Пчелите, реките, градските дървета: Законът за възстановяване на природата влиза в сила в ЕС

Законът за възстановяване на природата, една от най-спорните части на Зелената сделка, ще влезе в сила в неделя.
Регламентът, който задължава властите да вземат мерки за възстановяване на биоразнообразието в ЕС, има пряко действие и няма нужда от промени в националното законодателство за прилагането му. Идеята е че като съхрани съществуващите екосистеми, ЕС ще си помогне за намаляване на СО2 емисиите, тъй като те са естествен консуматор на въглероден диоксид.
Като цялостна цел, която трябва да бъде постигната на ниво ЕС (а не във всяка държава по отделно), властите трябва да гарантират с мерки възстановяване в поне 20% от сухоземните и 20% от морските зони в лошо състояние в ЕС до 2030 г. До 2050 г. такива мерки трябва да бъдат въведени за всички екосистеми, които се нуждаят от възстановяване.

По данни на еврокомисията състоянието на 81% от природните зони е влошено.
Първоначално мерките ще трябва да бъдат насочени основно към защитени зони като тези от "Натура 2000", както и към поддържане на градските зелени площи и на короните на градските дървета и увеличаването им след 2030 г. Земеделските земи като цяло са изключени от обхвата с някои изключения.
Законът трябва да помогне за постигането на целта, която ЕС си е поставил - като част от Зелената сделка да възстанови най-малко 25 хил. км реки в свободно течащи реки, както и да засади 3 млрд. дървета. Надеждите, свързани с него, включват още възстановяване на популациите на опрашители и подобряване на тяхното разнообразие, припомня Еврокомисията.
За да бъдат правно ангажирани с мерки, които могат да изберат сами, държавите трябва да изготвят национални планове за възстановяване. Те трябва да съдържат и график за изпълнение, както и да са подсигурени с финансови ресурси, припомня Европейската комисия. Плановете трябва да бъдат представени за одобрение в Брюксел до 18 август 2026 г.
Комисията ще оцени проектоплановете и може да направи забележки, които държавите членки трябва да вземат предвид в своите окончателни планове. В рамките на шест месеца след получаване на забележки всяка държава членка трябва да финализира своя план, да го публикува и представи на комисията. Европейската агенция по околна среда ще изготвя редовни технически доклади за напредъка към целите. Държавите членки ще трябва да преразгледат своите планове най-късно до 2032 г. и 2042 г., съответно за целите за 2040 и 2050 г.
Откъде ще дойдат парите
Законът не предвижда допълнителни средства от европейския бюджет за прилагането си, но разрешава на националните власти да мобилизират за това публични и частни източници, включително от фондовете на ЕС. Те могат да черпят от различни възможности за финансиране от ЕС, включително фондовете на общата селскостопанска политика, регионалните фондове, програмата LIFE, "Хоризонт Европа" и от Европейския фонд за морско дело, рибарство и аквакултури.
Освен местообитанията, обхванати от съществуващото законодателство, за да се гарантира непрекъснато предоставяне на екосистемни услуги на европейските граждани, законът изисква от държавите членки:
- да се спре загубата на градска зеленина и да се увеличат градските зелени площи и покритието на короните на градските дървета
- възстановяване на естествената свързаност на реките и естествените функции на свързаните с тях заливни низини
- спиране и обръщане на спада на опрашителите
- възстановяване и повторно овлажняване на торфища при земеделска употреба
- увеличаване на популациите на птици в земеделските земи и постигане на положителна тенденция в някои други ключови показатели за биоразнообразие.
Един министър спаси закона
Законът за възстановяване на природата измина труден път до приемането му, след като най-голямата група в Европейския парламент - ЕНП, се обяви против него заради допълнителните ангажименти, които въвежда той за фермерите.
Въпреки усилията ЕНП не успя да провали гласуването и законът мина на два пъти на косъм в пленарната зала. Християндемократите заявиха, че ще се опитат да отменят закона в новия състав на Европейския парламент като част от преразглеждането на Зелената сделка, което обещаха по време на предизборната кампания.

Евроинституциите се договориха за спорния закон за възстановяване на природата, орязвайки го силно
След това той беше напът да бъде блокиран от държавите членки, след като Унгария промени на 180 градуса позицията си, след като всички текстове в него бяха договорени с нейно участие. Така Съветът на ЕС загуби нужното мнозинство за окончателното му приемане.
Белгия, която също е сред противниците на законодателството, беше готова да го архивира, но след европейските избори екоминистърът на Австрия Леонор Гевеслер от Зелените гласува противно на националната позиция в подкрепа на закона и той беше приет през юни.
Управляващата в Австрия Народна партия даде под съд за злоупотреба със служебно положение Гевеслер, въпреки, че си партнира със Зелените в правителството. Министърът заяви, че е подкрепила Закона за възстановяване на природата, за да може да гледа племенницата си в очите, когато тя я попита какво е направила, за да защити планетата.
България гласува в подкрепа на закона при окончателното му приемане. Против бяха Унгария, Полша, Италия, Швеция, Финландия, Нидерландия и Кипър, а Белгия се въздържа.