Българите масово оценяват като лошо правосъдието и сочат конкретен виновник за това
Две трети от българите дават лоша оценка на правосъдието в страната, като повече от един от трима смята, че то е много лошо. В тази група посочват категорично един виновник за това - намесата на хората с политическа власт.
Това показват данни от допитване Евробарометър сред 27-те страни от ЕС, разпространено през юни. В очакване тази седмица на тазгодишния Доклад за върховенството на правото в Европейския съюз "Дневник" провери какви са отговорите, дадени от анкетираните българи и европейци по-рано тази година.
От петте възможни отговора (единият е "Не знам" или не е отговорено):
- над една трета (34%) са се спрели в България на "много лошо", когато са помолени да оценят доколко независими са в дейността си съдилищата и съдиите;
- други 31% са казали "доста лошо";
- над една пета (22%) са приели, че тази част от правораздаването все пак е "общо взето, добра";
- за едва 2% съдиите са "много добри" в дейността си.
Спрямо средното за ЕС разликите са в пъти - близо два пъти повече европейци са дали, общо взето, положителна оценка и над пет пъти повече са казали, че съдилищата им са много добри.
В Европа недоволните анкетирани също са посочили един основен източник на зависимост - намесата на властите и политиците. Следва влиянието на икономически или други специфични интереси. На трето място е посочено, че позицията и статутът на съдиите в обществото не им гарантират достатъчно да са независими.
Отново българските отговори са отчетливо по-категорични:
- 62% - намеса и натиск от управляващи и политици (+11 процентни пункта над средното за ЕС);
- 56% - намеса или натиск от икономически или други специфични интереси (+16 п.п.);
- 40% - ниският статут на съдиите (+15 п.п.).
От резултатите в проучването се вижда, че става дума най-вече за възприятие, а не за лични впечатления от контакти със съдебната система. На въпрос дали през последните две години са били част от някакъв спор, стигнал до съда, и българи (92%), и европейци (93% средно) са отговорили с "не".
Проучване показа колко доверие има бизнесът на българското правосъдие
Допитването по телефона на Ipsos European Public Affairs сред повече от 29 хиляди европейци е от втората половина на февруари и показва какви промени са настъпили за година спрямо предишното от януари 2023 г. За България се откроява, че:
- делът на смятащите, че съдебната система е, общо взето, в добро състояние, е намалял с 6 процентни пункта, а групата на дали най-лошата оценка се е увеличила със 7 пункта;
- убедените, че намесата на властта и политиците е основна причина за слабата съдебна система, са се увеличили за 12 месеца с 9 процентни пункта, останалите отговори са намалели като дял;
- със 7 процентни пункта са се увеличили оценяващите, че статутът на съдиите не помага за независимостта им.
Социално-демографският анализ на всички анкетирани в ЕС разкрива:
- Мъжете (14%) са малко по-склонни от жените (11%) да оценят независимостта на съдилищата и съдиите като "много лоши".
- Младите респонденти са по-склонни да дадат оценка на независимостта на съдилищата и съдиите като добра: 56% от тези на възраст 15-24 години споделят този възглед, в сравнение с 50% от тези на възраст 40-54 години и 51% от тези на 55 или повече години.
- Колкото по-дълго респондентите са останали в образователната система, толкова по-вероятно е да оценят независимостта на съдилищата и съдиите като добра: 55% от завършилите образование на 20 и повече години споделят това мнение в сравнение с 46% от приключилите образованието си до 15-годишна възраст.
По отношение на професията служителите (58%) е най-вероятно да оценят независимостта на съдилищата и съдиите в тяхната страна като добри, особено в сравнение с работници, извършващи ръчен труд (44%).