Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел отвори нов фронт срещу кандидатурата на Урсула фон дер Лайен да повтори мандата си начело на Европейската комисия през следващите пет години.

В интервю за базирани в Брюксел медии в понеделник Мишел атакува заявката на Фон дер Лайен за геополитическа комисия, казвайки, че ЕС не се нуждае от такава и че ЕС е платил цената за нейния избор.

Мишел, член на либералното политическо семейство, е председател на съвета, в който заседават европейските лидери, които номинират кандидата за председател на Европейската комисия.

Фон дер Лайен вече има проблеми с намиране на мнозинство в Европейския парламент, след като европейските партии на социалисти, либерали и зелени отхвърлиха заявката й за бъдещо сътрудничество с евроскептичните европейски консерватори, водени от италианския премиер Джорджа Мелони.

След избирането й през 2019 г. Фон дер Лайен заяви, че под нейно ръководство еврокомисията ще бъде "геополитическа", за да засили ролята на ЕС на световната сцена.

Той добави, че има нужда от "безпристрастна комисия", когато става въпрос за външните работи, където компетенциите са на европейските столици, а не на комисията.

Той атакува особено позицията на Фон дер Лайен по войната между Израел и "Хамас", която първоначално зае категорично страната на Израел и дори назначи проверка на помощта за палестинците. Мишел определи тази позиция като "политизирана" и "не е представителна" за позицията на държавите членки.

Тези опасения са отразени във вътрешен документ, който обобщава дискусиите между ръководителя на Съвета на ЕС и лидерите на ЕС относно следващата стратегическа програма, което показва необходимостта ролята и компетенциите на всяка институция да бъдат "по-добре зачитани", пише EUObserver.

Мишел добави, че лидерите на ЕС са изразили "силни резерви" срещу това, което се разглежда като "политизиране" на обвързване с условия за върховенство на правото - използвано за блокиране на парите на ЕС заради опасения за върховенството на закона в страни като Унгария.

Допълнителни опасения за втория мандат на Фон дер Лайен възникват и от предполагаемото й пренебрежение към вътрешните икономически въпроси и прилагането на законодателството на ЕС, както се тълкува по-малкият брой наказателни процедури, открити от комисията срещу държавите членки за несъблюдаване на европейското право.

Мишел, който ще води разговорите за разпределението на висшите постове в европейските институции след изборите, казва, че очаква те да са трудни. Първата среща за това е планирана за средата на юни, когато европейските лидери ще се съберат на неофициална вечеря в Брюксел.

Въпреки резултата от изборите за Европейски парламент Мишел отбеляза, че решението кой да стане председател на комисията в крайна сметка е в ръцете на държавните ръководители на ЕС.

Някои лидери на ЕС разглеждат системата на т.нар. водещи кандидати (Spitzenkandidaten), която накара Фон дер Лайен да провежда кампания в цяла Европа, като противоречаща на принципа за независимост на комисията, очертан в договорите, други подкрепят този процес. Самата Фон дер Лайен беше избрана в първия си мандат, без да се кандидатира за поста, за който ЕНП бяха посочили партийния си председател Манфред Вебер. Той остана само председател на парламентарната група.

Висшите постове, за които се номинират кандидати, са председател на Европейската комисия, председател на Европейския парламент, председател на Европейския съвет и върховен представител за външната политика и политиката за сигурност на ЕС.

Успешният кандидат за председател на Еврокомисията се нуждае от подкрепа от квалифицирано мнозинство от страните членки, за да бъде изпратен за окончателно гласуване в Европейския парламент, където ще са му нужни поне 361 гласа.

Ако лидерите на ЕС обявят номинациите си за най-висок пост до края на юни, евродепутатите ще могат да гласуват за следващ председател на Европейската комисия по време на пленарната сесия в средата на юли. Настоящият мандат на Фон дер Лайен изтича през ноември.

Мандатът на Шарл Мишел също изтича през ноември. Според "Политико" той се стреми да си осигури поста на върховен представител за външната политика на ЕС, но с малки шансове за успех.