Църквите и други религиозни сгради, историческите паметници, вили и земеделски и временни постройки ще могат да бъдат освободени от новите европейски стандарти за енергийната ефективност на сградите, по които беше постигната политическа договорка между евроинституциите в четвъртък вечер.

Новата директива, чийто окончателен текст беше съгласуван, беше една от най-оспорваните части от Зелената сделка, тъй като ще изисква огромни инвестиции от държавите членки, за да бъде изпълнена.

Според споразумението до 2030 г. ЕС трябва да намали средното потребление на енергия с 16% до края на десетилетието и с 20-22% до 2035 г., като 55% от тези икономии трябва да бъдат постигнати чрез санирането на енергийно най-неефективните сгради.

Тези редукции обаче не са задължителни, а всяко правителство ще има свободата да реши кои сгради да обновява и с какви мерки да гони целта.

Държавите членки трябва да приведат към минималните стандарти за енергийна ефективност 16% от нежилищния си сграден фонд до 2030 г и 26% до 2033 г.

След края на това десетилетие всяка нова сграда трябва да е енергийно неутрална, т.е. да не произвежда нетно парникови газове, а новите обществени сгради - дори от 2028 г.

Европейският парламент и страните членки постигнаха съгласие и по един от най-спорните въпроси в директивата - за соларните инсталации на покривите на сградите, като договореният компромис е те да бъдат разрешавани върху нежилищни сгради, както и върху новите жилищни, ако това е технически възможно и икономически резонно.

Новите сгради ще имат енергийни паспорти, които ще бъдат стандартизирани за всички европейски държави, като ще включват еднакви показатели и норми, така че собствениците на имоти в различни държави да имат ясна представа, когато купуват или наемат жилища или служебни помещения.

Бъдещата европейска директива ще изисква постепенна замяна на котлите за отопление и системите за охлаждане на сградите, които работят на изкопаеми горива като газ и мазут. Това трябва да стане най-късно до 2040 г., но още от началото на 2025 г. няма да бъде възможно получаването на държавни субсидии за инсталиране на такива самостоятелни котли.

В същото време властите ще могат да определят изисквания за топлинни генератори въз основа на емисиите на парникови газове, вида на горивото или минималния дял от възобновяемата енергия, използвана за отопление.

Държавни програми ще могат да се финансират за поставянето на хибридни отоплителни и охлаждащи системи в сградите, в които котлите работят и със слънчева енергия или термопомпа.

За да влезе в сила директивата за енергийната ефективност на сградите, трябва да бъде окончателно гласувана от Европейския парламент и от страните членки. Очаква се това да стане в края на зимата или през пролетта, а след това националните парламенти ще имат още две години да включат новите стандарти в местното законодателство.

България беше един от най-категоричните противници на залагане на задължителни цели за реновирането на обществени и жилищни сгради заради огромните инвестиции, които ще са необходими за постигането на целите на енергийната ефективност и липсата на финансови средства у населението за саниране на частната недвижима собственост.

По данни на Европейската комисия сградите са отговорни за 40% от потреблението на енергия в ЕС и за 36% от емисиите на парникови газове.