"Аугустин" от Виена: вестникът за бедните, който иска да остане независим
Гаустин взе вестник, повървя малко и седна на една пейка. Носеше борсалино, тъмен шлифер, през който се виждаше поло с високо вдигната яка, стари кожени обуща и кожена чанта в благородно умиращо червено Приличаше на човек, току що пристигнал с влак от някое друго десетилетие, можеше да мине и за дискретен анархист, застаряващо хипи или проповедник от по-малко известен орден.
И така, седна на пейката и прочете името на вестника - "Аугустин". Издание на бездомниците. Част от вестника се списваше от тях, част от професионални журналисти. Там някъде, на предпоследната страница долу в левия ъгъл, най-незабележимото място в един вестник, това всички вестникари го знаят, стоеше бележката. Погледът му попадна върху нея. Една тънка усмивка, в която имаше повече горчивина, отколкото радост, премина по лицето му. Щеше да му се наложи пак да изчезне.
Гаустин от романа на Георги Господинов "Времеубежище", спечелил международната награда "Букър" изчезва, появява се пак и пътува назад във времето. Вестникът "Аугустин" продължава да е тук (почти 30 години), да живее сред хората във Виена и да се опитва да се развива като независима медия.
Някъде в Пети бецирк, някога през декември
Прозорецът гледа към вътрешния двор. Декемврийското слънце гали прозорците, сякаш изтръпнали от неочаквания студ. Група от работници и продавачи са минали през социалните работници на долния етаж. Някои са взели новия брой, други са минали инструктаж.
Лиза Болиос е в кабинета си, точно срещу входа, на бюрото и е току-що започната от нея "Времеубежище". Не познава Господинов, но е чула за книгата и споменаването на вестника от приятелка.
Болиос е главният редактор на "Аугустин". Млада, енергична, говори спокойно, без притеснение и увъртания. От време на време се заглежда сякаш някъде отвъд прозореца, а зад нея са последните първи страници.
| Вестникът излиза два пъти месечно и точно са приключили с последния брой. Тиражът е около 16 хиляди бройки, понякога стига и до 20 хиляди. Почти всички се продават, но много често това зависи от времето. "Аугустин" е повече от вестник, това е социално предприятие, в което по думите на Болиос всички са заедно и всички са част от идеята. |
Вестникът се купува от бедни хора или такива в затруднено положение, като в това число влизат просяци, хора, които са останали без място къде да живеят, мигранти, на цена от едно евро и петдесет и се продава на двойна цена. Разликата остава за продавачите.
Това е бизнес моделът, по който "Аугустин" се движи от основаването му през 1995 година. Първоначалната идея за създаването му е била да се направи проект, съчетаваш журналистическа и социална работа.
400 души са продавачите, за които няма специални изисквания. Преди да започнат да продават вестника, те преминават обучение. Желаещите да се включат са много, отскоро има и лист на чакащите. Продавачите са от Нигерия, България, Румъния, Косово, Унгария, Грузия, Украйна, Сърбия. Отделно "Аугустин" получава средства от дарения, както и през реклама и продажба на рекламни материали.
В редакцията работят 14 души, сред които има и социални работници, редакторите са четирима. Във вестника секциите са политика, изкуство, репортажи, литература, има и страница с календар със събития.
Аугустин, който оцелява винаги
Августин е бил митична фигура, светец, който през Средновековието пада в масов гроб на хора, починали от чума. Но успява да излезе от него, без да му има нищо. Затова и вестникът носи неговото име - на митичния светец, който може да преживее всяка зловеща криза.
"По онова време е нямало истински ляв вестник, лява медия. Имаше медии на левите партии, които обаче са били партийни медии. Та "Аугустин" се появява от съвместните усилия на група журналисти и група социални работници, които току що са завършили образованието. Идеята е да се помогне, тогава на бездомниците, сега повече на бедните хора, но не по авторитарен начин, да им се казва какъв е проблемът, а чрез овластяване. Окей, значи вие нямате къде да живеете? Какво може да се направи за този проблем. Идеята е през "Аугустин" бедните да станат по-видими", казва Лиза Болиос.
Тя казва, че проектът е успял напълно с тази си цел и тя продължава да се развива, защото самият профил на бедните хора се е променил. Ако в началото продавачите и хората, които са търсили подкрепа през "Аугустин" са били основно от Австрия, в последните години, покрай кризите в Европейския съюз, както и няколко мигрантски вълни, засегнали Европа, хората, замесени в "Аугустин" са от Източна Европа, Африка и други държави,
Бедността вече не е толкова прост и едноизмерен проблем. Тя е цяла система, резултат е от обществото и това общество може да я промени. Хората, които са бедни, могат да говорят сами за себе си, не е нужно някой да им се дава глас или някой да говори вместо тях, те просто могат да говорят сами за себе си.
"И това е станало много видимо чрез работата на Аугустин, но и чрез работата на много други хора от улицата", казва Болиос. Самата тя не е учила журналистика, но е била активист, която снима и пише.
"Предполагам, че от една страна, се чувствам горда - защото толкова много хора се събират и правят нещо срещу бедността, а също и срещу богатите. И го правят по един овластяващ начин за социална работа и същевременно правейки напълно независима журналистика. Но от друга страна, понякога се чувствам разочарована заради тази голяма разлика между богатите и бедните", казва Болиос. Добавя, че изисква много усилия да поддържаш собствен, независим бизнес, който да не се издържа с корупция.
"Винаги сме се противопоставяли на определен вид финансиране, публично финансиране, което ни прави зависими от това, което се случва в политиката. Решението да откажем такива проекти не е било винаги лесно, защото е хубаво да имаш повече пари. Но мисля, че именно заради тези решения. "Аугустин" все още съществува", казва Лиза.
На въпроса коя е "най-голямата чума", пред която се изправя човечеството, тя отговаря: "Жилищната криза и капитализмът."
За 2023 година екипът на вестник е доволен, че е преминал през големия проект на дигитализация. От една страна, вестникът вече ще може да се купува, не само с кеш, но и с карта, а от друга, предстои да може да бъде купен онлайн.
"Това си е направо революция, защото тук сме старомодни. Но направихме това, защото сме убедени, че трябва да отворим "Аугустин" към ново поколение клиенти. Ние забравихме да търсим нови читатели и това е нашият бъдещ проект. Нашата цел е да продаваме двойно повече вестници в следващите години и това ще ни направи супернезависими", казва Лиза.
Виена е градът с най-високо качество на живота, Букурещ и София са извън топ 100
Демократична катастрофа: за проблемите в медийната среда в Австрия
От догодина "Августин" ще се печата и в печатница извън Виена. Причината е че през лятото на 2023 година един от най-старите вестници в Австрия - "Виенер цайтунг", спря да излиза. "Това е демократична катастрофа. Вестникът беше закрит от правителството и това имаше огромно отражение на свободата на изразяване и правото на достъп до информация", казва Лиза.
Това повлича и единствената останала независима печатница - "Херолд" (в която са се печатали закрития вестник, "Ди прессе" и "Хойте"), също да спре да работи. Но тези издания решават да се преместят към печатницата "Медиапринт", в която по думите на Лиза има ясно "видимо политическо участие". Съсобственик в компанията е строителен предприемач с интереси в недвижимите имоти.
| "Аугустин" ще бъде отпечатан в сравнително малката компания Berger в Долна Австрия от следващата година. Това е най-близкото (от климатична гледна точка) място, което успяхме да намерим, за да не се налага да отидем в "Медиапринт", казва Лиза. |
Според нея най-големият проблем на медиите в Австрия е обвързаността между правителството и медиите, която се поддържа през рекламните бюджети. Правителството и различни бизнеси си купуват медийно спокойствие през рекламни договори. Но пак тук все още е свободно, ако сравняваме ситуациите в Унгария, Турция и Иран, казва Лиза. Според нея големият въпрос е свързан с доверието и как се изгражда доверие в медиите.
Продавачите - от академици от Нигерия до преминаващи временно бежанци
Палитрата от хора и съдби, свързани с "Аугустин", е изключително богата и шарена. Не всички са били винаги бедни или считат себе си за бедни, въпреки че ситуацията им е затруднена по различни причини. От академици от Нигерия през косовари, румънци, българи, украинци до грузинци. (В каретата надолу цитатите са от продавачи на вестника, публикувани в сайта му.)
Ако в тези страни те имаха възможност да живеят от това, което действително могат, нямаше да са бедни. Но като дойдат тук, трябва да получат убежище, да участват в този процес и да бъдат изключени първоначално от пазара на труда.
| "На 12 декември 2011 г. се записах в "Августин". Майка ми ме беше посъветвала да го направя, след като известно време бях работила в градския отдел за градини и за уличните чистачи. Отначало ми беше трудно да продавам хартия, но опитни продавачи ми казаха и показаха как да го правя." Андрю |
Бедните хора, които са видими, са много често обект на агресия. От една страна, има полицейска агресия. Ако някой продавач няма уредени докрай статут или права, полицията може да го преследва, че продава вестника, което затруднява самият човек, но и изданието. Наскоро един от продавачите им от Нигерия е бил депортиран в държавата си. Има и просто агресия. Хората не обичат да виждат бедни хора по улиците.
| "Преди да дойда във Виена, работех на строителен обект в Германия. Десет часа на ден бяха добри пари. Заради короната изведнъж нямаше повече работа и всичко беше затворено. Трябваше да спя в колата, стана много студено. Ето защо дойдох във Виена. Тук е по-добре, защото има социални заведения. Там получавам място за спане, храна и дрехи и мога да си взема душ." Красимир от Пазарджик |
"Проблемите, които понякога имаме, е, че продавачите просят. Въпреки че едно от малкото условия, за да са част от проекта, е докато продават вестника, да не пробват да просят. Но това е трудно и понякога получаваме обаждания от хора, които са станали свидетели на това", казва Лиза.
Тя остава положителна за развитието на медиите, както и на самия "Аугустин": "Това е един красив, интегриращ проект за толкова много хора и ще бъде жалко, ако не успеем да го запазим."
| "Освен че продавам "Аугустин", работя и като доброволец: Грижа се за една сляпа жена. Занимавам се с домакинска работа и се грижа за двете си деца. Продавам Augustin от 2010 г. насам. Мястото ми на продажба е на улица Währingerstraße U6. Това е добро място, много оживено и много хора, които минават от там, си купуват "Аугустин". Дорис |