Елате на Европейския съвет "заредени с дух на компромис, чувство за колективна отговорност и с европейските ценности и интереси в умовете си".

Така завършва писмото на председателя на Европейския съвет Шарл Мишел до европейските лидери, разпратено преди срещата на върха в Брюксел, насрочена за четвъртък и петък.

За годините, откакто е начело на лидерския формат, хладният и дистанциран Мишел нито веднъж не е използвал толкова персонално послание, което звучи почти като апел.

В краткото му писмо-покана за срещата за компромиси става дума на още няколко места, свързани основно с темата на деня - Украйна, особено, след като една от съседите й - Унгария, заплаши да наложи вето на почти всички решения, свързани с нея, които се очакват от лидерската среща в Брюксел.

Обяснението за необичайната емоционалност и настойчивост може би трябва да се търси в две други изречения от писмото: "Предстои ни важен Европейски съвет. Сега е моментът за вземане на решения."

Срещата ще бъде доминирана от Украйна, като този път лидерите са изправени пред две формално отделни и различни решения, чието вземане ще бъде изключително трудно, тъй като те ще имат дълготраен ефект върху Съюза, не могат дълго да се отлагат, а изискват единодушие, за бъдат взети.

След като украинският президент Володимир Зеленски се върна с обещания, но с празни ръце от Вашингтон, където не успя да изтръгне ангажимент от законодателите, че търсената военна и финансова помощ ще пристигне навреме, ЕС остава почти единствената надежда на Киев да удържи през зимата.

Европейската комисия поиска през лятото актуализация на бюджета до 2027 г. с 66 млрд. евро, 50 млрд., от които за Украйна, като обясни, че възможностите за пренасочване на пари от други програми и изгребване на резерви са на изчерпване.

Ако бюджетът не бъде актуализиран (ЕС не може да увеличава дефицита, за да запълва дупки), Брюксел трябва да търси финансови гаранции на борсите, за да заеме пари за своя съюзник, да се откаже от програми, предназначени за страните членки или да сключи междуправителствено споразумение, от което да бъде изключена Унгария, а разходите да се разделят между останалите.

От началото на войната ЕС е дал на Украйна 67.7 млрд. евро, а заедно с парите, изплатени на страните членки за изпратеното от тях оръжие и боеприпаси - 84.7 млрд.

През октомври Орбан критикува ЕС, че стратегия му за Украйна се е провалила и поиска ново предложение за разпределението на парите. Сега такова е направено и Унгария даде знак, че би могла да го приеме, особено, след като Еврокомисията надмина себе си, размразявайки блокирано от две години европейско финансиране за Украйна за два дни.

Продължаването на финансовата и икономическата помощ, заложено в бюджета, е придружено и от искане за увеличаване на военната подкрепа за Украйна.

Комисията е поискала увеличаване с 5 млрд. евро на фонда, от който се компенсират европейските държави, даряващи оръжие и боеприпаси. Последното плащане по Европейския механизъм за подкрепа на мира, както е официалното име на фонда, е от май. Оттогава Унгария блокира средствата от осмия транш от 500 млн. евро.

За парите Орбан може да изглежда най-многословен, но съвсем не е единственият, който има резерви, тъй като те трябва да се вземат от някъде. Държавите са разделени най-общо на две групи - едните, които смятат, че това трябва да стане за сметка на вътрешни икономии и като "най-подходяща жертва" се гледа на кохезионните фондове и научните програми.

Други, сред които и България, са си направили сметката, че ще загубят повече, ако им намалят еврофондовете заради Украйна, отколкото ако им вдигнат вноската към бюджета, както предлага еврокомисията.

Все пак пари за догонване получават само половината европейски държави и само те биха били ощетени от тяхното пренасочване.

Именно за това Шарл Мишел пише до лидерите да не тръгват без компромисите си, без да си припомнят европейските ценности и да си направят добре сметката.

Въпросът с бюджета беше обсъден от лидерите през октомври и лидерите се разделиха, без да са намерили общ подход.

Въпреки, че Орбан лично го предупреди, че няма да подкрепи включване на точка за започване на преговори с Украйна за членство, Шарл Мишел остави въпроса в дневния ред на Съвета.

През ноември Европейската комисия даде препоръка за започване на преговори, но остави свобода на лидерите да решат кога и как да стане това, казвайки, че не всички предварителни условия са изпълнени и че ще докладва отново през март, дали работата е приключена.

Виктор Орбан заяви, че тази препоръка не е добре подготвена, като използва аргументи, които ЕС определя като експертни мнения, а не като официална позиция. Те са свързани най-вече с цената на членството на Украйна, тъй като предвид европейските правила, огромното й население и територия, ще изискват отпускането на значителни финансови средства, както преди присъединяването, така и за субсидии и еврофонансиране след приемането й в ЕС.

Според една оценка започване на преговори и приемане на Украйна, ще превърне повечето сегашни членки на ЕС в нетни получатели в нетни донори на бюджета, т.е. вноските им ще са по-големи от финансирането, което получават през европейския бюджет.

Аргументите, с които останалите лидери се опитват да склонят Орбан да преглътне политически знак към Украйна, са основно свързани с липсата на срокове за приключване на преговорите (Турция преговаря вече 18 г. без да е затворила нито една глава), както и че ЕС ще се реформира преди да продължи да се разширява.

Една от идеите, предложени от Франция и Германия в тази посока, е различни скорости на членство, като не всички държави участват във всички европейски политики и формати и не се ползват с еднакви права.

Тук Орбан също си играе собствената игра, но и други държави са склонни да се изчака с Украйна, докато ЕС може да си я позволи.

Те обаче залагат на друга тактика, която би имала по-голямо приложение след края на войната, разбирайки, че сега това би поднесло едно твърде категорично пропагандно предимство на руския президент Владимир Путин, от което той няма да пропусне да се възползва.

Виктор Орбан може да не е гледал тази комедия, но със сигурност няма да има много приятели точно в този момент около лидерската маса в Брюксел.

Дипломати, цитирани от "Файненшъл таймс", споделят, че унгарците се опитват да блокират всички възможни решения, за да си вдигнат цената, а тя е развързването на европейските фондове.

Будапеща не е получила и цент през последните две години заради споровете си с Брюксел за правата на гейовете, за обществените поръчки, за корупцията, независимостта на университетите, на медиите и магистратите.

Тактиката на ветото не е нова за Орбан, който държа четири денонощия като заложници 26 премиери в Брюксел през лятото на 2020 г., когато сложи вето на дългосрочния бюджет на ЕС, за да принуди останалите да се откажат от нов инструмент за блокиране на еврофондове при системни нарушения на върховенството на правото.

Тогава те угодиха на Орбан като свикаха извънреден съвет, стояха четири вместо един ден на него и в последна сметка се съгласиха на отсрочка. Но накрая Унгария загуби. Механизмът беше въведен през 2021 г. и тя беше веднага санкционирана по него. Еврокомисията й замрази половината пари по кохезионните фондове и ги държа заключени до сряда, когато внезапно освободи 10 млрд. от тях.

Унгарският премиер сега залага на същата карта като заплашвайки с вето се опитва да освободи и оставащите замразени 21 млрд. евро по плана за възстановяване и еврофондовете.

Шансовете за победа на Орбан сега са по-малки, тъй като през 2021 г. Европа трябваше да се справя "само с пандемия", а сега има две войни край границите си, след шест месеца се задават избори за Европарламент, а и унгарският премиер остана сам.

След като години си бранеха гърбовете с националистическото управление на Полша, сега в Брюксел Орбан ще има насреща не своите партньори от "Право и справедливост", а бившия председател на Европейския съвет Доналд Туск, който се закле като нов премиер в сряда.

Туск веднага заяви, че "апатията към Украйна е неприемлива" и че ще се опита да убеди "някои държави-членки".

Това оставя Орбан сам, с изключение на несравнимо по-слабата симпатия на Словакия, чиито възражения са свързани основно с продължаването на военната помощ за Украйна, но не и с икономическата и хуманитарна подкрепа или с поканата за членство.

Без голям съюзник опозицията на унгарския премиер изглежда обречена, дори да се наложи решението да се отложи за март - след доклада на Еврокомисията за изпълнението на оставащите условия от Украйна.

Макар вероятно Украйна да заеме почти цялото време на двудневното събиране, в програмата на срещата са включени и други теми, свързани с предложения от Еврокомисията след едногодишно отлагане механизъм за пренасочване на замразени заради санкциите активи на руската централна банка към възстановяването на Украйна, конфликтът в Близкия изток, както и разговор за отбранителните способности и военното сътрудничество в ЕС.

Въпреки лелеяния оптимизъм, Българи и Румъния не успяха да изтръгнат одобрение от вътрешните министри на ЕС за влизането си в Шенген в началото на декември. По-малко от 10 дни до коледната ваканция шансовете за "коледно чудо" изглеждат трудно предвидими.

Срещата в Брюксел обаче ще е още една възможност за неформални разговори за оттегляне на възраженията срещу българската кандидатура с нидерландския премиер Марк Рюте, който изглежда ще остане още доста месеци начело на правителството, докато нидерландските партии се опитват да намерят формула за управление след предсрочните избори на 22 ноември.

И заедно с Румъния с австрийския канцлер Карл Нехамер и с председателя на Еврокомисията Урсула фон дер Лайен за новите условия на Виена за оттегляне на ветото срещу София и Букурещ.

Тази седмица в Брюксел решение за Шенген няма да се вземе, тъй като въпросът не е в дневния ред на Съвета, но при повече късмет и добро стечение на обстоятелствата, много неща могат да се прояснят и да се уточнят срокове за добри новини.