Европейската комисия отличи реформите в Полша и Испания, които са подобрили състоянието на върховенството на правото в годишния си доклад за законността в ЕС, публикуван в сряда.

Докладът, който тази година е на 1000 страници, оценява независимостта на съдебната власт, борбата с корупцията, независимостта на медиите и отношенията в институциите в 27-те държави и им дава препоръки как да се справят с проблемите. Тази година за първи път е направен преглед и в четири държави - кандидати за членство, но без съвети за реформи - Северна Македония, Сърбия, Черна гора и Албания.

Според еврокомисията "държавите членки и ЕС като цяло са много по-добре подготвени да откриват, предотвратяват и преодоляват нововъзникващи предизвикателства".

Дори в Унгария са направени някои реформи, заяви еврокомисарят за правосъдието Дидие Рейндерс в сряда, макар като цяло докладът да признава, че там няма никакъв напредък в нито една от четирите наблюдавани области - правосъдие, борба с корупцията, медии и институции. В момента Унгария е единствената държава, срещу която се води процедура по чл. 7 за системни нарушения по Лисабонския договор, която не е получила пари по плана за възстановяване заради неизпълнени законови реформи и която има блокирани около 20 млрд. евро средства заради недостатъчни законови гаранции по отношение на тяхното правилно разходване.

Влошаване на положението се констатира в Словакия, но вицепрезидентът за прозрачността Вера Йоурова каза, че еврокомисията още разговаря с Братислава и не е готова да започне война с нея.

Към Унгария са отправени и най-много препоръки за промени -8. По седем имат Румъния, Словакия и Малта.

Еврокомисията има най-малко забележки към върховенството на правото в Латвия - две, по три се отправят към Франция, Литва, Естония и Дания.

В доклада се казва, че 68% от препоръките, дадени миналата година от комисията, са били изпълнени, което е повече от 65-те процента, отчетени през 2023 г.

Като цяло в доклада се констатира, че положението на магистратите по отношение на независимост, както и качеството на правораздаване и ефективността на правосъдието в ЕС са се подобрили.

Проблемът със заплащането на съдиите остава за повече държави, както и необходимостта от гаранции в процедурите за назначаване на съдии и автономността на прокуратурата.

Еврокомисията е доволна, като посочва, че повечето европейски държави заемат челните места в световните класации. Основната част от отправените препоръки са свързани с укрепване на превантивните уредби - основно приемане на етични кодекси, регламентиране на лобирането и конфликтите на интереси и правилата за деклариране на имущественото състояние, както и за гарантиране на ефективното разследване и наказателно преследване на случаите на корупция.

В същото време комисията публикува данни от допитване до европейските граждани, според което 65% от анкетираните намират, че случаите на корупция по високите етажи на властта не се преследват в достатъчна степен, а само 30% са на мнение, че усилията на тяхното правителството са ефективни.

Около три четвърти от европейските фирми смятат, че твърде тесните връзки между бизнеса и политиката водят до корупция (79%) и че фаворизирането и корупцията подкопават конкуренцията в бизнеса (74%). В целия ЕС средно 68% от гражданите и 64% от бизнеса са на мнение, че корупцията е широко разпространена.

Оптимистичен е и тонът в частта за свободата и независимостта на медиите, където се отчита, че са приети Европейски акт за свободата на медиите и Европейска директива за делата шамари срещу журналисти.

За няколко държави са издадени препоръки за независимото управление или финансовата стабилност на обществените медийни оператори, прозрачността на собствеността върху медиите, правото на достъп до публични документи и за прозрачното и справедливо разпределение на държавната реклама.

В доклада се констатира, че повече държави обсъждат законодателните инициативи със заинтересованите страни, преди да променят уредбите, че работят с граждански организации, финансират ги и засилват правомощията на омбудсманите си.

Четири европейски държави продължават да нямат органи за защита на правата на човека, други продължават да залагат основно на ускорено приемане на закони, граждански активисти все по-често са обект на физически и вербални атаки, посочва докладът.

Запитан за тона на доклада, еврокомисарят за правосъдието Дидие Рейндерс каза, че "докладът не е нито оптимистичен, нито песимистичен".

Той добави, че еврокомисията има достатъчно инструменти като наказателни процедури и финансови мерки да оказва натиск на властите за промени.

България получава шест препоръки в доклада за 2024 г., колкото и миналата година, като според еврокомисията е изпълнила само една - за конституирането на ВСС. Те се отнасят до независимостта на съдебната власт, борбата с корупцията и медиите. Без системни проблеми се оценява само взаимодействието по законодателния процес и с гражданските организации.

В новите препоръки се повтарят старите констатации за недостатъчен брой присъди за корупция по върховете на властта, за дългите командировки на съдиите, за работата на инспектората към ВСС, за назначенията на парламентарната квота на Висшия прокурорски съвет, за лоялността на членовете на правителството и за разпределението на държавната реклама в медиите.