Принуден да се яви на предсрочни парламентарни избори, предизвикани от неговия началник и ментор, премиерът на Франция се надява, че след като приключи кампанията, не само ще може да задържи поста, възложен му преди по-малко от шест месеца от президента Еманюел Макрон, но и че ще стане по-самостоятелен политик.

След като през януари Макрон постави Габриел Атал начело на кабинета, 35-годишният политик стана най-младият премиер в историята на Франция, припомня Джон Лестър от "Асошиейтед прес".

Сега обаче има риск той да бъде детрониран от още по-младия 28-годишен Жордан Бардела. Председателят на крайнодесния "Национален сбор" се надява, че парламентарните избори ще отбележат повратна точка в продължаващото от десетилетия постепенно издигане на партията на Марин льо Пен от периферията на френската политика до преддверието на властта, където се намира в момента.

Кризата, породена от възможността Франция да избере първото си крайнодясно правителство от Втората световна война насам, също би могла да се окаже шанс за Атал.

Ако успее да обърка прогнозите на социолозите и да намери начин да спечели мнозинство за центристкия блок на Макрон на двата тура на изборите на 30 юни и 7 юли, той не само ще натрупа точки пред френския президент, но и ще се окаже в по-силна позиция, от която да може да заяви, че се ползва с доказано в урните доверие и подкрепа на французите.

Една поразителна черно-бяла снимка, направена от официалния фотограф на Макрон на 9 юни - деня, в който президентът шокира Франция и много от приближените си лица, като разпусна долната камара на парламента и насрочи предсрочни избори, подсилва впечатлението, че Атал съвсем не е доволен от решението на държавния глава отново да изпрати избирателите до урните след удара, нанесен от крайната десница на европейските избори.

Атал изглежда кисел на снимката. Той седи пред Макрон с извити надолу устни и с кръстосани ръце по време на заседание, проведено в онази съдбовна вечер.

За Макрон обаче Атал изглежда не е нещо повече един добър войник в кампания, която променя политическия пейзаж във Франция още преди бюлетините да са пуснати.

Атакуван от всички страни - както от "Национален сбор" на Бардела, така и от левицата, която сформира нова коалиция от партии, набързо обединили се срещу крайнодясната вълна, Атал работи денонощно, за да укрепи центристката част на френската политика.

Тъкмо там Макрон за първи път намери гласовете, с които стана президент през 2017 г., разбивайки традиционното във Франция политическо разделение между ляво и дясно и отново откри подкрепа за преизбирането си през 2022 г.

Но рискът, който Макрон пое с разпускането на парламента, активизира досегашните му опоненти, особено от страна на левицата. Широк спектър от партии от целия ляв спектър - от крайнолеви до лявоцентристки, изглаждат различията си и се обединяват около обща платформа.

Резултатите от изборите са несигурни заради преначертаната карта на трите основни блока - крайнодесния, центристкия и левия, който включва и крайната левица, а това плаши пазарите и инвеститорите. Но ситуацията също така позволява на кандидатите на Макрон, водени от Атал, да се надяват, че все още могат да запазят местата си въпреки силната непопулярност на президента сред много избиратели, особено тези, които харесват крайната десница и крайната левица.

Самият Атал се бори за преизбиране като кандидат от западното парижко предградие О дьо Сен, където е роден на 16 март 1989 г. Той прекарва много от времето си в ефира на различни предавания, в които защитава успехите на Макрон и ожесточено критикува опонентите си.

На пресконференция, дадена преди да отпътува за предизборната си кампания в Нормандия и района на Лоара, Атал отново закова аргумента, който придоби централно място в кампанията на Макрон: обещанията за отпускане на средства и други уверения, които крайната десница и лявата коалиция дават на избирателите, опитващи се да свържат двата края, застрашават работни места, пресушават семейни доходи и увеличават външните дългове на Франция.

Атал призова гласоподавателите да избират внимателно, да избягват тенденциите, определяни от него и от Макрон като десни и леви крайности, и да оставят настрана мнението си за Макрон, чийто мандат ще продължи до 2027 г.