След осем години преговори Европейският парламент одобри в сряда нова миграционна политика на ЕС, която беше политически договорена през декември 2023 г.

За първи път в историята на ЕС ще бъде създадена задължителна система за разпределение във вътрешността на мигрантите, които идват в граничните европейски държави. Тя ще замени от 2026 г. действащия в момента Регламент от Дъблин, който възлага на държавите с външни граници грижата за новопристигналите мигранти.

Реформата въвежда редица промени и нови процедури, залегнали в 10 регламента и директиви, които трябва да бъдат окончателно гласувани и от страните членки, за да влязат в сила. Новата политика ще започне да се прилага от 2026 г.

Пактът за миграция и убежище предвижда до 30 хил. мигранти, пристигнали по външните граници, да се разпределят във вътрешността на ЕС годишно, като държавите, които не изпълняват ангажимента си, могат да предоставят финансова или техническа помощ на граничните държави за издръжката на новодошлите.

Лицата, които не отговарят на условията за влизане в ЕС, ще бъдат подложени на процедура за предварителен скрининг за установяване на самоличността, събиране на биометрични данни и проверки на здравето и сигурността, за до седем дни, след което ще се реши за тяхното оставане.

Ще бъде установена нова обща процедура за предоставяне и отнемане на международна закрила. Предвидено е потенциално неоснователни и недопустими молби за закрила да се разглеждат в по-кратки срокове, сред което ще се издават заповеди за връщане на мигранта към родната му страна.

Когато са обект на засилен миграционен натиск граничните държави, ще могат да искат съдействие от останалите, обявявайки форсмажорни обстоятелства, като Еврокомисията ще назначава мерки да им се помогне. За първи път се въвеждат правила, отнасящи се до инструментализирането на мигрантите, когато те се използват от трети държави или враждебни недържавни участници за опити на дестабилизиране на ЕС.

Парламентът подкрепи нови единни стандарти за признаването на статут на бежанец или статут на субсидиарна закрила. Държавите членки следва да оценяват положението в страната на произход въз основа на информация от Агенцията на ЕС в областта на убежището, а статутът на бежанец ще бъде преразглеждан редовно. Кандидатите за закрила ще трябва да останат на територията на държавата членка, която отговаря за тяхната молба или в която е предоставена закрилата.

Новото законодателство предвижда осигуряване на равностойни стандарти за приемане на търсещите убежище лица, например по отношение на жилищното настаняване, образованието и здравеопазването.

Реформата беше приета с гласовете на трите най-големи парламентарни групи - на ЕНП, социалистите и на либералите от "Обнови Европа". Срещу нея гласуваха голяма част от крайната десница, Зелените и радикалната левица. Според зелените и левицата тя не защитава достатъчно правата на кандидатите за убежище в ЕС, а според крайнодесните и консерваторите - системата за преразпределение към вътрешността ще привлече допълнително мигранти, които се стремят към държави като Германия и Швеция.

Мецола нарече гласуването "исторически ден" и отговор на тревогите на гражданите. Тя призна, че пактът няма да реши всички проблеми, но каза, че той е "гигантска стъпка напред".

Според Де Кро с пакта държавите получават инструменти по-добре да контролират и да управляват границите, а хората, имащи право на закрила - гаранции, че ще я получат.

Пленарната сесия в Брюксел за кратко прекъсната от протести на активисти, носещи плакати "Бежанците са добре дошли" и "Фротекс убива", имайки предвид граничната агенция на ЕС, чиито служители помагат на местните граничари по външните граници на ЕС.

Активистите казват, че промените позволяват интерниране, даже на деца, и че дават възможност на държавите да се откупят от приемането на новопристигнали.

След вота полският премиер Доналд Туск заяви, че страната му няма да прилага механизма за разселване от граничните държави, тъй като вече е подложена на силен натиск от големия брой украински бежанци. Той не каза изрично, дали Варшава ще наложи вето на пакта, но то не би спряло влизането му в сила, тъй като за последното гласуване в Съвета е необходимо квалифицирано мнозинство.

Унгария също ще гласува с "не". Премиерът Виктор Орбан написа в Х, че "пактът е още един пирон в ковчега на ЕС".

Двете държави обаче не са достатъчни, за да провалят приемането в Съвета на деветте регламента и директивата, което се очаква до края на месеца.