Управляващата коалиция в Германия прие допълнителен бюджет в понеделник, с който временно ще премахне самоналоженото ограничение за заеми, след като решение на конституционния съд отвори дупка от 60 млрд. евро в проектобюджета за 2024 г.

Бюджетът, който трябва да бъде одобрен от парламента, ще доведе до спиране на конституционно заложената дългова спирачка за четвърта поредна година, за да бъдат заети приблизително 45 милиарда евро, докато правителството на канцлера Олаф Шолц се бори за излизане от кризата, съобщава "Ройтерс".

Берлин беше принуден да замрази повечето нови ангажименти за разходи, след като съдът блокира плановете за пренасочване на милиарди евро неизползвани пандемични средства към зелени проекти и субсидии за индустрията.

Спирането на дълговата спирачка, която ограничава създаването на дефицит в бюджета, ще позволи вземането на допълнителен заем, тъй като тя определя лимит за нови заеми.

Правителството каза, че страничните ефекти от енергийната криза, която удари през 2022 г. след инвазията на Русия в Украйна и предизвика рязък скок на цените, са създали извънредна ситуация, която оправдава спирането на дълговата спирачка.

Новият заем няма да покрие напълно дупката от 60 милиарда евро в бюджета. Разходите за 2023 г. ще намалеят с 15.1 милиарда евро, но правителството каза, че това ще бъде достатъчно, за да покрие всички ангажименти.

Съдебното решение постави под въпрос традиционно стриктната фискална политика на Германия и предизвика предупреждения, че германските компании може да бъдат лишени от подкрепа.

Германия има най-нисък дълг в групата на Г-7 от големи икономики, но спомените за това как пестеливостта проправи пътя за следвоенно възстановяване и колко скъпо беше реинтегрирането на задлъжнялата бивша комунистическа Източна Германия оформиха уникална политическа култура, която не е склонна към дългове, пише "Ройтерс".

Министърът на финансите Кристиан Линднер изключи възможността за повишаване на данъците и каза, че икономиите ще бъдат търсени другаде.

Дълговата спирачка, въведена след световната финансова криза от 2008-2009 г., беше спряна за първи път през 2020 г., за да помогне на правителството да подкрепи фирмите и здравните системи по време на пандемията от COVID-19.

Министърът на икономиката Роберт Хабек от Зелените разкритикува дълговата спирачка като негъвкава и като блокираща жизненоважна подкрепа за индустрията, за да спре преместването на работни места и създаване на стойност в чужбина.

В понеделник той подчерта необходимостта да се даде яснота възможно най-бързо на компаниите, които са притеснени от несигурността, причинена от бюджетната криза.