Българите са сред най-недоволните колко свободно време имат
Общото удовлетворение от количеството свободно време на хората в Европейския съюз не е помръднало спрямо 2018 г. и е оценено средно на 6.8 точки въз основа на скала от 0 (изобщо не съм удовлетворен) до 10 (напълно удовлетворен). Най-новите данни, публикувани от Евростат, са от 2022 г. и показват, че най-ниски резултати са отчетени в Гърция (5.5), България (5.7) и Кипър (6.2). Хората в Черна гора и Турция също са сред най-малко доволните колко свободно време им остава.
За цялостно удовлетворение от количеството свободно време има 11 държави от ЕС, които са получили 7 точки или повече. Най-високите резултати са във Финландия (7.7), Дания и Словения (и двете по 7.5).
По-подробните данни показват, че като цяло в Европа домакинствата без деца, хората с прогимназиално образование и възрастните хора са по-удовлетворени от количеството свободно време.
| В България не е така. Разликата в отговорите от 6 типа български домакинства - в спектъра от по един член, през такива със или без деца до живеещи заедно трима възрастни - е само 0.2 пункта (по 0.1 пункт движение над или под 5.7). |
В сравнение с останалите страни в проучването се запазва позицията при домакинствата най-ниски резултати да дават българи и гърци, като в случая с трима възрастни България е на последно място. Но е любопитно, че децата не са основен фактор за недоволство колко свободно време остава - при домакинствата с деца на издръжка от възрастните по-недоволни се оказват гражданите на Гърция, Словакия, Хърватия и Люксембург.
- Данните за ЕС показват, че през 2022 г. домакинствата в ЕС без деца на издръжка са били по-удовлетворени от количеството свободно време (7.0 точки), отколкото домакинствата с такива деца (6.4).
- Изследването на удовлетвореността от количеството свободно време въз основа на образователните постижения разкрива интересна закономерност: колкото по-образовани, толкова по-неудовлетворени са хората (6.6 точки).
- Хората с прогимназиално образование отбелязват по-високо ниво на удовлетвореност (6.9), следвани от тези с гимназиално и след средно образование с 6.8 точки.
- По отношение на възрастта най-висок процент на удовлетвореност от количеството свободно време е регистриран сред по-възрастните хора (65 години и повече) със 7.6 точки, следвани от най-младата група (16-24 години) със 7.1. Хората в най-активната възраст от 25 до 64 години са най-малко доволни от свободното си време (6.4).
- Както през 2018 г., така и през 2022 г. мъжете и жените имат еднакво ниво на удовлетвореност от количеството на свободното си време, средно 6.8.
В друго проучване и за различна година (2023 г.) Евростат показа, че българите между 20 и 64 години са сред най-много работещите - по 39 часа седмично.
От Евростат обръщат внимание и на това, че информацията за свободното време и с кого хората общуват си има количествени и качествени измерения във въпросника за качеството на живот. В проучването от 2022 г. са включени 20 променливи, обхващащи теми от личното благополучие (удовлетвореност от различни области на живота, положителни и отрицателни чувства като щастие, приобщаване и самота).
Публикации от последните години показват за България, че относително ниските доходи и отсъствието на инфраструктура за спорт и културни забавления пречат на удовлетворението от свободното време. Но има и сериозен проблем, че много българи не успяват да намерят баланс между работа, семейство и социални контакти. Делът в бюджета на домакинството на разходите за културни и спортни занимания е изключително нисък и се оказва, че в масовия случай най-много от парите (около 42%) отиват за такса за кабелна телевизия, интернет и наемане на спортно оборудване.
На работа българите казват, че са под натиск, прибират се останали без енергия за домашни и семейни задачи, а в някои професии не е сложен край на дистанционната работа от годините на пандемията и тя допълнително поглъща време вкъщи.
