Публикуваният днес есенен Евробарометър хвърля светлина върху нагласите, възприятията, очакванията и степента на гражданско участие на българите както в европейски план - по отношение на европейската демокрация, приоритетните теми и значението на предстоящите точно след шест месеца избори за Европейски парламент, така и в национален.

Проучването на Евробарометър на Европейския парламент от есента на 2023 г. е проведено от социологическа агенция Verian между 25 септември и 19 октомври 2023 г. сред 26 523 граждани от всички 27 държави - членки на ЕС, 1038 от които са български граждани. Средните данни за ЕС са претеглени според броя на населението във всяка държава членка, а периодът на провеждане на интервютата лице в лице с граждани на България е 27 септември - 15 октомври - две до четири седмици преди местните избори в България.

В тази публикация фокусът пада върху оценките и очакванията на българите според данните от това проучване конкретно или най-вече за България - икономическа и политическа ситуация, и различни форми на упражняване на гражданско участие в момента и през последните години. Отделно са представени основните изводи от проучването по отношение на приоритетните теми на европейско ниво, ролята на Европейския парламент, информираността за предстоящите избори и начина, по който се възприема членството на България в ЕС.

Усещането за промяна в стандарта на живот и очакването за предстояща негативна промяна на българите отговаря в почти пълна степен на средната за европейските граждани като цяло. Само около 2% са избрали като най-верен в индивидуален план отговорът, че стандартът им на живот се е повишил; 23% са отговорили, че не очакват каквато и да е промяна, а песимизмът преобладава при 72%, или приблизително всеки трима от четирима българи.

Колкото и да е малък делът на отговорилите, че животът им се е подобрил, тази стойност е по-висока при мъжете отколкото при жените и е най-висока във възрастовата група 25 - 39 години. Най-голям е песимизмът при българите над 77-годишна възраст. Затруднението при плащането на сметки е значително по-голямо при българите, отколкото за средния европеец, показва още проучването. 15 процента (срещу 9 за ЕС) са отговорили, че изпитват такива затруднения почти винаги, 44% - понякога (при стойност за ЕС от 28%).

Почти никога не се случва да се сблъскат с такива затруднения на 39% от респондентите от България, докато средната стойност за ЕС е 62%. Тези, за които ЕС има положителен имидж, като цяло по-малко се сблъскват с подобен род икономически затруднения, както и тези, които са завършили образованието си над 20-годишна възраст (в сравнение с тези, приключили образованието си на 15 или между 16 и 19 години).

Българите в по-голяма степен, в сравнение със средната стойност за ЕС, са на мнение, че нещата се развиват в правилната посока в ЕС, но в по-малка (от средната за ЕС) - че нещата се развиват по този начин в България.

Само 21% са посочили този отговор като верен за тях, докато според 58% от българските респонденти нещата не се развиват добре в България. Същата негативна оценка, но за развитието на ниво ЕС, дават 35% от българите при средна стойност за ЕС 48%. Закономерно, усещането, че нещата не се развиват в правилната в посока в България, е по-високо при лицата, които почти винаги или от време навреме изпитват затруднения при плащането на сметки. Също така делът на отговорилите, че нещата не се развиват добре, е най-голям при лицата на възраст над 55 години.

По-малък е делът на българите, които оценяват като развитие в правилна посока ситуацията, в която се намират в личен план, в сравнение със средната за ЕС. Това е така за 57% от българите, докато 31% са отговорили, че развитието на живота им в личен план не е нито в правилната, нито в грешна посока, а 12% - 3 пъти повече от средната за ЕС стойност - не могат да преценят.

Отново, очаквано, оценка за положително развитие (в правилната посока) е много по-вероятно да направят за себе си (в личен план) лицата, които никога или само понякога изпитват затруднения в плащането на сметките си. Прави впечатление, че тази оценка доста по-често е давана от лица, които са на възраст между 25 и 39 години, отколкото от лица над 40-годишна възраст - разлика от 19 процентни пункта.

Очакване за подобрение в начина на живот в рамките на една година имат 16% от българите, като делът на хората между 25- и 39-годишна възраст в тази група на оптимисти е най-голям при минимална разлика между половете в полза на жените.

За 38% от българите - каквато е средната стойност и за ЕС - очакването е по-скоро за негативна промяна в условията на живот - песимистите са два пъти повече от оптимистите. И отново, възрастовата група, в която е най-вероятно човек да срещне оптимист за положителна промяна в начина на живот, е тази на родените преди 1998 година, но след 84-та.

Нагласата за положителна или отрицателна промяна в икономиката в България изглежда по следния начин: за 14% след една година икономиката ще се намира в по-добра форма, докато 47% имат срещуположното очакване - за влошена икономическа ситуация. Мъжете са по-големи песимисти от жените, а очакването за подобряване на икономиката е най-голямо при лицата на възраст между 25 и 39 години - два пъти по-вероятно е такъв отговор да бъде даден от лице в тази група, отколкото от български гражданин на възраст над 55 години.

Обсъждайки въпроси по политически теми с приятели и роднини, българите два пъти по-често обменят мнения по национални политически въпроси, като също толкова се интересуват от местни политически въпроси. Не говорят изобщо по европейски политически теми 26% от българите, а 14% не обменят мнения по национални политически въпроси, а 13% - по местни.

Изглежда, че политиката на местно ниво интересува в по-голяма степен българските граждани, отколкото средния европеец, което обаче може да има връзка с обстоятелството, че през октомври в България се проведоха местни избори.

Проучването за есенния Барометър на ЕС, проведен шест месеца преди и в светлината на изборите за Европейски парламент, показва още, че делът на хората, които мислят, че гласът на България се зачита в ЕС, е по-нисък в сравнение със средната стойност за ЕС - 47% са избрали този отговор измежду българските респонденти, докато средната стойност за ЕС е 64%. По-нисък обаче е делът на тези, които смятат, че техният глас се зачита в България - средно 52% при стойност за ЕС от 61%. Усещането, че личният глас се зачита в ЕС, не е много по-различно за българите, отколкото средно за европейските граждани.

Разлики има и във възприятията за начина, по който функционира демокрацията в България - средно за ЕС тази стойност е 53%, докато конкретно за България българските респонденти, отворили, че са удовлетворени от демокрацията на национално ниво, са 40%, докато 57% са по-скоро неудовлетворени. Удовлетворението е най-ниско сред завършилите основно и средно образование, както и сред хората на възраст над 55 години. Данните показват, че според разпределението на отговорите по степен на придобито образование учащите изпитват по-голяма степен на удовлетворение, отколкото висшистите, а висшистите са два пъти по-удовлетворени от начина, по който функционира демокрацията в България, в сравнение с хората с основно образование.

От гледна точка на личното участие в демократичните процеси нагласите на българите за важността на гласуването на национални избори е доста по-различна от осреднената за гражданите на ЕС. За 49% вотът на парламентарни избори има висока степен на важност, докато за 15% степента е ниска, а за 35% - средна. За ЕС средните стойности са съответно: 68% - висока степен на важност, 24% - средна, и само за 7% степента на важност е ниска. Стандартът на живот оказва влияние върху нагласата за тази изява на гражданско участие и принос за демократичните процеси в страната.

Висока степен на важност на участието в национални парламентарни избори са посочили 61% от тези, които не се затрудняват с плащането на сметки, докато при изпитващите трудности често или понякога тези проценти са съответно 48 и 39. Има корелация и между усещането, че посоката на развитие на България е правилна, и че е важно да се гласува и да се влияе върху подбора на законотворците. Това е така за 62% от отговорилите, че в България нещата се развиват в правилната посока, но за 44% от тези, според които нещата се развиват в грешна посока.

Проучването хвърля светлина не само върху нагласите, но и върху поведението на българските граждани. Само 22% от респондентите са отговорили, че са гласували на всички избори, независимо дали става дума за местни и национални или на ниво ЕС. Средната стойност за ЕС е 50%. Същият е процентът (22%) на българите, които не гласуват често или дори никога, независимо на какви избори.

Разпределението по възрастови групи показва, че делът на гласуващите винаги е най-голям в групата на родените преди 1968-ма година, както и при хората с висше образование. По отношение на отговорите на лицата между 15 и 24 години трябва да се има предвид, че не във всички държави право на глас придобиват гражданите, навършили 18 години - тази възраст е по-ниска в Белгия, Германия, Малта, Австрия и Гърция. И все пак прави впечатление, че цели 46% от респондентите в тази група са отговорили, че не гласуват никога или не често.

Запитани конкретно дали са гласували на последните местни, национални избори и избори за ЕП през 2019 г., българските респонденти са отговорили така: 48% са гласували на изборите за ЕП през 2019 г., 67% - на националните, и 69% - на местните - стойности, които са много по-високи от избирателната активност на българите на които и да е от тези избори.

Тези стойности са по-ниски от средните за ЕС, и най-вече по отношение на упражненото право на глас при определянето на евродепутатите, които България изпрати в Европейския парламент преди пет години. Средните за ЕС стойности са съответно 61% гласували за ЕП през 2019 година, 77 - на последните национални избори, и 74% - на последните местни.

От гласувалите на изборите за ЕП през 2019 г. българи най-голям е делът на висшистите и на лицата между 25 и 54 години. Според данните има респонденти от България, които са участвали в предходните европейски избори още при първата възможност от гледна точка на изискването на закона за навършени 18 години - 14% от лицата на възраст между 15 и 24 години, тоест родени не по-рано от 1999 г., са гласували на изборите за ЕП през 2019 г.

Разглеждайки мотивите на онези, които не гласуват, прави впечатление, че както на ниво ЕС, така на национално ниво - за България, вероятността човек да не е гласувал на избори или референдум през последните пет години поради практически или лични причини е два пъти по-голяма от тази да не гласува по идеологически или политически причини.

Само 11% от респондентите са гласували на всички избори през последните 5 години.