Центристките партии на либералите и на зелените са големите губещи в европейските избори, сочат последни данни от преброяването на гласовете в 27-те държави от ЕС.

След поражението на партията на Еманюел Макрон "Ренесанс" от крайнодесния "Национален сбор" на Марин льо Пен парламентарната група на "Обнови Европа", която приютява европейските либерали, олеква с 22 места и се свива до 80 депутати.

Зелените, които едва минаха избирателния праг във Франция и намалиха присъствието си в Германия, също печелят 20 места по-малко в Европарламента и ще имат 52-ма евродепутати в следващия парламент въпреки победата на изборите в Нидерландия заедно с Партията на труда.

Европейската народна партия остава най-голямата парламентарна сила и в следващия Европейски парламент, усилвайки позициите си до 184 евродепутати (от 176 сега), тя обаче е далече от мнозинството от 361 гласа, което е нужно за приемането на най-важните решения в 720-членния парламент, който ще бъде конституиран през юли.

Въпреки, че губи и като процент от вота - очаквания за 24.7% при 24.96% на предишните избори, ЕНП е единствената центристка партия, която ще увеличи тежестта си в следващия Европейски парламент.

Социалистите запазват броя депутати - 139, и второто си място от предишните избори, но губят от тежестта си, тъй като бъдещият парламент ще бъде с 15 кресла по-голям. Социалдемократически партии спечелиха вота в Румъния, Швеция, Литва и Португалия.

Заедно четирите партии, които в миналия парламент формираха проевропейско мнозинство - ЕНП, социалисти, либерали и зелени, получават комфортно мнозинство от 455 гласа. Те обаче се различават във вижданията си по редица въпроси, включително размера на европейския бюджет, зелената сделка, което ще направи по-трудно намирането на мнозинство по спорни въпроси.

Решимостта им да се противопоставят на засиленото присъствие на националисти популисти в следващия европарламент ще бъде подложена на изпитание още с избора на следващ председател на Европейската комисия, след като Зелените и социалистите изразиха резерви към Урсула фон дер Лайен и нейното желание да си сътрудничи с евроскептиците от групата на Европейските консерватори и реформисти.

Консерваторите ще бъдат четвърта сила в Европарламента със 73-ма евродепутати, с четирима повече от предишните евроизбори през 2019 г., след победи в Италия, Унгария и Чехия.

Големите победители в изборите се очертават крайнодесните партии, които победиха убедително във Франция и Австрия и значително подобриха резултата си в Германия. Те обаче са разделени и в започващите в понеделник преговори за съставяне на новите парламентарни групи ще покажат дали ще успеят да преодолеят различията си, за окажат отпор на проевропейските сили.

Към момента в крайното дясно се вижда възможност за създаване на две парламентарни групи - около френските националисти, където групата "Идентичност и демокрация" печели 58 места (с 9 повече от настоящия парламент), и около "Алтернатива за Германия", където са се заявили още 53-ма евродепутати, включително тримата българи от "Възраждане".

Заедно двете крайнодесни формации стават трета парламентарна сила. Крайната левица, която спечели в Ирландия, не успя значително да подобри резултата си и според прогнозните данни ще има 36-има евродепутати, с един по-малко от предишния парламент.

Останалите 45 места се заемат от депутати, чиито партии не членуват към големите европейски партийни семейства и обикновено остават като независими. Те ще бъдат особено привлекателни при формирането на групата, тъй като могат да променят баланса на силите, ако решат да се присъединят към някоя от парламентарните групи. Сред тях засега са и 11-те евродепутати на Виктор Орбан от "Фидес", който заяви желание да се присъедини към консерваторите.