Европейската комисия предупреди инфлуенсърите, че са и търговци

Европейската комисия и националните органи за защита на потребителите на 22 държави членки, Норвегия и Исландия разгласиха резултатите от скрининг (повсеместна проверка) на публикации в социалните медии от влиятелни лица, или т.нар. инфлуенсъри. България не е сред държавите, взели участие в проверката.
Целта на проверката е да се провери дали влиятелните лица разкриват своите рекламни дейности в съответствие с правото на ЕС за защита на потребителите. Прегледани и анализирани са публикации на 576 инфлуенсъри, публикувани в големи социално медийни платформи. От тях 82 инфлуенсъри имат над 1 милион последователи, 301 над 100 хил. и 73 между 5000 и 100 хил.
Белгийската генерална дирекция за икономическа инспекция, която има значителен опит в областта на рекламните практики на инфлуенсърството, е поела особено активна роля в подготовката на тази проверка. Освен Белгия в нея са взели участие националните органи на Австрия, Кипър, Чехия, Дания, Финландия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Ирландия, Италия, Латвия, Литва, Люксембург, Малта, Португалия, Румъния, Словакия, Словения, Испания и Швеция, както и Исландия и Норвегия.
При проверката е установено, че почти всички (97%) от прегледаните профили на инфлуенсъри са публикували търговско съдържание, но само един на всеки пет систематично е посочвал, че съдържанието е рекламно. В резултат на това 358 инфлуенсъри ще бъдат подложени на по-нататъшна проверка. На първо време националните власти ще се свържат с тях, за да поискат да спазват действащите правила. При необходимост могат да бъдат предприети допълнителни принудителни действия в съответствие с националните процедури.

ЕС въвежда нови правила за прозрачност на политическата реклама в платформите
Основните констатации от проверката (т. нар. sweep) са:
97% публикуват публикации с комерсиално съдържание, но само 20% систематично разкриват търговските си съобщения като такива;
78% от проверените инфлуенсъри са упражнявали търговска дейност; въпреки това само 36% са регистрирани като търговци на национално ниво;
30% не са предоставили никакви подробности за компанията в своите публикации, като имейл адрес, име на фирма, пощенски адрес или регистрационен номер;
38% от тях не са използвали етикетите на платформата, които служат за разкриване на комерсиално съдържание, като функцията за обозначаване на "платено партньорство" в "Инстаграм" - напротив, тези инфлуенсъри са избрали различни формулировки, като "сътрудничество" (16%), "партньорство" (15%) или изказана благодарност на партньорската марка (11%);
40% от проверените инфлуенсъри са направили обявяването видимо по време на цялата търговска комуникация;
34% от профилите на инфлуенсъри са направили обявяването непосредствено видимо, без да са необходими допълнителни стъпки, като например разгръщане на публикацията от връзката "прочетете повече" или чрез превъртане надолу;
40% от инфлуенсърите са лансирали собствените си продукти, услуги или марки. 60% от тях или изобщо не са обявили рекламния характер на съответните съобщения, или са го правили само понякога;
44% от обхванатите инфлуенсърите имат собствени уебсайтове, от които мнозинството са можели да продават директно.
Законодателството на ЕС за защита на потребителите установява изискване за прозрачност на търговските съобщения. В публикациите си инфлуенсърите не трябва да подвеждат потребителите с фалшива или невярна информация относно рекламираните продукти или услуги, които попадат в обхвата на Директивата за нелоялни търговски практики от 2005 г. Всяко популяризиране на продуктите или услугите на дадена марка в публикация, което носи приходи не рекламиращите ги инфлуенсъри или други видове ползи, трябва да бъде разкрито като рекламна дейност.

Йеменският "пират" ТимХути Шаламе призова: не се разсейвайте с външността ми
Онези от тях, които продават продукти или услуги за своя собствена сметка, имат същите правни задължения като онлайн магазините - предоставяне на потребителите на правни гаранции или право на отказ, както се изисква от Директивата за правата на потребителите.
Комисията ще анализира резултатите от проверката и в светлината на правните задължения на платформите съгласно Законодателния акт за цифровите услуги и при необходимост ще предприеме предвидените от закона принудителни действия. Освен това резултатите ще бъдат включени в проверката за пригодност на законодателството на ЕС за защита на потребителите - "Справедливост в цифровата среда", започната от Европейската комисия през пролетта на 2022 г. Прегледът по тази проверка (по процедурата REFIT) обхваща:
При тази проверка за пригодност (оценка) ще бъдат разгледани следните законодателни актове на ЕС за защита на потребителите, за да се определи дали те гарантират високо равнище на защита в цифровата среда:
- Директива 2005/29/ЕО относно нелоялни търговски практики
- Директива 2011/83/ЕС за правата на потребителите
- Директива 93/13/ЕИО относно неравноправните клаузи в потребителските договори
През 2023 г. започна да функционира правният център за инфлуенсъри на Европейската комисия, където хората, отговарящи на това определение, могат да намерят практическа информация относно спазването на правото на ЕС.