Европейската комисия препоръча във вторник ЕС да приеме още една климатична цел - намаляване с 90% на парниковите газове до 2040 г., за да си подсигури изпълнението на ангажимента за въглеродно неутрална икономика към средата на века.

Ако целта се приеме, ЕС ще трябва да въведе допълнително законодателство, ограничаващо производството на СО2 емисии и други мерки за ефективност, които да намалят ефекта от човешката дейност върху климата.

В момента ЕС има само една задължителна междинна климатична цел за намаляване с 55% на СО2 емисиите до 2030 г. Все повече изследователи обаче смятат, че тя не е достатъчна и няма да осигури нетните нулеви емисии, към които Европа се стреми до 2050 г.

Еврокомисията казва, че през последните пет години свързаните с климата икономически щети в Европа са 170 милиарда евро и че ако глобалното затопляне продължи, това може да свие европейската икономика с около 7 % до края на века, ако не се положат сериозни усилия за смекчаване на последиците от изменението на климата.

Предложението за приемането на нова климатична ще се дебатира до европейските избори, а следващата Европейска комисия, която ще бъде избрана след тях, ще поправи Закона за климата, за да узакони задължителния характер на новата климатична цел и да предложи инициативи, с които тя да бъде постигната.

Според оценка на въздействието, обосноваваща необходимостта от затягането на климатичните политики, се казва, че ЕС ще трябва да направи значително повече в енергетиката, транспорта, земеделието и промишлеността, ако иска да изпълни ангажимента си по Парижкото споразумение за ненадвишаване на средната глобална температура с повече от 1.5 градуса - граница, смятана за необратима за климатичните промени.

Еврокомисията смята, че всички възможности за използване на енергия с нулеви и ниски въглеродни емисии трябва да се запазят, за да се декарбонизира енергийната система до 2040 г. Това включва и ядрената енергия, възобновяемата енергия и биоенергия. За постигането на целта трябва да се използват и енергийна ефективност, съхранение, улавяне и използване на въглерод, поглъщане на въглерод, геотермална енергия, хидроенергия и "всички други настоящи и бъдещи технологии за нулеви нетни емисии".

Прогнозира се, че ако климатичната цел се приеме, потреблението на изкопаеми горива ще намалее с 80 % в сравнение с 2021 г., а въглищата ще бъдат постепенно премахнати.

Препоръчаната цел в областта на климата за 2040 г. съответства на почти пълна декарбонизация на електроенергията през втората половина на десетилетието 2031 - 2040 г., се казва в съобщение на Еврокомисията.

Електрификацията на сградния фонд и на транспортния сектор ще бъдат от решаващо значение за тази цел.

Препоръчаната цел за 2040 г. включва и по-ранно внедряване на улавянето на въглерод, което ще доведе до промишлени поглъщания на въглерод, които ще допълнят поглъщанията на въглерод на сушата и улавянето на въглерод в биомасата и почвите, както и естествените поглъщания на въглерод.

За да се постигнат тези планове средните годишни инвестиции в енергийната система, с изключение на транспорта, ще трябва да се увеличат до около 660 милиарда евро годишно през 2031 - 2050 г.

Това ще означава почти удвояване на инвестициите, правени през изминалото десетилетие (1.7% от БВП) и те ще трябва да достигнат до 3.2 % от БВП през 2031 - 2050 г.

В транспортния сектор се очаква годишните инвестиции да нараснат до около 870 милиарда евро, но като цяло да останат постоянни като дял от БВП - около 4.2 %.

Комисията предвижда, че промишлеността ще претърпи дълбока трансформация, за да постигне препоръчаната цел за 2040 г. Това ще бъде постигнато с търсенето на чиста енергия чрез електрификация, преминаване към неизкопаеми горива и прилагане на нови технологични процеси и действия в областта на кръговата икономика.

Транспортният сектор ще се декарбонизира чрез комбинация от технологични решения и ценообразуване на въглеродните емисии, както и чрез изграждане на мултимодална транспортна система както за пътниците, така и за товарите, казва Комисията. Очаква се емисиите от транспорта да намалеят с близо 80 % до 2040 г.

Ако ЕС успее да изпълни намерението си за намаляване с 90% на въглеводородните емисии до 2040 г., това ще подобри и условията за живот, особено в градовете, изчислява Комисията. В резултат на намаляването на използването на изкопаеми горива броят на хората, които умират в следствие на замърсяването на въздуха ще намалее от 466 хил. през 2015 г. на 196 хил. всяка година до 2040 г.