Повече от половината от гражданите на Европейския съюз смятат, че в тяхната страна има широко разпространена дискриминация заради това, че техни сънародници са роми, имат различен от мнозинството цвят на кожата, етнически произход, полова идентичност (транссексуален) или сексуална ориентация. България обаче е често на дъното сред 27-те страни членки по отчетени изявени предубеждения към малцинствени групи хора и дискриминативни нагласи и практики.

При това има видима разлика, когато анкетираните българи отговарят за дискриминация по принцип и от лична позиция. Запитани, например, колко широка е дискриминацията по религия и вярвания, 22% са казали, че тя е "широко разпространена", а две трети - че е "рядко разпространена". Но запитани как биха се чувствали, ако на работното им място имат колега атеист, 17% отговарят с "некомфортно" и още 13% - "умерено комфортно". Това са общо почти една трета или толкова, колкото са отговорите и за евреите, и в пъти по-висок от средния показател за ЕС. Също така будистите създават на българите по-голям дискомфорт от мюсюлманите.

Това показват резултатите от разпространения в края на 2023 г. Специален Евробарометър на Европейската комисия "Дискриминация в Европейския съюз" - проучване сред 26 хил. граждани на всички страни от блока.

Важно е да се отбележи, че резултатите на равнище ЕС прикриват значителни различия между държавите членки в отношението към различните групи, изложени на риск от дискриминация, но има някои последователни модели.

Респондентите в Нидерландия, Швеция и Ирландия са сред най-склонните да се чувстват комфортно с човек от група, изложена на риск от дискриминация, в един от тези сценарии, което проличава от отговорите на повечето въпроси, свързани с нагласи.

На другата крайност са българите и румънците - най-малко склонните да се чувстват комфортно във всеки от случаите, разгледани в доклада.

Докладът с визуализираните, анализирани и съпоставени - между държавите и спрямо данните от 2019 г. - данни от проучването обхваща следните теми:

Запитани доколко комфортно или некомфортно биха се чувствали, ако някое от децата им имат роматична връзка с трансджендър или интерсексуален човек, с ром, с мюсюлманин, с човек от същия пол, с човек на възраст или напротив - млад човек, с чернокож или бял, будист, азиатец, евреин, човек с увреждания, атеист или хриянин, отговорите на респондентите от България показват най-силно неприемане на трансджендър, интерсексуални или хомосексуални хора, роми, чернокожи и възрастни хора.

Представители на ромското малцинство, трансджендър, интерсексуални или хомосексуални хора и чернокожи хора са и най-нежелани колеги на работното място.

Основните констатации от проучването са:

Делът на анкетираните, които смятат, че дискриминацията е широко разпространена, като цяло се е увеличил от 2019 г. насам, особено по отношение на половата идентичност (да си транссексуален, +9 процентни пункта), половите характеристики (да си интерсексуален, +8 процентни пункта), уврежданията и възрастта, да се възприемаш като твърде стар или твърде млад (и двете +5 процентни пункта).

Единственото изключение е дискриминацията въз основа на религия или убеждения, която сега е по-малко вероятно да се разглежда като широко разпространена (-5 процентни пункта).

Малко под четирима от десет (38%) казват, че в тяхната страна е широко разпространена дискриминацията по отношение на това, че са мъже или жени. Малко над един от десет респонденти (11%) смятат, че са част от малцинствена група, най-често с увреждания (3%).

Поне три четвърти от респондентите биха се чувствали неудобно, ако някой от следните групи бъде избран на най-висока политическа позиция: 87% за жена, 78% за човек с увреждане, 77 % за човек, който се възприема като млад, и 75 % за човек, който се възприема като стар.

Около седем от всеки десет биха се чувствали комфортно, ако това е човек, различен от мнозинството от населението по отношение на цвят на кожата (73%), религия (71%) или етническа група (67%).

Повече от седем от десет респонденти биха се чувствали комфортно с колега на работа, който е от различна етническа или религиозна група, с увреждания, млад или стар.

Има известни различия в дела на тези, които биха се чувствали комфортно, ако детето им има любовна връзка с някого от някоя от запитаните групи. Докато при въпроса за бял човек (89%) или християнин (86%) това се отнася за повече от осем от всеки десет респонденти, то при въпроса за мюсюлманин (55%) или възрастен човек (57%) този процент е по-нисък.

Когато са помолени да разгледат ситуация, в която компанията има избор между двама кандидати с еднакви умения и квалификации, факторите, които най-често се считат за фактори, поставящи единия кандидат в неизгодно положение, са

Повече от четирима от десет анкетирани споделят това мнение и за увреждането на кандидата (43%) и за това, че кандидатът е ром (42%).

Повече от трима от десет анкетирани споменават цвета на кожата на кандидата (39%), начина на говорене на кандидата или неговия акцент (35%), етническия произход на кандидата (34%) и пола или пола на кандидата (мъж или жена; 31%).

Повече от половината европейци биха се чувствали комфортно, ако са в ежедневен контакт с колега ром на работа (67%), ако човек от ромски произход е избран на най-високата изборна длъжност в тяхната страна (54%) и ако едно от децата им има любовна връзка с човек от ромски произход (51%). Приемането на ромите във всяка една от тези сфери на живота се е подобрило от 2019 г. насам.

Повече от четирима от всеки десет анкетираните (42%) биха се чувствали комфортно, ако децата им имат съученици роми, което представлява увеличение с три процентни пункта от 2019 г. насам.

Почти един от всеки четирима (24%) смята, че усилията на страната им за интегриране на ромското население са ефективни, което представлява увеличение с пет процентни пункта от 2019 г. насам. Други 32% смятат, че усилията са умерено ефективни. Въпреки това 34% от анкетираните смятат, че усилията не са ефективни.

Самите роми са малко по-склонни да смятат, че усилията за интеграция са ефективни (35%). повече от един на всеки петима респонденти са се чувствали дискриминирани или тормозени през последната година; този брой се увеличава за малцинствата.

Мненията на анкетираните са разделени по отношение на това дали се прави достатъчно за насърчаване на разнообразието на работното им място, тъй като35% смятат, че се прави достатъчно, а 37% - че не се прави достатъчно.

Сходни дялове от анкетираните смятат, че усилията, полагани в тяхната страна за борба с всички форми на дискриминация, са ефективни (31%) и неефективни (27%), докато по-голям дял смята, че те са умерено ефективни (38%). Въпреки това делът на тези, които смятат, че усилията са ефективни, се е увеличил с пет процентни пункта от 2019 г. насам.

Почти половината от европейците (44%) смятат, че не се прави достатъчно от техните местни власти за насърчаване на разнообразието в района, в който живеят, докато почти четирима от всеки десет (38%) смятат, че се прави достатъчно

През последните 12 месеца 13 % са защитили публично някого, който е бил жертва на дискриминация, 10 % са повдигнали публично въпроса за дискриминацията на работното място, 8 % са споделили съдържание в онлайн социални мрежи за случаи на дискриминационно отношение, а 4 % са се присъединили към асоциация или кампания, която защитава хората от дискриминация.

Като цяло вероятността респондентите да са предприели някое от тези действия за борба с дискриминацията е по-малка, отколкото през 2019 г.

Проучването е осъществено от "Кантар Белгия" по поръчка на Генерална дирекция "Правосъдие и потребители" и координирано от Генерална дирекция "Комуникации" през май 2023 г. Докладът е основните изводи от него представя данни от проведените интервюта лице в лице - физически в домовете на хората или чрез дистанционно видео - с граждани на всички държави на ЕС. То е част от поредица от проучвания на Евробарометър, посветени на дискриминацията, като предишните проучвания бяха проведени през 2006, 2009, 2012, 2015 и 2019 г.

Настоящото проучване включва много от същите въпроси, задавани през предишните години, за да се даде представа за всички променящи се мнения и нагласи относно дискриминацията, както и за социалното приемане на различни групи, изложени на риск от дискриминация.

Още по темата: Статистически справочник на НСИ от преброяването през 2021 г.

(и по-специално частта "Гражданство" - стр. 32; и раздела Етнокултурни характеристики на населението - стр.38-54)