България не е готова за въвеждане на еврото от 1 януари 2025 г., тъй като не изпълнява един от четирите критерия за влизане в еврозоната - нивото на инфлацията.

Това се казва в доклад на Европейската комисия, приет в сряда.

Тя добави, че България може да поиска извънреден доклад за оценка, когато смята че е изпълнила всички критерии, като подчерта, че към момента няма дата за влизане.

Миналата седмица служебният финансов министър Людмила Петкова каза, че извънредна оценка може да се поиска към края на годината. Каква е позицията на българските институции след днешния доклад може да прочетете тук.

В доклада за сближаване по пътя към еврото от сряда Европейската комисия намира, че София изпълнява останалите изисквания: критериите за бюджетен дефицит, стабилност на валутния курс и лихвените проценти. Освен това тя съобщава, че е изследвала и други свързани въпроси, като констатира, че "законодателството в България може да се счита за съвместимо с правото на ЕС" по отношение на еврото.

Както "Дневник" съобщи по-рано, подобни заключения прави и Европейската централна банка, която публикува едновременно с комисията свой анализ за готовността на България за приемане на еврото.

Според доклада на Европейската комисия средната месечна инфлация в България през последните 12 месеца е била 5.1%. Изискванията на страните, използващи еврото, казват, че инфлацията трябва да е най-много до 1.5% повече от инфлацията в трите държави от еврозоната с най-малко поскъпване. Това са Нидерландия, Италия и Латвия, където инфлацията е била 4.1% през същия период.

В доклада се казва, че инфлацията в България е с 1% над референтната стойност, като се прави прогноза, че тя ще се запази по-висока и през следващите месеци, но се изразява очакване, че "разликата може да се стопи до края на 2024 г. или началото на 2025 г.".

Като прави анализ на движението на индекса на цените, Европейската комисия заключава, че през последните две години "инфлацията в България е значително по-висока от тази в еврозоната". Като между 2022 и 2024 г. средногодишното поскъпване е било 10.9%, надхвърляйки това в еврозоната с 4%.

В анализа си Европейската комисия посочва, че очаква през 2024 г. значително забавяне на темпа на инфлация, но предупреждава за темпа на повишаване на заплатите и за ефекта от отпадане на намаленото ДДС в рестораньорството, които могат да задвижат цените отново възходящо.

Посочва се, че България може да подобри състоянието на икономиката си, ако изпълни Плана си за възстановяване и устойчивост, особено реформите, свързани с въглеродния преход от изкопаеми горива към чисти източници на енергия и подобряването на енергийната ефективност, което "би подобрило сегашната ниска енергийна ефективност на икономиката и нейната цялостна устойчивост и конкурентоспособност".

Обръща се внимание на "значителното забавяне" в изпълнението на плана, както и на увеличаването на рисковете, че той няма да може да се реализира до 2026 г.

В доклада на Европейската комисия се казва, че България отговаря на останалите изисквания за приемане на еврото.

По отношение на стабилността на бюджета се посочва, че "ключовите елементи на стабилна фискална рамка са налице", но изпълнението остава сложно заради недостатъци в управлението на публичните инвестиции. Изтъква се липсата на достатъчна информация в Министерството на финансите за планирането на държавните финанси и изготвянето на прогнози.

Въпреки покачването на лихвените проценти през 2022 г. те са все още с 1.5% под референтната стойност, която е средното ниво в трите държави с най-ниски лихви през последните 12 месеца - Нидерландия, Италия и Литва, се казва в доклада.

Еврокомисията казва, че при оценката за България е взела предвид и развитието на платежния баланс, интеграцията на пазара на труда и финансовия пазар, защото смята, че те са показателни "за способността на държавата членка да се интегрира в еврозоната без затруднения".

Препоръчва да се следи растежът на цените на жилищата, тъй като те се оценяват като надценени с около 8%.

Докладът на Европейската комисия, който разглежда готовността на шест държави, които са се ангажирали при влизането си в ЕС да въведат еврото, но още не са го направили. Освен България, това са Чехия, Полша, Унгария, Румъния и Швеция.

Комисията смята, че нито една от тях не изпълнява четирите критерия. Швеция е единствената, която се справя с изискваните нива на инфлация. Само България и Швеция изпълняват изискването за бюджетен дефицит, а само България за обменния курс. Най-много държави - три - България, Чехия и Швеция, изпълняват критерия за дългосрочните лихвени проценти.

Само България от шестте е привела законодателството си в съответствие с нуждите от използването на еврото.