Темата за Газа изскочи в евроизборите отляво
Надир Аслам, германец с мароканско-пакистански произход, планирал да гласува за Зелените на изборите за Европейски парламент тази седмица. Вместо това той ще подкрепи Mera25 - съвсем млада лява партия с ясна пропалестинска позиция.
33-годишният Аслам каза пред "Ройтерс", че това е заради реч през ноември миналата година на лидер на Зелените, който настоял Германия да продължава с помощта за Израел, въпреки че броят на жертвите в Газа наближил по това време 9 хил. души. Това "унищожило" подкрепата му за екологичната партия, член на управляващата коалиция в Берлин.
Тази промяна в подкрепата, видима в цяла Европа, представлява най-новата заплаха - този път отляво - за основните политически партии, чийто проект за задълбочаване на европейската интеграция вече е атакуван от крайната десница.
Тенденцията е не само сред мюсюлманските общности в ЕС, но и сред левите гласоподаватели, които виждат двоен стандарт в осъждането от Европа на атаката на "Хамас" срещу Израел от 7 октомври, но и неспособност да бъде обвинен Израел за военната му атака срещу Газа, в която са загинали над 36 хил. палестинци според контролираните от "Хамас" здравни власти.
"Имаме възход на радикално десни и радикално леви партии, (които ще) прекроят политическия пейзаж в Европа, баланса на силите в него между шепа партии", каза Самира Азабар, социолог от университета Radboud в Нидерландия. Това може да има последици за позицията на ЕС спрямо Израел и също така да стимулира политики, предоставящи повече правомощия за вземане на решения на национално ниво, каза тя. Членовете на ЕС Испания и Ирландия признаха палестинска държава, както и правителството на Словения, в очакване на одобрението на парламента.
Въпреки че популярността на крайната десница нараства през последните години, проучвания показват, че малцинствата гласуват повече за радикалната левица, тъй като традиционните партии се отклоняват надясно по въпроси като миграцията и културните ценности.
Проучване на Ipsos миналия месец показа, че крайната десница ще спечели най-много на изборите на 6-9 юни, докато групата на левицата в парламента на ЕС ще се увеличи с шест места за сметка на социалдемократите, Зелените и либералите от "Обнови Европа".
Крайнолявата "Непокорната Франция" (La France Insoumise, или LFI) съсредоточи кампанията си върху пропалестинска позиция в опит да спечели мюсюлмански и радикално леви избиратели, каза Бландин Челини-Пон, историк от университета Aix-Marseille.
| "Непокорните" искат оръжейно ембарго, санкции срещу Израел, признаване на палестинска държава и - за разлика от други леви групи - се въздържат да нарича "Хамас" терористична групировка. Сред гласоподавателите мюсюлмани във Франция (8% дял от електората като цяло) LFI получава 44% подкрепа. |
"Някои ще кажат, че сърфираме на вълната на настроенията на електората, но за кого говорим? Това са граждани на тази страна, които нямат расистка визия за обществото", каза депутатът от LFI Себастиен Делогу пред "Ройтерс".
- Френските социалисти също търсят признаване на палестинска държава, но не споделят позицията на LFI по отношение на "Хамас". "LFI има връзка с насилието, което не е добре", каза водещият кандидат на социалистите Рафаел Глюксман за "Ройтерс". Според него изкачването му в проучванията до трето място с 14% популярност се дължи отчасти на избора му да се дистанцира от LFI.
- В Германия пропалестинските нови партии намаляват подкрепата за Зелените и социалдемократите, две от основните партии, които поддържат твърда подкрепа за Израел поради историческата отговорност на Германия за Холокоста. Освен левицата Mera25 други пропалестински нововъзникващи групи включват социално консервативни структури като DAVA, BIG и евроскептичната партия "Съюз на Зара Ваденкнехт" (BSW), която иска оръжейно ембарго за Израел, като същевременно прокарва антиимиграционни политики. Привържениците на BSW са 50% по-склонни да признаят палестинска държава, отколкото общият германски електорат.
- В Испания, където напрежението с Израел датира от диктатурата на Франко, признаването от правителството на палестинска държава укрепва подкрепата за партиите в управляващата коалиция, Социалистическата партия (PSOE) и крайнолявата Sumar. "Палестинският въпрос стана централен за политическия дебат в Испания", каза Давид Ернандес, професор по международни отношения в университета "Комплутенсе" в Мадрид.
Избирателната активност може да бъде ключова.
Азабар от университета Radboud отбеляза, че избирателната активност често е била по-ниска сред етническите малцинства, отколкото сред общото население на изборите в ЕС, но войната в Газа може да подейства мотивиращо този път.
Външнополитически въпроси са оказвали влияние върху вота на етническите малцинства. През 2016 г. германските социалдемократи загубиха около 100 хил. турски гласоподаватели, след като признаха арменския геноцид от Първата световна война, каза Тейфик Йозджан, председател на DAVA - нова партия, насочена към избирателите от турската диаспора.
Йозджан, бивш член на ГСДП, каза, че партията му е предложила опция за протестен вот, която не е съществувала досега. "Германците имат възможност да кажат: Добре, гласувам за (крайнодясната) AfD в знак на протест. Мюсюлманите не могат да направят това", обясни той пред "Ройтерс".
| Декемврийско проучване на Института по политически науки към университета "Дуисберг-Есен" показа, че един на всеки трима германски мюсюлмани не се чувства представен от никоя партия. |
Едно ново усещане за политическо представителство отеква и за френските избиратели. LFI посочи като кандидат френско-палестинската адвокатка Рима Хасан, която е по протести, активна е в социалните медии и отправя петиция към ЕС да спре споразумението си за асоцииране с Израел.
Чама Тахири Ивора, 34-годишна френско-мароканска готвачка, каза, че никога не е гласувала на европейски избори, но този път ще гласува. "Гласуването за Рима е акт на съпротива", каза тя. "Не знам всички точки от програмата на LFI, но това, което тя и другите им членове казват за Палестина, е просто."
