Точно 80 дни преди изборите за Европейски парламент мнозина прогнозират възход на крайнодесни и антиевропейски сили, но нов доклад на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), включващ данни от социологически проучвания от 12 държави - членки на ЕС, оспорва няколко от прогнозите какво може да означава това за ЕС.

Проевропейските традиционни политически партии дори може да се окажат в много по-добра позиция, отколкото мнозина очакват, включително да сглобят работещо мнозинство в пленарната зала.

Докладът "Да разберем правилно изборите за Европейски парламент", с който "Дневник" се запозна ексклузивно за България преди публикуването му днес, показва, че привържениците на крайнодесните партии са силно разделени по ключови въпроси - включително за бъдещото членство на страната им в ЕС, подкрепата за Украйна и миграцията - както и че, изглежда, ще им е трудно да говорят в общ глас в следващия Европейски парламент. "Крайната десница" в Европа не се възприема от хората като единен феномен. Едни партии от този спектър успешно са се "детоксикирали", докато други се възприемат като радикални и опасни дори по ключови въпроси, свързани с членството в ЕС.

Друго - донякъде изненадващо - заключение от анализа на проучванията е, че миграцията не е толкова централна и силна мотивираща тема за избирателите, колкото си мислят много политици. Затова авторите Марк Ленард и Иван Кръстев предупреждават, че опити на проевропейски партии да привличат избиратели, като имитират крайно десни политики по отношение на миграцията, може да се обърнат срещу тях в дните на изборите (6-9 юни).

Фокусиране върху успеха на ЕС в Украйна, как Европа е помогнала в борбата с пандемията и организиране ваксинирането срещу COVID-19 или повдигането на темата за климатичните политики и Зелената сделка също може да има обратен ефект - мобилизиране на гласоподаватели на антиевропейски партии, предвид негативните възприятия за справянето на ЕС с тези ключови кризи по време на изтичащия мандат на Европейския парламент.

Ако традиционните партии искат да отблъснат крайнодесните, ще трябва да възприемат алтернативен дневен ред, който дава приоритет на темите от националните избори, и да разработват целенасочени кампании за мобилизиране на избирателите, без да разпалват антиевропейска реакция. На фона на президентските избори в САЩ тези сили трябва да представят аргументи в полза на една Европа, която може да защитава границите си от Русия, да контролира подхода си към миграцията и да управлява собствените си дела на глобалната сцена, препоръчват Ленард и Кръстев.

Позовавайки се на данни от проучването през януари 2024 .от YouGov и Datapraxis в 12 държави (Австрия, Франция, Германия, Гърция, Унгария, Италия, Нидерландия, Полша, Португалия, Румъния, Испания и Швеция), двамата съавтори допълват, че националните предизборни кампании трябва да имат за цел да "разбудят" ключови групи избиратели за това колко е важно да се поддържа проевропейска посока в следващия мандат на европарламента.

Само в четири страни членки - Австрия (58%), Германия (55%), Холандия (63%) и Швеция (59%) - има лидери на крайнодесни партии, признати от мнозинството от по-широкия електорат като заговорници тяхната страна да излезе от ЕС.

Интересното е, че много малко поддръжници (15%) на управляващата партия на Италия вярват, че Джорджа Мелони иска със своята Fratelli D'Italia да изтегли Италия от ЕС. Само 17% от по-широкия италиански електорат, изглежда, мислят така. Съответно, италианската опозиция може трудно ще мобилизира гласоподавателите на своя страна, като твърди, че добър резултат за Fratelli D'Italia рискува да постави ЕС - и мястото на тяхната страна в него - в опасност. Проевропейците в Испания, Португалия и Румъния са изправени пред подобно ограничение в кампаниите си.

Това контрастира с начина, по който лидерът на полската "Право и справедливост" (PiS) Ярослав Качински се възприема в неговата страна. Само всеки пети (21%) от анкетираните в проучването за ЕСФР, които планират да гласуват за PiS, вярва, че партията иска страната да напусне ЕС, докато 52% от по-широкото общество виждат именно това като цел на Качински. Това би могло да предостави на полските проевропейски сили възможност да мобилизират основните избиратели около опасностите от изборния успех на PiS и също така да им позволи да демобилизират други, изкушени от PiS, като насочат вниманието им към все по-антиевропейските елементи в настоящите политически позиции на партията.

Разцепление има и в антиевропейското движение по ключови въпроси, включително миграцията и войната в Украйна:

Що се отнася до миграцията, привържениците на антиевропейските партии (81% от нидерландската PVV и 72% от FPO, следвани от 60% от "Шведските демократи", 59% от AfD, 59% от френския Национален сбор и 57% от PiS) се открояват като тези, които са най-притеснени от хората, идващи в техните страни, а не от това, че твърде много местни хора напускат страната. В същото време поддръжниците на Fratelli D'Italia (54%), Vox (53%), Chega (56%) и Fidesz (54%) са основно загрижени за емиграцията или еднакво за емиграцията и имиграцията.

Значимостта на страха от имигранти е надценена:

Имиграцията e водеща грижа изключително за Германия и Австрия (от изследваните страни). Наборът от данни на ЕСФР също показва, че в някои страни гласоподавателите са загрижени по-малко от имиграцията, отколкото от емиграцията или "и двете еднакво", особено в Румъния (14% от имиграцията срещу 65% от емиграцията или и двете еднакво), Италия (25% срещу 60%) , Испания (25% срещу 66%), Унгария (22% срещу 63%) и Гърция (19% срещу 73%).

Мнението, че проевропейските лидери искат да доведат повече мигранти и бежанци в ЕС, е най-разпространено сред онези, които са съюзници на антиевропейските партии. 66% от поддръжниците на PiS, 57% от хората на AfD и 53% от тези на Vox смятат, че това е основен приоритет на лидерите на тяхната страна Доналд Туск, Олаф Шолц и Педро Санчес.

Попитани за мотивите на Урсула фон дер Лайен за миграцията, мнозинството от привържениците на PiS (66%), Fidesz (60%) и AfD (50%) са убедени, че тя работи за вкарването на повече мигранти в Европа. Но подобни възприятия не се ограничават само до избирателите на евроскептичните партии - 28% от избирателите на ХДС/ХСС смятат, че Олаф Шолц иска "преди всичко" да увеличи цените на бензина и енергията, за да финансира борбата с изменението на климата. 24% от избирателите на дясноцентристката опозиция в Португалия и Испания мислят същото за левите правителствени лидери на своите страни.

Европейските лидери може да се изкушат да изтъкнат постиженията на ЕС срещу COVID-19, прокарването на новата Зелена сделка и подкрепата за Украйна. Но успешното представяне на съюза по тези теми не се признава от много избиратели.

Проевропейските лидери трябва да преоценят подхода си към изборите през юни, за да съберат по-широка подкрепа, и Кръстев и Леонард предлагат:

През 2019 г. проевропейците на практика превърнаха гласуването във вот за оцеляването на ЕС, но това ще бъде много по-трудно да се повтори през 2024 г. и в крайна сметка може да помогне на евроскептиците в много страни. За да противодействат на очаквания скок в подкрепата за крайната десница, европейските лидери трябва да следват поляризиращи стратегии там, където тези партии се възприемат като екстремни извън собствените им избиратели. В Австрия, Франция, Германия и Полша 20% или повече виждат излизането от ЕС като приоритетна програма за тяхната водеща антиевропейска партия (другите две страни в тази категория са Нидерландия и Швеция).

В същото време проевропейците трябва да се стремят да демобилизират онези, които са в съюз с антиевропейски партии. Малко вероятно е евроскептичните избиратели да сменят политическия си лагер, но биха могли да бъдат разубедени да се явят в деня на гласуването - особено ако не одобряват определени елементи от платформата на партията или се сблъскват с наративи за несигурността, която антисистемните партии биха могли донесат на собствената си страна и ЕС. (В Германия, Франция и Австрия обаче това може да се окаже трудно предвид силната мобилизираност на тези партии.)

Поставянето на войната в Украйна на преден план и в центъра на политическа кампания вероятно ще има обратен ефект според Кръстев и Леонард, като се има предвид намаляващата вяра в способността на Украйна да осигури победа (само 10% от анкетираните сега поддържат мнението, че Украйна може да спечели войната, според набора от данни на ЕСВП). Поддържането на досегашните усилия на Европейската комисия и нейните водещи политики, включително Европейския зелен пакт, също ще донесе малка полза, тъй като много европейци смятат, че тя се е представила слабо в условията на многобройни кризи.

Вместо това лидерите трябва да представят аргументи за по-силна Европа, която може да се отбранява и да противодейства на възможни промени в политиката на САЩ при Доналд Тръмп и по-нататъшни актове на руска агресия по границите на Европа. Тази стратегия може да активизира групи избиратели, които са предпазливи относно връщането на Тръмп, да осъзнаят колко важно е запазването на проевропейската посока в следващия парламент.