Ревизираният план за възстановяване и устойчивост на България беше одобрен от европейските финансови министри в петък.

Това е последното формално гласуване по плана в Брюксел, който сега трябва бъде финансиран с общо 5.69 млрд. евро безвъзмездни средства от ЕС.

София е обещала да изпълни 57 проекта и 46 реформи до края на 2026 г., договаряйки ги с Европейската комисия срещу достъп до мегапрограмата й за възстановяване от пандемията от COVID-19.

Правителството внесе проект за ревизиран план, след като сумата за България беше намалена с 578 млн. евро заради по-добро от очакваното представяне на икономиката през 2021 и 2022 г. За да се вмести в новия бюджет от плана бяха извадени 17 проекта.

Сред тях са изграждането на завод за батерии, модернизацията на болници, модернизацията на "Български пощи", строителството на интермодален транспортен терминал в Русе и поставяне на хидроизмервателни съоръжения срещу наводнения.

Тъй като не се възползва от възможността да добави енергийни проекти към плана за възстановяване, България няма да получи и право на авансово плащане по тези проекти, което одобрението на ревизирания план позволява.

В началото на октомври правителството поиска Европейската комисия да му преведе 724 млн. евро срещу изпълнени ангажименти, като второ плащане по плана срещу изпълнението на 66 предварително условени мерки. Оценката на Брюксел за изпълнението на ангажиментите продължава втори месец. Правителството изрази надежда да получи парите до края на годината.

В петък страните членки одобриха общо 13 ревизирани планове за възстановяване, сред които и този на Унгария. Това ще позволи на Европейската комисия да изплати авансово 20% от проектите в допълнителна енергийна глава на Унгария - около 920 млн. евро. Това е първо плащане за Будапеща по плана, тъй като парите й бяха задържани заради неизпълнение на предварителните условия за подобряване на прилагането на върховенството на правото.

Правителството на Виктор Орбан настоява да си получи парите, заплашвайки с вето предложеното започване на преговори за членството на Украйна в ЕС и увеличаването на европейския бюджет, за да се продължи финансовата и военната помощ за Киев.

Одобрен е и планът на Полша, която също ще получи авансово 5.1 млрд. евро - също първо плащане. Основният бюджет обаче остава замразен, докато Варшава не изпълни нареждането на Съда на ЕС да осигури независимост на съдиите от изпълнителната власт.

Това беше последната група държави, чиито ревизирани планове за възстановяване и устойчивост получиха зелена светлина от Брюксел. България беше сред последните, представили корекциите си в плана пред евроинституциите.