Гръцките нестинари - наследници на спасителите на иконите в българската църква в Кости
В малко светилище в Северна Гърция местните жители, стискащи икони на православни светци, танцуват под звуците на лири и барабани в подготовка за церемония - ходене боси по живи въглени.
"Анастенария", която се празнува в края на пролетта в село Мавролефки (Каракавак), отбелязва деня, в който преди векове вярващите твърдят, че е изгоряла църква в село Кости (в община Царево), в днешна България. Ритуалът символизира жертвата на вярващите - чувайки призива на св. св. Константин и Елена, те се втурнали в огъня, за да спасят църковните икони, и излезли невредими.
Мавролефки се намира в Драмското поле, на 9 км южно от Драма, и остава на гръцка територия след Междусъюзническата война от 1913 г.
Нестинарството влезе в списъка на ЮНЕСКО за културното наследство
С настъпването на нощта в Мавролефки огън, стъкнат от дълги прътове, постепенно се превръща в нажежена жарава. След като прътите изгорят, теренът се заравнява във формата на кръг. Стотици зрители стоят зад оградата, за да наблюдават малцината, които се осмеляват да пребягат през въглените.
Силата на вярата
"Определено усещаш нещо в основата на своето съществуване, което те кара да се чувстваш спасен, освободен. Да излезеш от кръга невредим изисква вяра", казва 48-годишният Харис Порфиридис, преди да стъпи върху огъня.
"Понякога усещаме студена вълна, която се спуска към краката ни и угасва въглените... Ако се усъмниш в това, което се случва, дори за момент, можеш да се изгориш", добавя Харис.
Съчетание от древен екстатичен танц и православно християнство, ритуалът нестинарство е пренесен в общностите в Мавролефки и четири други села от предци, преселили се в Турция през 1922 г.
Физиците предлагат различни научни обяснения за феномена ходене по огън, който изисква внимателна техника, за да се избегнат наранявания.
Петдесетгодишната Мария Хрити, която всяка година прави обхода на огъня, казва, че всичко е свързано с преодоляването на страха.
"Някои хора може да кажат "Не, това не се случва"... но можем да достигнем друго измерение, когато вярваме и когато забравим за страховете си", казва Мария.
Баща й Кириакос Хритис, 81, съжалява, че никога не е предприел стъпка към вярата:
"Покойният ми дядо, баба ми са ми разказвали, че светецът трябва да ти покаже знак, белег и да ти каже "Влез в огъня и няма да се изгориш". Мен нещо ме задържа и ми казва "Не, не стъпвай, не настъпвай, не си готов".