕС и регионът сега трябва да сближат икономиките си.
"Трябва да се възползваме от потенциала... на Западните Балкани и да ги доближим до единния европейски пазар", каза тя на пресконференция в албанската столица.
Лидери от целия регион се присъединиха към фон дер Лайен, сред тях и българският премиер Николай Денков.
Фон дер Лайен каза, че новият план за растеж, който ще включва отварянето на общия пазар на ЕС към Западните Балкани в области като свободното движение на стоки и услуги, транспорта, енергетиката и цифровия единен пазар, също ще изисква дълбоки реформи.
| "Тези реформи ще бъдат придружени от финансиране за инвестиции от ЕС, ако се осъществят", каза тя. |
Тя цитира данни, според които икономическият и инвестиционен план от 30 милиарда евро за Западните Балкани, предложен от ЕС през 2020 г., досега е привлякъл в региона инвестиции за 16 милиарда евро.
Фон дер Лайен каза, че ако страните от Западните Балкани създадат свой собствен общ пазар, това ще даде тласък на техните икономики общо с 10%.
Според германския канцлер Олаф Шолц Берлинският процес е "най-добрият инструмент" за ускоряване на интеграцията на страните от Западните Балкани.
"Всеки напредък, който постигнете на общия регионален пазар, ще ви доближи значително до стандартите на ЕС", каза той в Тирана.
Денков подкрепи идеята за икономическото сближаване между кандидатите за еврочленство.
"Преговорите с ЕС са затруднени по различни причини, но това не пречи самите държави помежду си да се интегрират по отношение на търговия, движение на стоки, капитали и хора. Това ги подготвя за интеграцията им с Европейския съюз", заяви премиерът, цитиран от БТА.
Междинен статут за кандидатите
От своя страна, домакинът на срещата - албанският премиер Еди Рама, предложи "междинен статут" за страните кандидати. Той поиска те да участват в работата на евроинституциите като наблюдатели, без право на глас, съобщава БТА.
"Всъщност разбирам, че идеята за 33, 35 или 40 членове на ЕС е доста сложно да се предвиди в тези трудни времена. Бих попитал вместо това дали не е по-прагматично да видоизменим пътя от преговорите за присъединяване към членство...Не би ли било по-справедливо инерцията от това разделение да бъде преодоляна чрез въвеждане на статут на наблюдател за страните, които са в състояние на преход от започване на преговорите за присъединяване към пълноправното членство?", каза Рама.
Идея за различни степени на членство в ЕС през септември предложиха и независими експерти, които представиха по поръчка на Франция и Германия визия за бъдещето на Съюза, която вече се обсъжда на ниво министри.
Франция и Германия предлагат Европа на четири скорости
Миналата година Сърбия, Албания и Северна Македония подписаха споразумения за мобилност, позволяващи на хората да пътуват и работят в трите страни само с личните си карти. В понеделник шестте държави се договориха да продължат взаимното признаване на професионалните квалификации.