Европейските лидери умуват от къде да се вземат парите за оръжие за Украйна

На живо
Заседанието на Народното събрание

Европейските лидери умуват от къде да се вземат парите за оръжие за Украйна

Българският премиер Николай Денков е до председателя на Европейската омисия Урсула фон дер Лайен, гръцкия, италианския и латвийския премиери Кириакос Мицотакис, Джорджа Мелони и Евика Силина
Българският премиер Николай Денков е до председателя на Европейската омисия Урсула фон дер Лайен, гръцкия, италианския и латвийския премиери Кириакос Мицотакис, Джорджа Мелони и Евика Силина
Украинският президент Володимир Зеленски призова в четвъртък европейските лидери, които са се събрали в Брюксел, да използват милиардите от лихвите от замразените от санкциите руски финансови активи за закупуване на оръжие за Украйна.
Европейската комисия предложи прехвърляне на 90% от печалбите от такива активи към управляван от ЕС фонд, използван за финансиране на оръжия за Киев.
Смята се, че става дума за 2.5-3 млрд евро годишно.
"Русия трябва да почувства истинската цена на войната и необходимостта от справедлив мир", каза Зеленски на лидерите на ЕС чрез видеовръзка, подкрепяйки предложението, което според него е "единствено справедливо".
Украинският президент определи като "унизително за Европа", че Украйна не разполага с достатъчно артилерия и призова ЕС да използва не само печалбите от замразените активи, но и самите активи - нещо, което ЕС не обмисля.
Русия определи плана на ЕС като бандитизъм и кражба.
Орбан отново с условия
Идеята за използване на приходите от замразените руски активи в полза на Украйна има широка подкрепа сред правителствата на ЕС, казват дипломати. Но използването на парите за закупуване на оръжия е по-проблематично за някои страни.
Особено това се отнася за неутралните Австрия, Ирландия и Малта, а също и за Унгария.
"За нас, неутралните, трябва да се гарантира, че парите, за които даваме нашето одобрение, не се харчат за оръжия и боеприпаси", каза австрийският канцлер Карл Нехамер.
Говорител на правителството в Будапеща пък заяви, че Унгария би могла да подкрепи идеята, само ако делът на военната подкрепа се намали "до нула процента", или пък се даде възможност на държавите членки да не участват в закупуването на оръжия - нещо, което се смята за технически сложно за изпълнение.
Белгийският премиер Александър де Кроо и германският канцлер Олаф Шолц се обявиха в подкрепа на идеята.
"Тези (постъпления) трябва преди всичко да се използват за закупуване на онези оръжия и боеприпаси, от които Украйна се нуждае, за да се защити", каза Шолц, изразявайки оптимизъм относно шансовете лидерите да се обединят по темата.
На срещата на върха не се очаква окончателно решение за активите. Но лидерите ще посочат как ЕС трябва да продължи с предложението.
"Трябва да сме сигурни, че от правна гледна точка това е изключително добре обмислено", заяви премиерът на Люксембург Люк Фриден. Някои западни банки лобират срещу предложението, опасявайки се, че то може да доведе до скъпи съдебни спорове.
Украинският президент Володимир Зеленски говори с европейските лидери. На заден план - германският канцлер Олаф Шолц и португалският премиер Антониу Коща
Украинският президент Володимир Зеленски говори с европейските лидери. На заден план - германският канцлер Олаф Шолц и португалският премиер Антониу Коща
От началото на войната ЕС е предоставил на Украйна военна помощ за 31 млрд. евро, съобщи първият дипломат на съюза.
"От началото на войната сме предоставили 31 милиарда евро военна помощ, а за тази година са планирани още 20 милиарда евро", каза Жозеп Борел пред журналисти в Брюксел.
Облигации за отбрана
27-те национални лидери обсъждат и как Европа може да направи повече за своята защита и да стимулира оръжейната си индустрия, отразявайки опасенията, че Русия няма да спре до Украйна и че Съединените щати може да не са толкова твърд защитник на Европа в бъдеще.
"Сега, когато сме изправени пред най-голямата заплаха за сигурността след Втората световна война, е крайно време да предприемем радикални и конкретни стъпки, за да бъдем готови за отбрана и да поставим икономиката на ЕС на "военна основа", каза Шарл Мишел, президент на Европейския съвет.
Френският президент Еманюел Макрон и други приеха предложението на естонския премиер Кая Калас за европейски отбранителни облигации. Други страни, като Германия, Австрия, Нидерландия и Швеция, които по принцип не желаят ЕС да взема още дълг, са скептични.
Но според Калас - няма време за колебание.
"Кризата е точно сега, тук. Трябва да инвестираме в отбраната сега. Нямаме време да чакаме", заяви естонският премиер преди началото на срещата в Брюксел..
Оплакване от Зеленски
Украинският президент се оплака на лидерите на ЕС, че руските селскостопански продукти не подлежат на ограничения, докато за украинските са предвидени такива в новото предложение на Европейската комисия за удължаване на безмитния внос на украински храни.
"За съжаление руският достъп до европейския селскостопански пазар все още е неограничен. И когато украинското зърно се хвърля по пътищата или железопътните линии, руските продукти все още се транспортират до Европа, както и стоките от контролираната от Путин Беларус. Това не е честно", каза Зеленски на лидерите на ЕС, според стенограмата на неговото изказване, предоставена на журналисти.
Зеленски също призова за действия по кандидатурата на Украйна за присъединяване към ЕС и рамката за преговори, която трябва да бъде договорена преди започването им.
"Знаем, че ЕС има преговорна рамка, готова за вашето разглеждане", каза той на лидерите. "Нейното одобрение може значително да подкрепи нашия народ и да изпрати правилния сигнал към цяла Европа след изборите за Европейски парламент през юни", добави украинският президент.