Може ли Северна Македония без въглища и има ли с какво да ги замени
Докато Северна Македония се готви в неделя да представи плана си за спиране на производството на енергия от въглища, електроцентралата в Битоля - най-голямата в страната, привършва запасите си от въглища. За да се поддържа производството местните лигнитни въглища, трябва да се смесват с вносни и по-висококачествени.
Очаква се страната да получи подкрепата от международни кредитори на преговорите за климата на COP28 в Дубай за план на стойност 3 милиарда евро, който предвижда прекратяване на добива на въглища, спиране на централните, работещи с тях и преминаване към по-чиста енергия.
Кредитори ще подкрепят македонски план за 4 млрд. евро за отказ от въглищата
"Това е най-голямото предизвикателство в историята ни от нашата независимост преди 30 години", казва ръководителят на енергетиката на страната Марко Бислимоски пред Ройтерс от офиса си в Скопие.
| "И честно казано, нямаме друг избор, запасите от лигнитни въглища са на изчерпване", признава той. |
Според Бислимоски след 10 години Северна Македония няма да добива въглища и енергията ще идва изцяло от възобновяеми източници и от природен газ.
Миньорите в близката до ТЕЦ "Битоля" въглищна мина работят, за да захранват централата с лигнитни въглища. Те са с ниско качество на изгаряне, но много замърсяващи.
Около 200 камиона пристигат на ден, пълни с по-качествени въглища от Албания и Гърция, за да се смесят с местните лигнити, за да захранят три блока в централата с капацитет от 700 мегавата.
Рударско-енергийният комбинат "Битоля", който има открид рудник и топлоцентрала, е най-големият производител на електрическа енергия на територията на Северна Македония.
Новият план ще предложи затварянето на двете въглищни електроцентрали в страната и замяната им с 1.7 гигавата възобновяема енергия.
Въглищата все още представляват 40% от енергийния микс на Северна Македония, според Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР), която заедно със Световната банка подкрепят финансово плана за енергиен преход.
| "В нашия случай наличието на големи водноелектрически централи със слънчев потенциал е добра комбинация, за да сме напълно независими от въглищата в бъдеще", казва Виктор Андонов, директор за развитие и инвестиции в държавната енергийна компания ESM. |
През 2018 г. ООН определи въздуха в столицата на Северна Македония Скопие за най-замърсенения в Европа.
Страната работи от години, за да се откаже от въглищата, но плановете бяха отложени през 2021 г., когато Европа беше изправена пред енергийна криза поради войната в Украйна и Скопие трябваше да отвори отново въглищната електроцентрала "Осломей", държана като студен резерв, за да намали вноса на електроенергия.
Фросина Антоновска от неправителствената организация CAN Europe, приветства плана, но разкритикува правителството, че го пази в тайна.
"Трябва да имаме прозрачност от първия ден, за да имаме реална собственост върху този процес като държава", смята Антоновска.
През последните две години Северна Македония успя да добави 600 мегавата нов капацитет от възобновяеми източници, главно от слънчева енергия.