Брекзит така завлече консерватизма към дъното, че мнозина се съмняваха, че той би могъл скоро да се завърне на европейската политическа сцена. Консерваторите - пета по численост група в Европейския парламент с 68 депутати, бяха замрели до победата на Джорджа Мелони на парламентарните избори в Италия през 2022 г. Но сега социолозите им предричат изравняване на силите с крайнодесните за вота на 9 юни. А това е третото място след ЕНП и социалистите, които продължават да водят в анкетите.

Виктор Орбан даде заявка, че евродепутатите от неговата партия "Фидес", които доизкараха последния мандат като независими, след като ЕНП ги прогони, ще се присъединят към възродилия се откровен консерватизъм. Ако добавим към тях и опозиционната "Право и справедливост", които търсят реванш срещу Доналд Туск в Полша, консерваторите могат да се окажат жизнена сила в следващия парламент.

Засега Орбан е извън партията на Европейските консерватори и реформисти ECR), но след изборите той ще направи крачката, която да върне тежестта на депутатите му в европарламента въпреки несполуката с бившия правосъден министър Юдит Варга, която трябваше да оглави листата му. Варга трябваше да се оттегли заради скандала с помилвания педофил, който отнесе принудената да се оттегли президент Каталин Новак.

Всъщност не Орбан, а водещият кандидат на ЕНП Урсула фон дер Лайен изкара консерваторите на авансцената, след като в началото на предизборната кампания не изключи сътрудничество с тях в еврпарламента. Първоначално реверансът на Фон дер Лайен беше дълбок, тъй като тя постави пред него единствено това да се докажат с добро представяне на изборите и очертаващите се по-скромни успехи на собствената ѝ християндемократическа партия. Сигналите от ЕНП предизвикаха недоволството на досегашните ѝ проевропейски партньори и се наложи тя да уточнява, че сближаването с евроскептиците е обвързано с "ясен ангажимент към върховенството на правото, ясен ангажимент към Украйна и ясен ангажимент към нашата Европа".

Самата Мелони ясно оценява ролята, която консерваторите могат да играят в следващия парламент и затова не бърза с категоричните отговори, нито на реверансите на Фон дер Лайен, нито на поканите, идващи от лагера на крайната десница на Марин Льо Пен. В досегашните си коментари тя не изключва сътрудничество с тях, но по-скоро по отделни гласувания, отколкото като формиране на коалиции, към което се стреми крайната десница.

Консерваторите решиха да не изправят съперник срещу Фон дер Лайен и да не издигат свое водещо лице за предизборната кампания, тъй като не споделят концепцията за т.нар. шпиценкандидати (водещи кандидати) за председател на Европейската комисия (затова и не участваха в дебатите).

Както самите те обясняват, тъкмо изборът на Фон дер Лайен през 2019 г. е показал провала на концепцията. Тогава тя беше германски министър на отбраната и оглави Комисията по волята на европейските лидери, без да е участвала в изборите, като с един замах измести тогавашния водещ кандидат на ЕНП Манфред Вебер, както и претендентите от останалите партии.

Затова пък лидерът на европейските консерватори Джорджа Мелони лично води изборната листа на своята партия "Италиански братя" без никакво намерение да се мести в Брюксел.

Заявката на Фон дер Лайен за бъдещо сътрудничество, макар и на два пъти уточнявана и смекчавана, предизвика истинска буря сред проевропейските партньори на ЕНП, които подложиха на съмнение досега водещата й позиция сред известните претенденти да оглавят Европейската комисия.

Причината са възгледите на консерваторите, които на национално ниво имат закони, забраняващи абортите или установяващи зони, забранени за евреи (в Полша), за защитата на традиционното семейство и срещу правата на ЛГБТ, които са смущаващи за традиционните европейски партии, с които досега ЕНП сътрудничеше в Европейския парламент. Тези възгледи изцяло отсъстват от предизборния манифест на европейските консерватори за изборите на 9 юни, макар мотото на програмата да обещава смелост и здрав разум.

Кампанията на консерваторите е под мотото "Смелост и яснота, страст и здрав разум", формулирани от техния партиен председател Джорджа Мелони като основни ценности на партията.

Консерваторите описват като главна своя идеологическа битка връщането към силата на националните държави, чиито правомощия да доминират над управлението от Брюксел.

Програмата е конструирана около споменатия слоган "По-малко, но по-добре", зад който стои разбирането, че на Европейската комисия не бива да се гледа като на европейско правителство на супердържава. Консерваторите не гледат с добро око на непрестанните опити за хармонизиране на правилата и стандартите в Европа и смятат, че прекалената инициативност на комисията е виновна за засилването на позициите на Брюксел спрямо суверенността на отделните държави членки.

Но консерваторите не желаят ЕС да бъде разтурен. След Брекзит тази идея загуби популярност дори сред крайната десница. Тяхната мисия е да не позволяват федерализацията на Европа и да върнат процесите към времената, когато държавите решаваха почти всичко - както в Брюксел, така и у дома.

Консерваторите са единствената от големите европейски партии, която се противопоставя на създаването на европейски отбранителен съюз - първостепенен приоритет за ЕНП, охотно подкрепян от социалисти и либерали. Те смятат, че отбраната е работа на страните, членки и на НАТО на съюзническо ниво. В същото време те биха били полезни на проевропейските партии за инициативата им за укрепването на европейската отбранителна индустрия, която подкрепят. Стига да бъде финансирана с европейски средства.

За войната в Украйна те нямат различия от останалите проевропейски семейства, потвърждавайки пълна подкрепа за Киев и готовност за прилагане на санкциите.

Консерваторите са единствените, които се ангажират с развитие на отношенията с трансатлантическите партньори дори преди трудно предсказуемите президентски избори в САЩ в края на годината. Този въпрос не се обсъжда в изборния им манифест, нито се правят уговорки как връзките между двата бряга на Атлантика биха се развивали при завръщане на Доналд Тръмп в Белия дом. Разбирането, че търговията трябва да е водеща в междудържавните отношения, изглежда, че за тях не се нуждае от други гаранции.

Изразява се подкрепа за политиката на разширяване на ЕС към "стратегически важни държави", когато те изпълняват условията за това. Към Китай отношението е "нюансирано", е записано в програмата. От една страна, ЕС трябва да се ангажира с Пекин, ако иска да постигне напредък по отношение на спазването на човешките права, а от друга, независимостта на Тайван и други партньори в региона трябва да бъде запазена.

Полската следа в предизборната програма видимо се проследява в тезите за миграцията, според които "никоя държава не трябва да бъде принуждавана да приема нелегални мигранти", както и в плановете за "успокояване" на Зелената сделка, която според консерваторите трябва да е "по-балансирана и по-локализирана".

Консерваторите се обявяват за подсилване на охраната на външните граници, за разглеждане на мнозинството молби за убежище извън границите на ЕС и за блокиране на рейдовете към Европа още в пристанищата, от които лодките тръгват.

По отношение на климата предизборната програма обещава преразглеждане на "най-проблематичните цели на ЕС" и прилагане на вече приетото законодателство вместо добавяне на ново.

Двата приоритизирани от тях вида енергия са ядрената и геотермалната. Акцентът в енергийната програма е свързаността и насищането с възможности за ползване на енергия чрез развитие на европейската енергийна инфраструктура.

Консервативното предложение към бизнеса е налагането на временен мораториум върху приемането на ново европейско законодателство за малките и средните фирми и намаляването на бюрократичната тежест. В изборния манифест е записано, че европейските пари трябва да се харчат за дигитализация и прилагане на вече влязло в сила законодателство, вместо да се разпръскват в твърде много посоки.

Консерваторите обещават да върнат в Европа стратегически производства. За тях свободната търговия с множество партньори е ключът към икономическия възход. Борбата с нелоялните търговски практики ще се извършва "с финес", се казва в програмата, каквото и да означава това.

Консерваторите не смятат, че европейският бюджет трябва да се увеличава, за което настояват партиите от левия спектър, но определено го намират за недостатъчно фокусиран и ефективен и затова обещават да го реформират така, че "всяко евро да носи повече". При това без нови европейски данъци.

Европейските консерватори и реформисти имат само един партиен член в България - ВМРО. Българската партия обаче бе добре представена - Ангел Джамбазки бе един от 14-те членове на директорския партиен борд.

ВМРО може да предпочитат да говорят пред българската аудитория за Северна Македония, но имат доста категорична позиция за войната в Украйна за разлика от други български партии, които предпочитат по-изчаквателно поведение.

Джамбазки държи на най-видна позиция свой пост в Х от 2022 г., в който казва, че трудните времена създават герои и че "ние стоим обединени зад тях (украинците) срещу окупаторите".

Ангел Джамбазки е водач на евролистата на ВМРО за изборите на 9 юни, следван от Андрей Слабаков. Двамата бяха в същия тандем и за изборите за Европейски парламент преди пет години, когато ВМРО за първи път спечели две места за групата на европейските консерватори.