За 10 години правителството реално почти не е променило парите за изследвания

Няма и да се промени, след като повече от 10 години "тенденцията" е голяма част от тези пари да отиват по разни пожарникаро-милиционерски офшорни сметки!

• 3 12
• Докладване

Така ще е като си избираме пожарникар прочел една книга и действа като ветропоказател. Кой да му каже, че това е много важно.

• 4 7
• Докладване

Дневник, защо си вкарвате автогол с тази статия? Значи и правителството на Кирил Петков нищо не е направило, вашият човек е в кюпа. А правителството на Главчев, което никак не харесвам, увеличи популистки всички запалти във висшето образование и научните институти, докато на Киро пипна само пенсиите. Ами пенсионерите са най-големият електорат, а учените са маргинални в тази област.

• 8 7
• Докладване

За какво са ни иновации? Та ние си имаме Пеевски/Борисов. Те заедно са такава пробивна сила ... в иновациите и растежа.

• 3 8
• Докладване

Тенденциите на съвременната българска "наука" е да се оценяват научните резултати само по броя, списанието, ИФ и цитиранията. Това го разбраха всички и вече не се оценяват наличието на внедряване, икономически ефект от разработките. Пишат се статии, научиха се да се цитират без дори да се познават, има платени издания с ИФ и това е оценката за научната дейност. Всичко се издухва като хонорар за координатора и контрактора, командировки в чужбина, конференции. За апаратура, материали се харчи възможно най-малко, дори и никак.

• 4 5
• Докладване

Мога да свидетелствам от първо лице, че за моите изобретения и иновации държавните институции не са ме подкрепили и с една продупчена стотинка.
Също така мотивацията ми да създавам не произтича от държавната подкрепа - желанието да създадеш най-доброто идва отвътре - просто се стремиш някаква задача да се реши по най-добрия начин. Съвсем отделно от това после идва удовлетворението, че България е лидер в твоя сектор на занимания.
Имам златни медали (кръгчета по 92грама 16-каратово злато) от изложени технологии на Пловдивския панаир. Освен морална подкрепа, всъщност друго не са.
Намирам помощта от държавата за иновации за напълно излишно прахосване на пари - не е този механизмът на напредъка! Чиновник и иновации, чиновник и подкрепа, чиновник и прогрес - това е дървено желязо и мокра жарава.
Механизмът се задейства като при спортистите - имаш самочувствието на професионалист, че с нищо не отстъпваш на рекордьорите и шампионите и се раздаваш докрай, за да си свършиш любимата работа.
Любов
Самочувствие
Професионализъм
Знания
Кое от тези неща се “подкрепя”?!
Освен от колегите, децата, … и от държавата? Хайде бе!

• 5 3
• Докладване

Въпросът е за 10 години изследванията изкарали ли са нещо смислено и печелившо :)

• 5 5
• Докладване

• 5 5
• Докладване

Типично жълта / герберска история !

• 3 1
• Докладване

Нищо, важно е да има за зърнари, миньори и асфалт. И за шкафчета.

• 3 4
• Докладване

До коментар [#9] от "bat_plamen":

А, така ли, а като дадат повече пари на БАН и университетите, май друга песен пеете!

• 2 2
• Докладване

R&D е в основата на иновациите и патентите на които пък се гради икономиката на всички развити държави. Частните компании по принцип не инвестират много в чиста наука защото е много рисково и може да отнеме деситилетия да се комерсиализира откритието. Затова трябва държавите да го правят. В крайна сметка инвестицията понякога се връща по формата на данъци. Науката изисква големи инвестиции и с 33 евро на човек няма да стане, добре че има и европейски програми.

• 1 5
• Докладване

Напредъкът на човечеството е пряко свързано с усилията, вложени в наука и изследвания. Това е кристално ясно - единственият проблем е, че резултатите от този труд стават налични едва след години и дори десетилетия.

Държавите, където се мисли единствено за днес, и чат-пат за бъдещите 2-3 години (оставащи на управляващите) нямат никакъв шанс в сравнение с тези, където традицията в правилно инвестиране на средствата и усилията е вековна.

• 2 3
• Докладване

До коментар [#5] от "Пламен Данаилов":

Дрън-дрън!

1. До тази година държавата не финансираше на практика приложни изследвания. Това което се развиваше и БАН, и ССА, и МА, бе по-скоро на основата на изградени още по социализма материални бази, които бяха поддържани през бюджетите на организациите. Да, по проектите може да се закупува оборудване, но то е за ФУНДАМЕНТАЛНИ изследвания. Т.е. каквато приложна наука е правена е повече въпреки, а не поради държавната политика.

2. От тази година има нова схема за ваучери за да стимулиране сътрудничеството с бизнеса. Ще се види как ще работи.

3. Де го този български бизнес дето търси научни разработки? С изключение на някой друг стартъп и ИКТ сектора, за другите нищо не се чува.

• 3 4
• Докладване

До коментар [#8] от "danvan":

Е, виждаш ли без цъкачката какво се получава! Включвай я по-бързо!

• 1 2
• Докладване

До коментар [#13] от "Kosta Delev":

Така е. Най-силните в науката държави инвестират големи суми от деситилетия. Американското правителство инвестира много пари 50-70те години на миналия век в компютърни технологии и затова имаме интернет. Цял консорциум от държави инвестира в секвенирането на човркия геном което доведе до откриването на много генетични заболявания.

• 1 5
• Докладване

До коментар [#14] от "Змеят присмехулник":

Общо взето парите на бизнеса отиват за мениджмънта, коли и секретарки, или някой футболен отбор! Идва на среща, да му разработим технология с кола за 500 000, но да даде 1000 лева за технология му се вижда много!

• 0 4
• Докладване

Е, затова пък от статията се вижда, че за десет години населението на територията е намаляло с 800 000. Няма нужда от коментар.

• 2 0
• Докладване

До коментар [#17] от "capricorn_1963":

Приложната нула е едно много скъпо удоволствие. Трябва ти материална база (горе-долу съвременна), подготвени учени и техници ( тези които наистина разбират струват скъпо) ,после полученият интелектуален продукт трябва да се плаща за бъде защитен всяка година - патенти, търговски марки и т н. И накрая едва няколко процента от всичко, което е разработено влиза в реалната икономика и печели пари.

Да, възможно е да се печели, но за това трябва да има и бизнес, който да е готов да си плати за услугата и да произвежда продукти с висока добавена стойност на базата на разработките, за които е намерил пазар.

В реалния свят с разни схеми и експлоатация на работниците (плащаш им 1/3 или 1/4 от това което струва труда им и да са щастливи) се печели много по-лесно.

• 0 2
• Докладване

На всички горе защитаващи тезата "дайте да дадем другари" (или държавата да даде) само да ви напомня че до преди 100 години всичко това се е случвало благодарение на частния бизнес.

Александър Бел, Томас Едисон, Никола Тесла и пр. всички са се финансирали с частни средства. Единствената роля на държавата е била да им осигури патентното право и защита на изобретенията, така че друг да не може да ги ползва.

Преди тях парния двигател, ДВГ, автомобила - всичко е частно изобретение.

Така че в днешно време каквото ползваме на 90% е изобретено/открито от частни бизнеси финансирано с частни пари.


А иначе най-голямата дъвка било че САЩ дали пари на DARPA и те измислили Интернета. Ама и без да дава държавата частния бизнес щеше да го измисли. :)


Отделно за милиардните изследвания, 70-те години САЩ обявяват война на рака (болестта рак) и наливат милиарди. 50 години по-късно няма сериозен пробив в тази насока.

В горния ред на мисли част от открития се случват случайно - принципа на проба-грешка. В днешно време в САЩ има лаборатории финансирани изцяло с частни средства, които просто експериментират с някакви неща без да имат определена цел. И ако нещо полезно изскочи го патентоват или вкарват в употреба.

За сметка на това когато държавата дава пари тя ги дава за конкретно изследване с конкретна цел. И учения гледа да не се отклонява от целта, щото следващия път няма да му дадат пари. Затова ако не постигне предварително зададения резултат - изследването отива в кофата, нищо че е можело да има нещо полезно, обаче понеже то не е търсено и то отива в кофата.

И за капак в днешно време много от парите отиват за "политкоректни" изследвания. И много рядко може да измрънкаш пари от държавата за нещо "неполиткоректно". Което допълнително задава курса на търсенето или експеримента.

• 1 2
• Докладване

За сметка на това , ние си доплащаме, където и колкото трябва.

• 3 0
• Докладване

До коментар [#23] от "Роси":

Како Роси, може и да си доплатила или платила за изследвания, които не се поемат от здравната каса, но първо прочети публикацията!

• 0 2
• Докладване

До коментар [#21] от "realguru":

Не съм съвсем съгласен че няма напредък в лекуването на рака. Първо рак като понятие са около 300 вида болести и надали ще има универсална терапия за всички тях някога. Второ рака мутира и става резистентен на химиотерапия особено, а тя е винаги права линия. Трето някой видове на рак се повлияват много добре от биологична терапия и има дори излекуни пациенти макар и малко. Четвърто ако погледнете статистиката в много ракови заболявания има увеличение на продължителността на живота след диагноза. Последно keytruda е най-успешното лекарство в момента с мисля 30 милиарда на година в продажби. Та мисля има успехи макар и не каквито ни се иска.

• 1 1
• Докладване

Занимавах се с фундаментални изследвания от 1979 година до преди 5 месеца, когато се пенсионирах. Първо в България, после в Мексико. Имам над 1800 цитата и над 100 публикации предимно в списания във Web of Science, 5 патента и т.н.. Така че смея да твърдя че горе-долу са ми ясни нещата около науката и нейните приложения. Не познавам БАН сега, познавам как беше БАН преди 30 години, но приятелите ми които сега са в БАН ми разправят само, че е станало по-лошо. Та, на тази база, моите тези: 1. България, малка и бедна страна с малки и бедни компании, няма нужда от фундаментални изследвания. Да, България има някаква нужда от приложни изследвания, проведени на базата на чужди фундаментални изследвания, но това е работа не на държавата, а на компаниите които имат нужда от тези изследвания. (Нека смешниците, които ще ми разправят за "Макс Планк" в Германия или CNRS във Франция да спрат да ме разсмиват, сравнявайки селото България с Германия и Франция); 2. На тази база в България могат да израстнат стратъп-и, но само ако работят за чужд работодател, който да плаща.; 3. На тази база, БАН, като фабрика за фундаментални изследвания (така казват те, реално и такива не правят, понеже единствените им силни страни са две: да плачат за пари, и да си клатят усилено краката) трябва да бъде закрита, а отделни читави направления да минат към университетите, и то към 2-3 големи университета. БАН е една бездънна бъчва, в която налетите средства изчезват безследно. Там свестните хора се изнесоха преди десетилетия, и остана само шкартото. Колкото и да им плащат като заплата, пак им е много. Така че БАН трябва да се закрие, а ако все пак има останали някакви единици свестни учени, да си търсят късмета в големите и богатите страни, там се правят фундаменталните изследвания.; 4. Дъжавата може да дава пари само за приложни изследвания, свързани с бъдещите приоритети на развитието на българската икономика. Тъй като май все още няма единна визия за бъдещата икономика на България, освен майсторско цицане от бюджета за "наши хора", ами няма нужда дава никакви пари за научни изслeдвания. Да си окрупнят и поддържат университетите, и това е.

• 1 1
• Докладване

А пък най-смешни са ми някои учени от БАН, които четат някакви си лекцийки в Европа или в САЩ в някакъв забутан университет, отдавна са спрели да се занимават даже с тази хилава наука, с която някога въобще са се занимавали, но в България дават велико-мудри мнения по всякакви въпроси с представянето "Професор ХХХ от САЩ".

• 1 0
• Докладване

И за да не бъда голословен, ще ви дам два примера на "велики професори от БАН" на ръководна длъжност в Институт на БАН. Т.е. те дават насоките в научното развитие на този институт, смях!!! Първи пример: Зам. ръководител на ЦХА (Международно сътрудничество и връзки с обществеността),
Ръководител секция „Океанско инженерство, хидротехника и възобновяеми морски енергийни източници“
Проф. д-р инж. Румен Кишев
Тел.: 052 370-500 вътр.150
Ел.поща: [email protected]
https://scholar.google.com/citations?user=DkZanZwAAAAJ&hl=en

Втори пример: Зам. ръководител на ЦХА (Научно-изледователска дейност),
Ръководител секция „Корабна хидродинамика и аеродинамика“
Проф. д-р инж. Евгени Миланов
Тел.: 052 370-500 вътр.156
Ел.поща: [email protected]
https://scholar.google.bg/citations?user=jjB_4Z8AAAAJ&hl=en

• 1 0
• Докладване

PS Става дума за "Център по хидро- и аеродинамика", БАН, Варна, https://bshc.bg/

• 1 0
• Докладване

До коментар [#26] от "rumen5252":


Съгласен съм че България като цяло не може да се мери с богатите и големи държави в фундаменталните науки, но има европейско финансиране, проекти които се финансират от компании, така че пари могат да се намерят и без да ги дава правителството. Проблема е в самите научни институции както отбелязахте. Според мен ако не се прави фундаментална наука няма открития, няма патенти и няма добавена стойност което води ролята на подизпълнител

• 0 2
• Докладване

Напълно правилно. Ако има кадърни хора в БАН, които могат да работят в колаборация с големи европейски центрове фундаментална наука, и тези големи центрове да ги финансират - ами да го правят. Но това е капка в морето. А да се прави приложна наука в България без да се прави фундаменталн наука в България - може. Просто може да има колаборация за фундаменталната наука с тези големи световни центрове, а приложната част да се работи в България.

• 1 0
• Докладване