Еврокомисията очаква България да се приближи на косъм до инфлационния критерий за еврото
Европейската комисия не очаква България да успее да изпълни последния критерий за влизане в еврозоната, макар да е много близо до него.
В публикуваната в сряда нейна пролетна икономическа прогноза се казва, че на годишна база инфлацията в България е 3.1% към март, при средно за еврозоната - 2.4%. За постигане на критериите инфлацията трябва да е средна спрямо тази в трите държави с най-малко поскъпване. Очаква се чувствително увеличаване на бюджетния дефицит - от 1.9 на 2.8 процента, както и растеж на икономиката от 1.9% от БВП.
Димитър Радев: БНБ и банките са готови за еврото, изпълнителната власт още не (видео)
Прогнозата за инфлацията се запазва от направената от нея през февруари, преди неочакваното падане на правителството, което увеличи нестабилността в страната.
| "Изгледите за по-ниска инфлация се подкрепят от очакванията за цените, обусловени от прогнозираното намаление на съвкупните заплати и от ограниченото увеличение на цените на вноса. Очаква се низходящата тенденция на външните цени да ограничи инфлацията на цените на енергийните и неенергийните индустриални стоки. Решението за намаляване на доплащанията за определени лекарства в края на март също намалява инфлацията при неенергийните промишлени стоки. Инфлацията в сектора на услугите се очаква да остане относително силна, движена от нарастващите номинални заплати в сектора и изтичането на мярката за намален ДДС за ресторантьорски и кетъринг услуги", се казва в анализа. |
Според комисията причините за нарастване на бюджетния дефицит са свързани с увеличаването на пенсиите и на заплатите, което само частично се покрива от приходите в държавната хазна. Фактор за увеличаване на дефицита ще бъде и отпадането на енергийното подпомагане, което се изчислява на 0.8% от БВП.
Европейската комисия очаква по-слабо усвояване на европейски средства след пика през 2023 г., но смята, че "въпреки сериозните забавяния" ще има "известен положителен принос от изпълнението на инвестициите" по плана за възстановяване. Като цяло публичните инвестиции се очаква да намалеят през 2024 г.
Затова пък от второто тримесечие се прогнозира износът да нарасне силно поради възстановяването на външното търсене. Вносът също ще се възстанови, воден от вътрешното търсене.
Следващата година
За следващата година Европейската комисия предвижда инфлация от 2.6%, икономически растеж от 2.9% и леко намаляване на публичната задлъжнялост.
Комисията прогнозира продължаване на тенденция за увеличаване на бюджетния дефицит и през 2025 г., макар и незначително спрямо текущата година - до 2.9% от БВП. Това ще бъде факт само при запазване на сегашните политики.
И "Фич" се съмнява, че България ще е в еврозоната през 2025 г. заради политиците
Анализът показва, че може да се очаква догодина "малко по-рязко увеличение на социалните вноски" в резултат на увеличаването на минималната работна заплата и праговете на осигурителния доход.
Държавният дълг се очаква да нарасне до 24.6% от БВП.
Комисията запазва оптимизма си, че България ще "увеличи умерено" изпълнението на плана за възстановяване, което ще се отрази положително върху публичните инвестиции.
Европейска перспектива
Анализът представя смесена картина за европейската икономика. От една страна засилващото се от повишенията на заплатите частно потребление ще дърла напред икономическата активност, но от друга - голямата склонност към спестявания се запазва, така че ръстът няма да е особено значим. Икономическият растеж в еврозоната от началото на годината се изчислява на 0.3%.
Растежът на инвестициите обаче намалява, най-вече заради отрицателния цикъл на жилищното строителство. Въпреки че се предвижда условията за кредитиране да се подобрят, пазарите очакват доста плавен тренд на намаляване на лихвените проценти в сравнение с прогнозата, направена от Брюксел през февруари.
Инфлацията ще продължи да пада и ще достигне 2% през 2025 г., заедно с ръста на заплатите, който започне да се забавя предвид намаляването на цените.
Икономическият еврокомисар Паоло Джентилони заяви при представянето на пролетната прогноза, че "най-лошото е зад гърба ни".
"Икономиката на ЕС се съживи видимо през първото тримесечие, което показва, че след една много трудна 2023 г. сме оставили най-лошото зад гърба си. Очакваме постепенно ускоряване на растежа през тази и следващата година, като частното потребление се повлиява положително от намаляващата инфлация, възстановяването на покупателната способност и продължаващия растеж на заетостта", каза Джентилони.
