Рано в събота след 16 часа разговори Европейският парламент и страните членки постигнаха споразумение по реформите в бюджетните правила на ЕС, насочени към стимулиране на инвестициите, като същевременно поддържат разходите под контрол. То идва навреме за гласуването на текста в Страсбург тази пролет преди парламентарната пауза за изборите за Европейски парламент.

Текстът модернизира настоящите правила на Пакта за стабилност и растеж от края на 90-те години, които ограничават дълга на страните до 60% от брутния вътрешен продукт, а публичните дефицити - до 3%. Той обаче беше критикуван поради голямата си сложност и осмиван от леви публични фигури като инструмент за налагане на строги икономии в Европа.

Европейският съюз прекара две години в интензивни усилия за разработване на реформи, подкрепени от по-пестеливите държави членки като Германия и други страни като Франция и Италия, които търсят повече гъвкавост.

След много спорове между Берлин и Париж през декември 27-е страни членки стигнаха до обща позиция по рамката на блока за икономическо управление, след което започнаха разговори с преговарящите от Европейския парламент.

По време на първоначалните дебати между страните битката за това доколко трябва да бъдат облекчени тези стари ограничения, за да се даде повече място за инвестиции, беше ожесточена.

Предишната бюджетна рамка беше смятана за твърде драстична и не беше спазвана последователно от държавите членки. Прилагането на правилата беше спряно след пандемията от коронавирус, за да се даде възможност на държавите членки да харчат повече по време на период на големи икономически катаклизми.

В контекста на войната в Украйна и необходимостта от ускоряване на зеления преход държавите, водени от Франция, се аргументираха за предоставяне на повече пространство за финансиране на тези ключови области, включително, например, доставка на критични оръжия за Украйна.

Новото споразумение потвърждава предишните ограничения за дълга и бюджетния дефицит, но позволява повече гъвкавост в случай на прекомерен дефицит. Текстът предвижда по-свободни фискални правила, така че да могат да бъдат адаптирани към конкретната ситуация на всяка държава, позволявайки на правещите големи разходи по-бавно връщане към определено равнище на пестеливост.

Специално изготвеният подход означава също, че всяка страна представя своя собствена траектория на корекция, за да гарантира устойчивостта на своя дълг, като ѝ дава повече време, ако предприеме реформи и инвестиции, и позволява по-малко болезнено връщане към фискалната стабилност.

Мониторингът ще се фокусира върху тенденциите в разходите - икономически показател, смятан за по-подходящ от дефицитите, който може да варира в зависимост от нивото на растеж.

Германия и нейните "пестеливи" съюзници обаче успяха да затегнат тази бюджетна рамка, като наложиха количествено измерими минимални усилия за намаляване на дълга и дефицитите за всички страни от ЕС. Те постигнаха това въпреки нежеланието на Франция и Италия, а внесените промени значително усложниха текста, отбелязва АФП.

Холандският евродепутат Естер де Ланге дясноцентристката група на Европейската народна партия изрази задоволство, че новите фискални правила са стабилни и надеждни, като същевременно оставят място за необходимите инвестиции. Реформите се подкрепят и от либералите на Renew в ЕС и голямото мнозинство от групите на социалистите и демократите.

Зелените и някои представители на "Социалистите и демократите" обаче го отхвърлят, както и радикалната левица, осъждайки връщането към строги икономии след три години, в които бюджетните правила бяха замразени поради пандемията и войната в Украйна.