Законът за възстановяване на природата оцеля и при втори опит да бъде съборен в Европарламента

Гласовете на две от четирите най-големи групи в Европейския парламент не стигнаха за провалянето на един от най-важните закони от Зелената сделка, въпреки подкрепата, която Европейската народна партия и европейските консерватори приеха от крайната десница, за да отхвърлят регламента за възобновяването на природата.
С 329 гласа "за", 275 "против" и с 24-ма "въздържалите се" Европейският парламент осигури подкрепа и сега законодателството го дели само още едно гласуване - в Съвета на ЕС, преди да влезе в сила. Законът поставя цели за насърчаване на възстановяването на деградирали природни територии.
Преди вота в Страсбург във вторник най-голямата група в Европарламента - на ЕНП, която се опита безуспешно да спре закона и на първо четене, обяви, че отново ще му се противопостави, за да защити земеделците от допълнителната бюрокрация, срещу която те протестират от януари.
"Не искаме нови и повече форми на бюрокрация и задължения за докладване за фермерите. Оставете земеделците да земеделстват", призова румънският вицепрезидент на групата Зигфрид Мурешан. |
По-рано председателят на ЕНП Манфред Вебер заяви, че Законът за възобновяването на природата е един от само двата законодателни акта от Зелената сделка, срещу които съпартийците на нейния автор Урсула фон дер Лайен въстават. Другият - за намаляването на употребата на пестициди, Европейската комисия оттегли сама.
След кампания на ЕНП окончателният текст беше значително отслабен по време на преговорите между институциите на ЕС , като дава на страните повече гъвкавост относно това как да прилагат правилата и посочва, че мерките за възстановяване трябва да бъдат приоритетни в защитените зони по "Натура 2000", а не както беше първоначалният замисъл и върху обработваемите земи.

Евроинституциите се договориха за спорния закон за възстановяване на природата, орязвайки го силно
Въпреки това ЕНП, които се стремят да спечелят на своя страна земеделците преди европейските избори през юни, заявиха, че в настоящия му вид националните власти все още имат възможност да въведат "бюрокрация и широки задължения за мониторинг и за докладване на фермерите, твърдейки, че ЕС ги принуждава за това".
Как гласуваха българите
Освен консерваторите и крайната десница, ЕНП успяха да привлекат към своята кауза и част от либералите от "Обнови Европа", но въпреки това гласовете не им стигнаха, тъй като левите групи в Европарламента - от социалисти и зелени до комунисти, гласуваха по-единно от десните, където някои депутати не се подчиниха на партийната дисциплина.

17-те български евродепутати обаче не се отклониха от партийната дисциплина. Единственото изключение е Радан Кънев от "Демократична България", който е гласувал за приемане на регламента, въпреки че е част от групата на ЕНП.
Социалистите също са гласували в подкрепа, докато евродепутатите от ГЕРБ, ВМРО и ДПС са гласували като своите групи съответно ЕНП, консерватори и реформисти и част от "Обнови Европа", с "не". Петър Витанов от социалистите и Ева Майдел от ЕНП не са участвали в гласуването.
Какво предвижда законът
Регламентът за възстановяването на природата задължава властите в страните членки да въведат мерки, които да доведат до възстановяването на поне 30% от местообитанията в лошо състояние до 2030 г., 60% от тях до 2040 г. и 90% до 2050 г.
С новия закон ЕС се задължава да възстанови най-малко 20% от сухоземните си и морски зони до 2030 г., а до 2050 г. - всички екосистеми, които се нуждаят от възстановяване.
Регламентът обхваща гори, пасища и влажни зони, реки, езера и коралови корита. До 2030 г. усилията ще се фокусират върху зоните по "Натура 2000".
Селскостопански екосистеми

За да се подобри биологичното разнообразие в селскостопанските екосистеми, страните от ЕС ще трябва да постигнат напредък по два от три показателя: индексът на полските пеперуди, делът на земеделската земя с особености на ландшафта с голямо разнообразие и запасите от органичен въглерод в обработваемата минерална почва. Трябва да се предприемат и мерки за увеличаване на общия индекс на птиците, живеещи върху земеделски земи.
Тъй като възстановяването на пресушените торфища е един от най-рентабилните начини за намаляване на емисиите в селскостопанския сектор, държавите от ЕС трябва да възстановят най-малко 30% от пресушените торфища до 2023 г. (най-малко една четвърт се обновяват като влажни зони), 40% до 2040 г. и 50% до 2050 г. (като поне 1/3 се обновяват като влажни зони). Възстановяването е доброволно за земеделските стопани и за частните собственици на земя.
По настояване на ЕНП беше дадена възможност всички мерки за възстановяване на екосистемите върху обработваеми земи и пасища да бъдат спирани за 1 г. от Еврокомисията при изключителни обстоятелства, ако се задават глад или недостиг на храни.
Законът изисква подобряване на горските екосистеми чрез засаждането на още 3 млрд. дървета. Държавите членки ще трябва да върнат до състояние на свободно течащи реки поне 25 хил. км реки и да гарантират, че няма да има нетна загуба в общата национална площ на градските зелени площи и на покритието на дървесните корони в градските зони.
Нови екопрестъпления и глоби
Отделно, но също във вторник евродепутатите разшириха списъка на екологичните престъпления в ЕС като добавиха в него незаконната търговия с дървен материал, изчерпване на водни ресурси, замърсяване от кораби, изпускане на химикали, мащабни горски пожари, широко разпространено замърсяване на въздуха, водата и почвата, което води до разрушаване на екосистема.

Незаконното ползване на вода и корабните отпадъци стават екопрестъпления
Престъпленията срещу околната среда, извършени от физически лица и представители на дружества, ще бъдат наказвани с лишаване от свобода в зависимост от дълготрайността, тежестта или обратимостта на нанесената вреда. Квалифицираните престъпления - пожари, масови замърсявания, могат да се наказват с осем години лишаване от свобода, тези, които причиняват смъртта на лице - с 10 години, а другите престъпления - до пет години.
От нарушителите ще се изисква възстановяване на увредената среда и компенсиране на щетите. За фирмите се предвижда изравняване на глобите до 3-5% от годишния им оборот в световен мащаб или като алтернатива 24 млн. или 40 млн. евро в зависимост от естеството на престъплението. Държавите членки ще имат свободата да решават дали да преследват престъпления, които не са извършени на тяхна територия.