Джорджа Мелони, начело на партийната листа на своята партия "Италиански братя", спечели европейските избори в Италия, което накара мнозина да прогнозират, че тя ще се превърне във водеща политическа фигура в Европа.

Едновременно изразител на настроенията на европейците, които сe показаха по-склонни да доверят бъдещето си на консервативни политици и на фона на опозорените от изборните си загуби Олаф Шолц и Еманюел Макрон, тя получи шанс да стане новата европейска политическа звезда след европейските избори. Огромна стъпка в сравнение с времето, когато спечели изборите в Италия на фона на страхове за дестабилизиране на третата икономика в Европа с краен популизъм и непредвидимост.

Някога изявен евроскептик, тя се преобрази, след като стана премиер, особено във външната политика, загърбвайки предишната си симпатия към Владимир Путин, след като той нареди на армията си да нахлуе в Украйна. Днес Мелони е временен председател на Г-7 - групата на най-развитите индустриални демокрации, посреща в Рим крале и президенти. На няколко пъти влезе във вестниците с постъпки, които й спечелиха неочаквани симпатии, като случая, когато плати сметката на група избягали от ресторанта италианци в Албания или когато публично изостави приятеля си заради сексистките му изказвания.

А тези, които си го позволяват, трябва само да си припомнят как действа тя, сключвайки сделката с Албания за транспортиране на нелегалните мигранти, пристигащи в Италия в албански лагери или начина, по който управлява италианския план за възстановяване и устойчивост, по който Европейската комисия й одобри вече пето плащане от почти 200-милиардния план.

Засега куражът на Мелони да се кандидатира лично за Европейския парламент, което никой от лидерите в основните държави не посмя да направи, се отплаща на италианския премиер и тя може да претендира за повече демократична легитимност при решаването на европейските дела.

Първият й опит да се намеси сериозно в случващото се в Брюксел обаче не е така еднозначен. Тя не успя да се наложи да бъде включена в разпределението на висшите постове в евроинституциите - Еврокомисия, Съвет на ЕС и дипломатическа служба. Титулярите отново бяха договорени от християн-демократите, социалистите и либералите, въпреки че последните претърпяха някои знакови загуби, особено във Франция и Белгия.

Сделката за назначаването на Урсула фон дер Лайен, Антонио Коща и Кая Калас, беше постигната без Мелони, която само беше информирана за резултата. Това я разсърди и тя дори не се опита да го прикрие, демонстрирайки хладина към либерала Макрон, сарказъм в коментарите си за направената селекция и даде знаци, че още не е приключила, като се въздържа за ухажвалата я през кампанията Фон дер Лайен и се противопостави на избора на Коща и Калас.

Представител на нейните консерватори и реформисти изглежда няма да ръководи и Европейския парламент, където вторият мандат на християн-демократа Роберта Мецола се смята за сигурен.

Макар да не беше допусната при разпределението на постовете, Мелони още не е загубила сражението. Тъй като Фон дер Лайен и Калас тепърва трябва да търсят одобрение от Европейския парламент за назначенията си. А там тя ще има значителна тежест с третата по численост група на Европейските консерватори и реформисти.

Консерваторите определено ще бъдат търсен партньор, тъй като макар трите политически групи, постигнали сделката, да имат теоретично нужното мнозинство, дори най-предпазливите прогнози говорят, че над 10% от техните депутати няма да подкрепят избора на европейските лидери. Това ще направи драматично непредвидимо преизбирането на Фон дер Лайен, която ще трябва да се бори за всеки глас и да се опита да си осигури тежест с гласове от консерватори и зелени, оставени настрани от преговорите между проевропейските сили. А това означава отстъпки за консерваторите.

Фон дер Лайен вече заяви, че е готова да убеждава в своя полза консерваторите на Мелони, макар и не като трета по численост парламентарна група, а в лично качество, което ще направи още по-колеблива подкрепата за нея от социалистите и зелените, които смятат това за недопустимо. Така че тя ще трябва да избира, а това прави битката, насрочена за 18 юли в Страсбург, крайно интригуваща.

Мелони има какво да спечели в замяна - авторитетна и влиятелна позиция за Италия в следващата Европейска комисия и ръководни постове в Европейския парламент, макар и на втория ред. Нейната игра обаче със сигурност ще е по-дълга и тя ще се опита да договори повече изгодни за Италия закони, затваряне на очите на Брюксел, когато се налага и повече солидарност от Европа срещу нелегалните мигранти - приоритет за нея във вътрешната политика.

Италианските медии пишат, че лидерът на европейските консерватори е насочила вниманието си към висш икономически портфейл за Рим в следващата Европейска комисия, заедно пост на изпълнителен вицепрезидент в екипа на Фон дер Лайен.

Мястото като, че се пази за Рафаеле Фито - италианският европейски министър. Фито се смята за мост между партиите в управляващата коалиция в Италия, откакто напусна партията на Силвио Берлускони "Форца Италия", част от ЕНП, за да се присъедини към консерваторите.

Елизабета Белони, настоящият ръководител на италианското разузнаване, е друго име, циркулиращо в Рим за евентуална кариера в Брюксел.

Мелони вече осигури евродепутат от нейната "Италиански братя" за съпредседател на парламентарната група на консерваторите в Европарламента. Това е Никола Прокачини, на когото Мелони отстъпи мястото си през 2019 г. Сега Прокачини, който беше съпредседател на групата и в предишния парламент, беше втори в листата на партията на Мелони.

Безспорно Мелони ще успее да позиционира италианци на ключови позиции в европейските институции, където главното условие за успех е да знаеш какво искаш.

Но амбициите й за Брюксел едва ли се ограничават до постове. Френско-германският мотор на Европа през следващите години ще работи на по-ниски обороти заради очаквания хаос след извънредните избори, който ще поглъща времето на Макрон и подготовката за федералните избори в Германия догодина.

Това ще означава повече контрол на границите, по-малко на бизнеса, преразглеждане на отлагане на Зелената сделка, по-малко хармонизиране на европейските правила и повече свобода за националните правителства. Миналата седмица тя поиска да бъде назначен еврокомисар за "дебюрократизацията", като по всичко личи, че Фон дер Лайен е склонна да удоволетвори желанието й, колкото и популистки да звучи.

Главният коз на Мелони в Брюксел обаче е нейното влияние върху непокорния унгарски премиер Виктор Орбан. За разлика от повечето лидери, които се чудят как да се справят с неговата опърничавост по отношение на Украйна, на европейския бюджет и отношението му към Тръмп и Путин, Мелони умее да разговаря с него.

Въпреки, че заради антируската си позиция Орбан не успя да постигне бленуваното от него място сред европейските консерватори, той ще опитва като ротационен председател на Съвета на ЕС, по-категорично да налага мнението си в Брюксел през следващите месеци, и Мелони, ще бъде търсен посредник. А това означава повече влияние.

Именно италианският премиер убеди Орбан да свали ветото си върху създаването на Украинския фонд в европейския бюджет, с който ЕС да гарантира непрекъсваемост на помощта за Киев, отделяйки му 50 млрд. евро до 2027 г.

Макар Мелони да има всички шансове да получи желаното влияние върху европейските дела, като компенсация за изключването си от "голямата игра" в Брюксел, нещата не са толкова безоблачни за нея.

Двамата й коалиционни партньори в Италия - "Форца Италия" и "Лига" вече обявиха, че няма да следват нейния избор при определянето на следващата Еврокомисия - най-влиятелната европейска институция. Председателят на "Форца Италия" - външният министър Антонио Таяни, заяви, че евродепутатите на партията, ще последват партийната повеля на ЕНП и ще гласуват за преизбирането на Фон дер Лайен.

Още неприятности се задават от победата на крайните националисти във Франция, които излизат с подобрено самочувствие от европейските и от предсрочните парламентарни избори.

Победата на крайната десница във Франция изглежда ще ускори разрешаването на идеологическия спор за същинското дясно, което Мелони и лидерът на "Националния сбор" Марин Льо Пен водят от години.

Двете отдавна си оспорват титлата кралица на десните, макар политическите наблюдатели да виждат повече общо в характерите им, политическите различия помежду им са видими.

Пвредусещайки сражението Льо Пен предложи непосредствено преди европейските избори обединяване на усилията и създаване на "супергрупа" между евроскептиците и крайнодесните в Европейския парламент, която би доминирала дневния му ред.

Но Мелони засега предпочита да остане на умерени позиции, което ограничава възможността за сътрудничество с крайната десница. Това може постепенно да се промени, ако Льо Пен дойде на власт във Франция и особено, ако спечели президентските избори през 2027 г.

Напоследък Мелони преследва основни консервативни цели, представяйки себе си като сериозен лидер, способен да изпълни ангажиментите на Италия и да увери пазарите, че могат да разчитат на нея.

Тя до голяма степен е възприела основните принципи на икономическата политика на ЕС: правилата на единния пазар, ограниченията на дефицита и дълга и необходимостта от икономически и административни реформи в замяна на осигуряването на икономическа подкрепа за италианската икономика - най-задлъжнялата в еврозоната. Това не означава, че тя няма да прояви твърдост при преразглеждане на законодателството при новата Европейска комисия в полза на южните държави, които традиционно искат да имат повече тежест при вземането на решения от Брюксел.

Мелони си сътрудничи с Брюксел, като същевременно подкрепя атлантическа, пронатовска външна политика. Малко неочаквано предвид италианската традиция тя зае твърда позиция срещу Кремъл по отношение на Украйна и продължава да изпраща оръжие на Киев. Не е известно Владимир Путин да й е изпращал каси водка, както правеше със Силвио Берлускони.

На последната среща на върха на групата през юни в Пулия тя определи предложението на Путин да спре войната срещу отстъпването на окупираните от Русия украински територии като пропаганда. На срещата САЩ, Великобритания, Франция, Германия, Италия, Канада и Япония се договориха за отпускане на 50 млрд. долара заем на Украйна