Те вече са спечелили битката, но все още им предстои да спечелят войната - 27 души, които през следващите пет години ще вземат някои от най-важните решения в Европа, вече са харесани в столиците си, сега трябва да ги одобрят в Брюксел.

С лакти и с усмивки, с партийна и с персонална лоялност, с умение и качества - биографиите на 24-има кандидати за еврокомисари вече се трупат върху бюрото на Урсула фон дер Лайен. Подбрани от националните си правителства, те тепърва започват пътя към властта в Брюксел, която минава през одобрението на председателя на Еврокомисията за разпределение на ресорите и теста за пригодност, който трябва да държат пред Европейския парламент, преди да бъдат окончателно утвърдени за следващите пет години.

С изключение на Германия, която успя да убеди останалите държави да оставят за втори мандат Фон дер Лайен, и Естония, чийто премиер получи поста на европейски външен министър и вървящото с него вицепрезидентство на Европейската комисия, всички останали държави и номиниралите ги държави, все още са в очакване да получат одобрение за амбициите си. А те са насочени предимно към икономическите ресори, смятани за най-силни, тъй като са свързани с управлението на различни сфери от най-големия общ пазар в света. Конкурентоспособност, индустриална политика, търговия се смятат за най-тежките ресори, към които този път се добавят бюджет, защото бъдещият еврокомисар ще пише бюджета за следващото десетилетие и разширяване в очакване да започнат преговорите с Украйна - най-голямата държава, която тръгва по европейския път през този век.

Въпреки, че Лисабонският договор изрично казва, че еврокомисарите не трябва да приемат поръчения от партии или органи, те са партийни номинации, тъй като са излъчени от съответните правителства и като правило, те подбират "свои хора" за местата, тъй като въпросите, решавани от Еврокомисията са твърде важни, за да се оставят на случайни кандидати.

Новият-стар председател на Комисията Урсула фон дер Лайен даде около 40 дни за предлагане на номинации - по една от страна членка, като постави само две условия - кандидатурите да се предадат в срок и да има възможност за избор между мъже и жени от държави, които излизат с нови имена, за да се напасне представителството между половете.

Още преди депешата от 13-ия етаж на "Берлемон" към европейските столици, някои държави обявиха избраниците си, при това, без да се съобразяват с желанието на председателя за балансиране по пол. При събирането на първата си Комисия през 2019 г. Фон дер Лайен не скри, че държавите, изпратили жени, ще могат да разчитат на по-видими постове. Но сега премиерите, които трудно постигнаха консенсус около нейната канидатура изглеждат по-малко склонни да откликват на желанията от Брюксел.

Предложените женски имена през 2024 г. са по-малко от 10 от общо 27 места около кръглата маса на Колежа на комисарите. Затова пък сред номинациите има много повече познати имена, които подобно на Фон дер Лайен ще повторят мандатите си.

Шестима еврокомисари получават повторни номинации от правителствата си, които разчитат на фактора "опит", за да спечелят най-желаните ресори.

Могъщият шеф на вътрешния пазар в настоящата комисия Тиери Бретон е отново предложен от президента Еманюел Макрон, въпреки скърцането със зъби от алианса на левицата, който спечели предсрочните избори във Франция и от крайната десница, която триумфира на европейския вот.

Бретон, представител на либералните идеи, получи одобрение за Брюксел въпреки, че в Париж няма редовно правителство и кризата, около определянето на нов премиер, изглежда ще продължи дълго.

С биографията и позициите си, французинът отново претендира за най-желаните икономически ресори, където Париж и Рим са се вкопчили на живот и смърт, бавейки цялостното структуриране на екипа на Фон дер Лайен.

Италианският кандидат, който все още не е официално обявен, но се смята, че ще е Рафаеле Фито, има по-слаба биография от Бретон (само министър по европейските въпроси), но премиерът Джорджа Мелони още преди изборите заяви, че ще иска силен икономически ресор и вицепрезидентски пост. След очаквано доброто представяне на европейските консерватори на изборите, тя още засили натиска за управляващия италианския план за възстановяване да получи видима тежест в Еврокомисията. Изглежда тези опити не се увенчават с успех, след като евродепутатите от партията на Мелони "Италиански братя" се въздържаха при преизбирането на Фон дер Лайен. Рим продължава играта на нерви и не праща писмото, очаквано в Брюксел.

Малка Латвия, която през този мандат получи влиятелното финансово портфолио и еврото, отново залага на икономиста Валдис Домбровскис с не по-малки амбиции. Бивш премиер на страната си и признат икономист, Домбровскис може да осигури на балтийската държава нов влиятелен ресор в третия си мандат. Латвиецът се е прицелил в един от най-силните ресори, който досега не е бил поверяван на източноевропеец - търговията, или пък новия сектор, който Фон дер Лайен обеща - възстановяването на Украйна. И има подкрепа за тях и в Рига, където партията му спечели всеки четвърти подаден глас на европейските избори.

На опита си разчита и Марош Шефчович, известен като "Г-н Вечен", тъй като следващите пет години за него са пети мандат в Еврокомисията, където е от 2009 г. Настоящият той завършва като изпълнителен вицепрезидент и човек за неспасяеми задачи като договарянето на сделката по Брекзит за Северна Ирландия или организираните на общо купуване на природен газ на изгодни цени за ЕС. В последната половин година той получи и Зелената сделка след напускането на Франс Тимерманс.

Хърватката Дубравка Шуица, която не можа да се прояви особено в слабичкия си ресор на еврокомисар по въпросите на демокрацията и демографията - въпроси, по които компетенциите се държат от националните столици, а Брюксел само ги координира. Без съмнение, сега учителката по немски език ще разчита на повече. Като бивш кмет на Дубровник тя може да получи новия ресор на комисар за Средиземноморието или пък регионалният, където в този мандат ще се определят условията за харчене на еврофондовете и през следващото десетилетие.

Повторната номинация на Оливер Вархей определено не е очаквана изненада за Брюксел. Получил първоначално смятания за скромен ресор за разширяването на ЕС в години, когато се смяташе, че въпросът за приемане на нови членове, е изпаднал от приоритетите на общността, унгарецът се оказа неочаквано в бурни води с кандидатурата на Украйна, придвижването на отдавна затлачените опити за започване на преговори със Северна Македония и Албания и вълненията около желанието за приближаване до Европа на Молдова и Грузия.

Фон дер Лайен със сигурност добре ще си помисли къде да насочи лоялния на Виктор Орбан Вархей, така че проблемите в Съвета игрите с правото на вето, да не се прехвърлят и в Комисията, където всяко решение изисква единодушие.

В тази група, макар и с малко условност, защото не е изкарал цял мандат е и нидерландският еврокомисар Вопке Хукстра, който замени Тимерманс, но получи само част от ресора му - климатичната дипломация. Интересното при Хукстра, с оглед на българските реалности, е че той беше посочен от служебното правителство на Марк Рюте, а редовният кабинет на Дик Схоф му даде втория шанс, въпреки, че партията на Хукстра не е част от управляващата коалиция.

В. "Фолкскрант" пише, че трите партии в управляваща коалиция нямат административен опит и поради това не биха могли да предложат в Брюксел солидни кандидатури от собствените си среди.

Нидерландските медии пишат, че Хукстра се бори за финансов или икономически ресор с биографията си, в която е записано, че е бил четири години финансов министър.

Въпреки очакванията Белгия да запази настоящия си комисар Дидие Рейндер, служебното правителство номинира външния министър Хаджа Лабиб. Това стана след изтичането на срока, даден от Фон дер Лайен за номинацията, като се коментира, че тя е била предпочетена заради недостигащия брой жени кандидати в комисията, която Фон дер Лайен обеща да е балансирана, откъм присъствието на мъже и жени. Рейндерс и Лабиб са от една и съща партия, която е заявила желание да участва в бъдещата управляваща коалиция в Белгия.

Сред новите номинирани има неколцина кандидати, които макар да изглеждат външни на Комисията, всъщност познават правилата в детайли, които са известни на малцина. Това ги прави силни претенденти за разпределението на важните ресори.

Полският премиер Доналд Туск например изпраща Пьотр Серафин - дясната си ръка докато беше два мандата председател на Европейския съвет. Като началник на кабинета на Туск (2014.2019 г.) Серафин служеше като неофициален посредник при търсенето на решения по невъзможни въпроси и дори да не знае какъв цвят е килимът в бъдещия му комисарски кабинет, със сигурност е на "ти" с доста премиери и президенти, с техните съветници и с вездесъщите им "шерпи" - неофициални преговарящи, подготвящи лидерските решения.

В момента Серафин е посланик на Полша в ЕС и ако там са настъпили каквито и да е промени от времето си при Туск, със сигурност е наваксал пропуските си. Той е силен с това, което знае. Не случайно Варшава иска за него ресора на комисар за бюджета - в един мандат, когато ЕС ще трябва да определи бюджета си до средата на следващото десетилетие, а заедно с него и политическите си приоритети.

От новаците, които знаят толкова, че могат да разчитат на влияние в Брюксел, е и Кая Калас - бивш естонски премиер, която беше определена за бъдещ шеф на европейската дипломация. В този смисъл естонците не се вълнуват дали ще вземат влиятелен ресор - те вече го имат, както и вицепрезидентски пост във втората Комисия фон дер Лайен. От Калас, която знае отвътре как се вземат решенията в ЕС през последните почти четири години на пандемия и война в Украйна, само трябва да си вземе изпита пред Европейския парламент, за да стане лицето за връзка на Европа - първата източноевропейка на поста.

В тази група по право влиза и шведският министър по европейските въпроси Джесика Росвал. Току-що приключила шведското председателство на Съвета, Росвал е добре позната от преговорите по приемане на законодателство с Европейската комисия и с Европарламента през първата половина на 2023 г. Шведското правителство я номинира още преди Урсула фон дер Лайен да получи своето потвърждение за втори мандат.

Сред кандидатите за еврокомисари този път има повече евродепутати - четирима. Най-високопоставеният от тях е румънецът Виктор Негреску, който е и зам.-председател на Европейския паламент. Решението да се търси сред евродепутатите се очертава като традиция в Румъния, която взе от парламента и сегашния си еврокомисар.

На 39 г. амбицията на Негреску е да подобри комуникацията между Брюксел и младите хора. Извън нея Букурещ също разчита на икономически ресор. Той преговаряше от името на парламента по приемането на бюджета на ЕС за 2022 г. Във втория си мандат като евродепутат Негреску работи и в комисията по култура.

В последствие Румъния смени кандидата си и след разговор с Урсула фон дер Лайен предложи Роксана Мънзату - е шеф на отдел за интегрирана оценка и мониторинг на програми, финансирани с публични и европейски фондове. Пет месеца е била министър на еврофондовете през 2019 г.

На евродепутати разчитат още Финландия с Хена Виркунен, която е депутат втори мандат и има зад гърба си по един мандат като министър на транспорта, на образованието и на държавната администрация.

Литва предлага Андрюс Кубилюс - борец за литовската независимост от СССР, той е един от най-ярките поддръжници на Украйна в Европарламента, където започва втория си мандат. Кубилюс е бивш премиер и се оказа резервен вариант на управляващите във Вилнюс, след като президентът отказа да одобри за кандидат за еврокомисар външния министър Габриелиус Ландсбергис.

След дълго умуване Люксембург също заложи на евродепутат - Кристоф Хансен, вместо Никола Шмит, който даже се кандидатира за шеф на Европейската комисия от името на социалистите. Хансен има интерес към земеделския ресор и е работил в европарламента по приемане на новото европейско законодателство за обезлесяването.

Считан за позиция с ранг министър, за еврокомисарски постове, се кандидатират поне седмина министри. Двама от тях са финансови и и двамата претендират за бюджетния ресор, който се очертава като ключов в бъдещата еврокомисия заради планирането на бъдещия дългосрочен бюджет на ЕС. Австрия дава своя финансов министър Магнус Брунер, който да наследи в бюджетното кресло друг австриец - настоящият бюджетен комисар Йоханес Хан. Ирландия също излъчва финансовия си министър Майкъл Маграт с надеждата да вземе финансов или икономически ресор.

Португалия също залага на финансов министър, но бивш - Мария Луиш Албукерке. След като напуска държавната служба, тя работи в различни компании, докато стига до сегашното си членство в борда на "Морган Стенли" за Европа.

Министри номинират и Чехия - Йозеф Сикела, който като министър на индустрията и търговията, води реформата на европейската енергетика по време на чешкото председателство и през есента на 2022 г. събираше енергийните министри от ЕС през седмица, докато склонят да купуват заедно газ, изключвайки Русия и докато вържат цените на газа в пика на кризата.

С енергийна предистория е и кандидатът на Испания Тереза Рибера, която беше енергиен министър по време на испанското председателство, довършвайки реформата на енергийния пазар. Сега Рибера е вицепремиер и министър на екологичния преход - важен ресор в бъдещата комисия, който с голяма вероятност ще се падне на Испания.

Дания предлага на Фон дер Лайен министъра на развитието и климатичната политика Дан Йоргенсен. Бивш евродепутат, той е заемал няколко министерски поста в различни датски правителства, сред които това на енергетиката и на земеделието и рибарството. Ако екологията остане у Рибера Йиргенсен може да вземе по-хуманитарен ресор.

Няколко европейски държави поглеждат и извън държавната администрация и политиците в търсене на идеалния еврокомисар.

Словенското правителство залага на бившия председател на Сметната палата Томаж Весeл, като месните медии пишат, че коалиционните партньори на управляващото "Движение "Свобода" са научили от медиите за номинацията му.

След Сметната палата Весел е прокурист в медийния конгломерат, контролиран от медийния магнат Мартин Олазек, пише Slovenia Times.

Кипър предлага професор по биология и декан в частния университет "Фредерик" в Лимасол. Костас Кадис е специалист по биоразнообразието и устойчивото развитие. Бил е здравен, образователен и земеделски министър в различни кабинети, което му дава шанс да бъде назначен във всяка от тези области.

Гърция прави още по-интересен избор, спирайки се на областния управител на Централна Македония Апостолос Дзидзикостас, който е трети мандат начело на втория по големина гръцки район. Той не е непознат за Брюксел, защото през 2020 г. е бил председател на Комитета на регионите - помощна институция към Еврокомисията. Дзидзикостас има икономическо образование и може да претендира за така желания регионален ресор, който ще определи правилата за харчене на еврофондовете през следващите 10 г.

Малтийският премиер Робърт Абела се спира на своя началник на кабинет - Глен Микалеф. Валета разчита да вземе за него ресора Средиземноморие, макар стажът на 34-годишния Микалеф да е скромен, а политическият му опит - ограничен.