Тревожно: След края на пандемията европейците се връщат към антибиотиците

Тревожно: След края на пандемията европейците се връщат към антибиотиците

В България употребата на антибиотици през 2022 г. е скочила с над 24% - най-голямото увеличение в Европа.
В България употребата на антибиотици през 2022 г. е скочила с над 24% - най-голямото увеличение в Европа.
След края на пандемията, през която употребата на антибиотици беше спаднала, европейците отново се връщат към тях, алармира Европейската комисия, предупреждавайки за нарастващ риск от антимикробна резистентност.
"Въпреки че общата дългосрочна употреба на антибиотици спадна между 2019 г. и 2022 г., потреблението отново се увеличи през 2022 г., тъй като много европейци възобновиха начина си на живот отпреди пандемията от COVID-19", съобщи Европейската комисия като се позова на изследване, направено по нейна поръчка от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие.
В него се посочва, че в две европейски държави - България и Кипър, се отбелязва "статистически значима нарастваща 10-годишна тенденция" на употреба на антибиотици спрямо броя на населението. В България през 2022 г. увеличението на използването на антибактериални средства е с 24.1% - най-високото в ЕС и в Европейската икономическа зона.
Най-често съобщаваните бактериални видове през 2022 г. са Escherichia coli (39.2%), следвани от Staphylococcus aureus (22.1%), Klebsiella pneumoniae (12.3%), Enterococcus faecalis (8.2%), Pseudomonas aeruginosa (6.1%), Enterococcus faecium (5.9%) %), Streptococcus pneumoniae (3.7%) и Acinetobacter spp. (2.5%).
Директорът на европейската здравна агенция (ECDC) Андреа Амон предупреди, че ситуацията с резистентните към карбапенем (клас антибиотици) инфекции с Klebsiella pneumoniae в ЕС продължава да се влошава. Честотата на тези инфекции се е увеличила с почти 50% между 2019 г. и 2022 г.
"Това е тревожна тенденция, тъй като има много малко ефективни лечения за пациенти с тези инфекции", заяви Амон при представянето на доклада в петък.
Всяка година в ЕС умират около 35 хил. души, тъй като се заразяват с бактерии, които не се подават на лечение с познатите антибиотици.
Агенцията съобщи за намаляване на стафилококовите инфекции с 12% и на тези, причинени от ешерихия коли с 16.8%, което се дължи на подобреното състояние с антимикробната резистентност.
Общото потребление на антибиотици при хората между 2019 и 2022 г. е намаляло с 2.5%, но това е твърде скромно спрямо целта за 20% по-малко до края на десетилетието.
"След безпрецедентни намаления през 2020 г. и 2021 г., потреблението се възстанови през 2022 г. Това може да означава, че моделите на зимните респираторни вируси, социалните контакти, хигиенните навици и практиките за предписване на антибиотици сега може да са подобни на тези, които са били преди пандемията COVID-19", се казва в изявление на здравната агенция на ЕС.
Едва в 40% от случаите на бактериални инфекции лекарите в България се съобразяват с препоръката на СЗО да изписват антибиотици, които в по-малка степен могат да предизвикат антимикробна резистентност у пациентите им
Едва в 40% от случаите на бактериални инфекции лекарите в България се съобразяват с препоръката на СЗО да изписват антибиотици, които в по-малка степен могат да предизвикат антимикробна резистентност у пациентите им
Лекарите само девет европейски държави се съобразяват с препоръката на Световната здравна организация да предписват предимно 48-те антибиотици от групата "Достъп" при често срещани инфекции, тъй като те в по-малка степен предизвикват антимикробна резистентност. Това са Дания, Ирландия, Финландия, Франция, Нидерландия, Латвия, Литва, Белгия и Швеция, където препаратите от тази група се изисписват като първи и втори избор в над 65% от случаите.
България е предпоследна с едва 40% от изписваните антибиотици за най-често срещаните бактериални инфекции от "по-безобидната" група. Този процент е по-нисък в Европа само в Словакия.