Когато един ден реши да свали мълчанието си върху повторната си кандидатура за шеф на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен ще има с какво да се похвали.

Между две войни по границите на ЕС, пандемия, енергийна криза и развързалата се от нея инфлация, тя успя да прокара законодателството за изпълнението на Зелената сделка, която трябваше да бъде нейната корона, преди всички гореизброени кризи да се случат.

За две години ЕС прие 37 законодателни предложения, които да направят факт превръщането на европейската икономика във въглеродно неутрална система до 2050 г. Това е повече от законотворчеството в коя да е друга област - от общите финанси и земеделието, до мигрантите или общата сигурност.

Практически всички основни елементи от новото законодателство вече са договорени или отпечатани в "Официалния вестник на ЕС", което означава, че са в сила и страните членки трябва да започнат да ги прилагат.

Някои - още от следващата година, като икономиите в енергийното потребление, новия биоетикет за храните за домашни животни или екоотговорния внос на какао и мебели.

За други е предвидено повече време, за да се нагоди индустрията, например за зарядните станции за електромобили през 60 км или за новите правила за батериите, които влизат в сила от 2026 г.

Трети вероятно няма да се случат дори след сроковете за това, повечето, от които са фиксирани до края на десетилетието. Причината е че Зелената сделка е твърде скъпа за сегашните несигурни времена и някои правителства ще се опитват да се промъкват през законовите вратички, за да си облекчат положението.

Това вече се забеляза в компромисите, с които беше прието законодателството, например за намаляване на енергийното потребление с 11.7%, което трябва да се постигне средно в ЕС вместо във всяка отделна държава или пък за енергийната ефективност на сградите, където слънчеви панели на покривите ще се поставят, само където е икономически обосновано.

Дерогациите важат особено за директивите, които освен, че в повечето случаи имат 18 месеца, за да бъдат въведени в националното право, и от практиката е известно, че след това с години наред не се прокарват. В момента Еврокомисията и правителствата се предупреждават, съдят и санкционират по хиляди наказателни процедури за неприлагане на европейското право.

В идеалния свят ЕС е почти готов да се бори срещу промените в климата, които направиха ежедневие новините за екстремално време - от небивали жеги, до незапомнени наводнения и бури. На практика обаче - битката за Зелената сделка тепърва започва.

Ще трябва да стават по-икономични, защото в момента поглъщат 40% от енергията и произвеждат 36% от въглеродните емисии. Но това ще случва с различни темпове в страните членки и по-бавно в най-бедните от тях, които не могат да си го позволят.

Слънчевите панели върху сградите остават където са възможни, а не както първоначално се планираше - върху всеки покрив срещу руските енергийни своеволия.

Това, което беше записано черно на бяло е че 42.5% от енергията до 2030 г. трябва да идва от възобновяеми източници.

За това са заложени държавни програми, които да помогнат финансово на хората, които не могат сами да подобрят енергийната ефективност на домовете и офисите си, но те отново ще се ръководят на национален принцип и ще зависят от волята и от възможностите на местните правителства.

Европейските държави и Европарламентът още не са се разбрали за новите стандарти за строителните материали и вероятно този въпрос ще остане за след изборите с надежда тогава да се събере повече политическа воля за решаването му.

Има и добри новини - котлите за отопление на газ и мазут ще се заменят от по-чисти технологии, новите сгради ще имат енергийни паспорти и след 2030 г. разрешителните за тях ще се издават, само ако имат системи, които изравняват потребената енергия със спестената или чисто произведената.

Собствениците на вили могат да въздъхнат с облекчение - те ще бъдат освободени от изискванията за пестене на енергия, също както църквите и джамиите, временните постройки, селскостопанските сгради. Изключенията са много.

Няколко вида оборудване и продукти ще бъдат забранени на европейския пазар, като сред тях са определени видове битови хладилници, охладители, пяна и аерозоли, както и малките термопомпи и климатици, които съдържат флуорирани газове (F-газове). Тази подмяна започва от 2027 г., и ще ги премахне напълно от пазара до 2032 г. Сплит климатиците и термопомпите, съдържащи F-газове, ще трябва да изчезнат от 2035 г.

Някои продукти, направени от стомана, керамика, цимент, ще поскъпнат, след като от 2026 г. ЕС започне да облага вноса им от трети страни, които не прилагат същите като него високи екологични стандарти. Така ЕС ще защити производителите си, прехвърляйки цената за това върху потреблението, освен, ако те не започнат да предпочитат европейското.

Може да изглежда най-вече за пушеците от комините, но Зелената сделка ще промени и менюто на хората и техните любимци.

Най-напред производителите и вносителите на кафе, какао, шоколад, говеждо месо, палмово масло, соя, кожа и мебели ще трябва да доказват, че техните продукти не са довели до обезлесяване. Това ще стане от края на 2024 г., като производителите могат да се окажат принудени да се откажат от някои рискови вносители, за да не нарушат разпоредбите. Това пък ще повлече поскъпване на тяхната продукция.

Емисиите, произвеждани от промишленото отглеждане на животни ще бъдат включени в обхвата на директивата за индустриалните емисии, а това ще направи по-трудно ограничаването до прага от 500 т дневно и фермерите, както и други енергоемки производства ще трябва да търсят възможности за ограничаването им.

За отпадъците битката се оказа по-сложна и още не приключила. Европейската комисия смята, че без забрана на още видове опаковки няма да се мине, но засега държавите членки не дават и да се издума и споровете ще се проточат отвъд европейските избори.

Повече беше свършено за бедните държави, където ще бъде забранен износа на някои видове пластмасови отпадъци, освен, ако те не докажат, че имат възможност да ги рециклират.

Новите автомобили и микробуси, които ще се продават в ЕС ще се задвижват с нулеви емисии от 2035 г., което ще направи по-трудно продаваеми сега най-масовите двигатели на бензин и дизел. Преди да се стигне дотам двигателите на автомобилите ще трябва още на два пъти да намаляват въглеродните емисии - от 2025 г. с 15% и от 2030 г. - с 55%.

От 2026 г. - само за 48 месеца Европа трябва да се снабди със зарядни станции през 60 км за зареждане на електрически автомобили, а от 2030 г. на всеки градски възел трябва да има възможност и за зареждане с водород.

Самолетите и корабите на стоянките си на летищата и пристанищата също ще трябва да могат да се зареждат с ток. На борда по-често ще има гориво от царевица, от рапица или от друг биоматериал, тъй като авиокомпаниите и корабите ще бъдат включени в системата за търговия с емисии и ще трябва да следят за въглеродния си отпечатък, за да не натоварват допълнително клиентите си с въглеродни квоти.

Или пък да им ги прехвърлят изцяло на тях, както направиха датчаните, които вече обявиха въвеждането на нов данък за ползването на самолети.

Очаквано от трудните за договаряне се оказа и Директивата за данъчно облагане на енергийните продукти и електроенергията, която още не е приета. В нея се предвиждат нови скали според замърсяването на природата и включване на нови видове горива.

Зелената сделка идва с два фонда, които да подпомогнат прехода в по-бедните държави - Социалният климатичен фонд (86.7 млрд. евро) и Фондът за справедлив преход (17.5 млрд. евро).

Както се вида от случилото в България, те не могат да помогнат особено, ако хората не ги приемат, а политиците не полагат усилия да ги убедят.

България вече загуби 100 млн. евро от 1.3 млрд. предназначени за нея от Фонда за справедлив преход, защото не предаде планове за реформиране на въглищните региони. Какво ще стане с останалото ще се разбере до края на годината, когато Еврокомисията трябва да каже дали приема изпратените й в последния възможен момент териториални планове за преобразяването на Перник, Кюстендил и Стара Загора - трите български района, които имат право за финансиране.

Социалният фонд за климата, през който ще се помага на енергийно и транспортно бедни, ще е наличен едва през 2026 г. - една година преди включването на сградите и пътния транспорт в обхвата на европейската схема за търговия с емисии.

През него ще се финансират временни мерки за пряка подкрепа на доходите за справяне с нарастването на цените на автомобилния транспорт и горивата за отопление. Той ще покрива и дълготрайни структурни инвестиции, включително обновяване на сгради, решения за декарбонизация и интегриране на възобновяема енергия, закупуване и инфраструктура за превозни средства с нулеви и ниски емисии, както и използването на обществен транспорт и услуги за споделена мобилност.

Но за достъп до тези пари също ще трябва да се напишат планове. И отново подготвени от правителството.