Когато в началото на март ЕНП подкрепи амбицията на Урсула фон дер Лайен за втори мандат начело на Европейската комисия, няколко авторитетни западни издания написаха, че партията е поставила короната на главата й.

Настроенията рязко се промениха, след като няколко часа по-късно един от най-влиятелните еврокомисари - отговарящият за вътрешния пазар Тиери Бретон, написа в Х, че кандидатурата на Фон дер Лайен не е толкова безспорна, щом дори собствената й партия не стои зад нея.

Поводът Бретон да подложи под съмнение възможността Фон дер Лайен да повтори мандата си беше фактът, че кандидатурата й за водещо лице на ЕНП за европейските избори, се оказа изненадващо не толкова безспорна сред собствената й партия.

Макар да беше единствен кандидат, тя получи 400 от 499 подадени гласа при 801 делегати на конгреса на ЕНП в Букурещ. Изборната комисия обяви, че 10 бюлетини са били невалидни.

Тиери Бретон се позова на тези числа, за да напише:

Истинският въпрос сега: "Възможно ли е (повторно) да се повери управлението на Европа на ЕНП за още 5 години или 25 години подред?" Самата ЕНП, изглежда, не вярва в своя кандидат."

Постът предизвика истински трус в Брюксел и принуди ЕНП да обясни, че 737 делегати на конгреса са имали право на глас, но не коментара защо 64 души не са участвали в гласуването, защо 89 са отбелязали "Не" срещу Фон дер Лайен и как 10 са успели да сбъркат бюлетина с едно име, така че вотът им да е невалиден.

Макар да е надпартийн, Европейската комисия не остана безразлична и въпреки, че самата Фон дер Лайен обяви, че ясно ще раздели настоящата си длъжност от участието си в предизборната кампания, говорители на комисията се ангажираха да кажат, че мнението на Бретон, изразено чрез официалния му комисарски акаунт, все пак е лично.

Бретон обаче даде ясно да се разбере, че държи на мнението си и че то не е резултат от погрешна оценка, като запази поста си.

Идващ от корпоративния свят, французинът е сравнително нов в политиката, но това не отнема от тежестта му, тъй като освен представител на една от силните държави в ЕС, е и избраник на партията на президента Еманюел Макрон.

Той получи един от влиятелните ресори в комисията - този за вътрешния пазар и допълнително засили влиянието си първо през пандемията, когато се зае с разкриването на заводи за ваксини срещу COVID-19 в Европа, за да не зависят доставките от вноса.

А след началото на войната в Украйна се фокусира върху стимулиране на оръжейното производство и успешно прокара няколко инициативи за финансово подпомагане на бизнеса.

Макар ЕС да не успя да изпълни обещанието си за 1 година да осигури 1 млн. снаряда на Киев, комисията рапортува, че собствените производствени възможности на Европа са нараснали и че тя е вече в състояние да прави по 1 млн. снаряда сама.

Макар да не го е заявил официално Бретон, изглежда, има намерение да продължи кариерата си в политиката от кулата на Брюксел, като мнозина смятат, че той ще претендира за мястото на еврокомисар по отбраната - нова позиция, обещана от Фон дер Лайен за втория й мандат.

Но дори тези планове да не се осъществят, атаката на Бретон може да бъде оправдана с разгорялата се вече предизборна борба в Брюксел. Официалният уебсайт на "Обнови Европа" идентифицира Бретон като член на "нашето семейство в Европа", заедно с други комисари като Маргрете Вестагер, Вера Йоурова и Дидие Рейндерс.

Обединението, събиращо европейските либерали, е пряк конкурент на ЕНП за вниманието на избирателите. Двете формации се състезават на терена на проевропейските партии, които имат сходни възгледи по редица въпроси.

Електоралните прогнози предвиждат ЕНП да получи отново най-много депутати в следващия Европейски парламент, докато очакванията за "Обнови Европа" са тя да намали влиянието си и от трета сила в парламента да изпадне до незавидното пето място, изпреварена от крайната десница и консерваторите. Така че реакцията на Бретон, дори да цели само привличане на вниманието, може да бъде обяснена.

Изглежда, така разчитат атаката и в ЕНП. Танасис Баколас, генералният секретар на партията, отвърна на комисарската забележка с хаплив пост за изборните перспективи пред либералите, акцентирайки върху стопилата се подкрепа за партията на Макрон "Ренесанс" във Франция, която е притисната от крайната десница на Марин льо Пен.

Излизащият в Брюксел "Политико" се позовава на свои източници, за да каже, че Еманюел Макрон е бил разгневен от поста на Бретон, припомняйки неофициалната информация отпреди пет години, че Фон дер Лайен е предпочетена за председател на еврокомисията вместо официалния кандидат на ЕНП Манфред Вебер, именно по идея на Макрон, договорена с тогавашния германски канцлер Ангела Меркел, която се смята за политически ментор на Фон дер Лайен.

Председателят на еврокомисията е крайно непопулярна сред френската крайна десница - основният съперник на Макрон. Така че атаката на Бретон би имала потенциал да привлече към "Ренесанс" някои колебаещи се избиратели, които биха оценили, че либералите не гледат безкритично на бюрократичен Брюксел.

Статутът на водещ кандидат, който Урсула фон дер Лайен сега получи не толкова убедително, колкото се очакваше, всъщност не е официален. Формално европейските лидери са тези, които разпределят президентските постове в Европейската комисия, Европейския парламент, Европейския съвет и в дипломатическата служба.

Битката, която европейските партии водят за налагането на концепцията за т.нар. водещи кандидати (шпиценкандидати), при която политическите семейства излъчват свой претендент, който е лице на предизборните им кампании, а след гласуването избраникът на победилата партия заема най-влиятелния пост в ЕС - председател на Европейската комисия, още не е спечелена.

От досега обявените водещи кандидати безспорно Урсула фон дер Лайен е най-познатото лице и естествена мишена за критики от политическите конкуренти. Социалистите избраха за свой шпиценкандидат слабо познатия социален еврокомисар Никола Шмит, а зелените излъчиха двама евродепутати. Либералите също са се насочили към новак в Брюксел - германския депутат от Бундестага Мари-Агнес Щрак-Цимерман. Съпредседател на комисията по отбрана, тя е единствен кандидат преди партийния конгрес на 20 март.