Европейската комисия препоръча в сряда започване на преговори за членство с Украйна в ЕС, след като довърши изпълнението на предварителните условия, само 15 месеца, след като Киев получи статут на кандидат за влизане в ЕС.

Преговорите трябва да започнат официално, след като Киев изпълни оставащите условия, свързани със засилване на борбата с корупцията, приемане на закон за лобирането в съответствие със стандартите на ЕС и укрепване на гаранциите за националните малцинства.

Тя посочи, че "много повече от 90%" от предусловията на ЕС за отваряне на преговорите са изпълнени. Оставащите реформи са вече в ход и Комисията приветства тези усилия, посочи председателят на Еврокомисията.

В препоръката се казва, че когато Киев изпълни и оставащите условия, за което Комисията ще докладва през март, Съветът трябва да приеме и преговорната рамка - разделянето на преговорите по глави, което е последна стъпка преди фактическото започване на преговорите.

Запитана за колко време Украйна може да се справи с преговорите, Фон дер Лайен не даде конкретен отговор като само каза, че това ще зависи от скоростта на преговорите.

Решение дали и кога ще започнат преговорите ще вземат лидерите на ЕС на срещата си в края на декември, като за започване на преговори е необходимо единодушно решение от всички 27 държави членки.

Украинският президент Володимир Зеленски определи препоръката на Комисията като "правилна историческа стъпка".

Според председателя на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен Молдова е предприела "значителни реформаторски усилия, въпреки непрекъснатите опити за дестабилизация на нейната демокрация".

Тя посочи, съществен напредък в борбата с корупцията и организираната престъпност и срещу конфликта на интереси, започнала е съдебна реформа и е приела план за деолигархизация.

Комисията намира, че тя е готова за начало на преговори за членство и препоръчва отварянето на такива на европейските лидери.

Избраната формула за препоръка за Украйна и Грузия дава свобода на лидерите да вземат политическо решение за започване на преговори, като в същото време изчакат новите доклади на Еврокомисията за изпълнението на оставащите условия и едва след това да пристъпят към практически стъпки за започване на преговорен процес.

Европейската комисия препоръчва отварянето на преговори и с Босна и Херцеговина, но след като бъде постигната необходимата степен на съответствие с критериите за членство. В годишния доклад за напредъка на страната се признава извършването на "значителни и важни стъпки", сред които встъпването в длъжност на новия Съвет на министрите, ангажираността с европейското членство на всички основни партии, прогрес в борбата с организираната престъпност, прането на пари и тероризма.

В същото време Фон дер Лайен заяви, че Комисията е разтревожена от приемането на "редица неконституционни закони" в Република Сръбска.

Страната трябва да положи допълнителни усилия, за да изпълни ключовите приоритети, посочени в становището на Комисията относно молбата й за членство в ЕС, като следващия доклад дали изпълнението на условията е вече факт, ще бъде през март 2024 г.

Според Ройтерс избрания подход към Босна, която миналата година получи кандидатски статут, е израз на разделението в ЕС за нея. От една страна са съседите й в региона - Австрия, Унгария, Словения и Хърватия, които искат да видят сближаването й с ЕС, от друга - е Нидерландия, начело на критичен лагер, който смята, че в Сараево има отстъпление от демокрацията.

Грузия, която подаде молба за членство едновременно с Украйна и с Молдова през 2022 г., но беше отложена, сега вече е преценена като достатъчно напреднала по 12-те поставени й условия и Европейската комисия препоръчва на европейските лидери да й дадат кандидатски статут. Ако това стане ЕС ще има 9 кандидати, които очакват да се присъединят към него.

Неизпълнените условия включват присъединяване на Грузия към външнополитическите санкции на ЕС, противодействие на дезинформацията и политическата поляризация, както и осигуряване на свободни и честни избори през 2024 г.

Освен за Босна, за която Комисията отчита известен напредък, ситуацията за останалите държави кандидати от Балканите - Албания, Сърбия, Черна гора, Северна Македония, остава без значима промяна.

За да помогне на държавите да се справят по-уверено с реформите Еврокомисията обяви в сряда пакет от 6 млрд. евро за шестте държави от Западните Балкани, който Фон дер Лайен вече анонсира миналата седмица по време на обиколката си в региона.

Европейската комисия не промени препоръките си за останалите пет балкански държави, включително за Северна Македония, която продължава да очаква фактическо започване на преговори за членство, след като през юли 2022 г. България свали ветото си за тях при условие, че тя промени конституцията си, за да включи наличието на българско малцинство в нея.

Тези промени се обсъждат в македонския парламент, но още не са приети.

В доклада на Комисията се посочва, че Скопие е отбелязал "известен напредък в областта на правосъдието, свободата и сигурността, включително борбата с организираната престъпност и управлението на миграцията", но предстои още работа по съдебната система, борбата с корупцията и организираната престъпност, реформата на публичната администрация, включително управлението на публичните финанси и обществените поръчки.

Промените в конституцията се споменават само като задължение, отбелязва се неуместното използване на европейското знаме, критикува се поляризацията в парламента и блокирането на законите за реформи. В доклада е отделено значителна част на речта на омразата и защитата на малцинствата, което корелира с българската позиция.

Според Еврокомисията, Северна Македония има шанс да започне преговори по клъстера от глави, свързани с основните права, до края на годината. За да стане това обаче ще е необходимо съгласието на всички държави-членки, включително България.

В този клъстер са включени пет от общо 31 преговорни глави: правосъдие и основни права, свободи и сигурност, обществени поръчки, статистика и финансов контрол.

Урсула фон дер Лайен подчерта, че политиката за разширяване е "жизненоважна за ЕС".

В момента за членство в ЕС кандидатстват: Албания, Босна и Херцеговина, Молдова, Черна гора, Северна Македония, Сърбия, Турция и Украйна. Преговорите са отворени само за Сърбия, Черна гора и Турция, но след опита за преврат през 2016 г., фактическите преговори с Анкара са замразени.