Българите очакват новите евродепутати да се борят с бедността и да пазят идентичността им
Българите, за разлика от повечето граждани на Европейския съюз, гледат на Европейския парламент като на средство за решаване на проблемите, които собствените им политици и управници не могат да решат. Очакванията им кои ценности трябва да защитават евродепутатите в следващите пет години разкриват и ефекта в България от националистическа и често антиевропейска агитация и пропаганда.
Три месеца преди гласуването за нови евродепутати българите не са особено ентусиазирани от евроизборите и готовността им да участват в тях е по-ниска в сравнение с 2019 г., което нарежда страната единствено до Естония като държави, показващи намалял интерес.
Запитани в последното издание на проучването Евробарометър преди евроизборите на 9 юни кои теми биха искали да бъдат обсъдени приоритетно по време на избирателната кампания почти половината (48%) отговарят с "Борбата срещу бедността и социалното изключване". Делът на избралите този отговор расте във всяка възрастова група до 53% при българите над 55 години и е почти една трета (32%) сред децата и младежите на 15-24 години.
"Подкрепа за икономиката и създаване на нови работни места" е следващият по честота на избирането отговор с 40%, като тук тенденцията е обратната - посочен е най-много (44%) от най-младите.
"Обществено здравеопазване" е третият по честота отговор с 34%, но резултатът се припокрива със средния за ЕС (32%)
Българските отговори на въпроса "С кои от следните ценности трябва да бъдат защитавани приоритетно от Европейския парламент през следващите 5 години?" показват ефекта от геополитическите сътресения и войни в съседство - напълно припокриване със средния за ЕС избор на първо място да се постави отговорът "Мирът" (47%). Проучването не съдържа въпрос какво разбират под защита на мира, но по повод руската агресия в Украйна през последните две години българите неведнъж са изпъквали в допитвания като най-проруски настроените в Европа.
Вторият по честота отговор (27%) е "Солидарност между държавите членки на ЕС и между неговите региони", което също може да е проява на икономическите очаквания и нуждата от помощ от чужбина.
Докато средно една трета (33%) от европейците са посочили "Демокрацията" сред ценностите, които трябва да се защитават в Европейския парламент, в България на този отговор са се спрели 20%. "Върховенството на закона е избрано от 26% от анкетираните българи (срещу 20% средно за ЕС), като най-висок (31%) е резултатът при 40-54-годишните, а най-нисък (18%) - при най-младите.
Следват две ярки изключения:
- Всеки трети (33%) в България е посочил "Зачитането на националните идентичности, култури и традиции в държавите членки на ЕС". Няма разлика от възрастовата група на отговарящите - от 15 годишните до пенсионерите между 30 и 36 процента се спират на този отговор. В ЕС това е ценност, нуждаеща се от защита, за средно не повече от 19%.
- Втората отчетлива разлика е избирането на отговора "Свобода на придвижването" от 27% от българите срещу едва 12% средно в Европа. Възможното обяснение е близостта на задаването на въпросите през февруари 2024 г. с частичното приемане на България в Шенгенското пространство в самия край на 2023 г. Управляващите не представиха особено убедително тази промяна като успех, а опозицията акцентираше върху австрийските условия да не бъде позволено преминаването без проверка на документите и на сухопътните граници. Така се стига до ситуация, в която свободата за придвижването се оказва застрашена ценност за децата на 15 години (30%) и останалите възрастови групи до 55 години (29%). След тази възраст този отговор са посочили 23%.
Европейските избори традиционно привличат по-слаб интерес у европейските избиратели, но тази година Евробарометър показва завишена готовност да отидат до урните. В България този показател е намалял от 57% през 2019 г. на 50% - най-ниският в ЕС. Но трябва да се има предвид, че често има сериозно разминаване с реално гласувалите в деня на изборите - преди пет години активността е била 33% в България, по-висока от тази в Словакия, Словения или Чехия, а дори в Нидерландия при заявена готовност от 84% са гласували 42%.
Този път българите са уморени от продължаващата вече трета година политическа криза с безкрайно повторение на парламентарните избори. Едва 28% са отговорили за Евробарометър, че винаги гласуват, докато в ЕС средният показател е 58%.
Тези под една трета от анкетираните, които винаги гласуват, отново казват, че ще участват на евроизборите през юни, като също толкова голям дял (49%) са заявилите готовност от често гласуващите.
Като цяло, българите не отиват на тези избори като много по-големи оптимисти или песимисти от средното за ЕС. Напротив, за ЕС 37% са казали в България че нещата в съюза не се развиват в добра посока, докато средният резултат от 27-те държави е 49%. Политическата нестабилност в България не е повлияла особено драматично на оценката им за ситуацията в сравнение със средното за ЕС - 55% от българите и 60% от европейците казват, че нещата вървят в грешната посока и 22% от българите срещу 27% от европейците са посочили развитие в правилната посока.
Най-много оптимисти има сред най-младите българи и тези, на които през последните 5 години се е подобрил стандартът на живот. Но и групата на смятащите, че нещата с е развиват в правилната посока в ЕС е 50% и сред тези, които за пет години не са усетили нито подобрение, нито влошаване. За положението в България дори при подобрилите стандарта си на живот групата на оптимистите (41%) остава в малцинство.
