Ресорът, за който е номинирана кандидатът за български еврокомисар - стартиращи предприятия, изследвания и иновации, може на пръв поглед да изглежда незначителен, но всъщност крие доста подводни камъни и ще изисква повече кураж от управляващия го, за да се види някаква полза за гражданите и за бизнеса.

Макар да настоява, че е най-големият пазар в света, ЕС все повече изостава от САЩ и от Китай отношение на научните изследвания и иновациите, предимно в научноизследователската и развойна дейност, извършвана от бизнеса, но също и в патентите и разходите за наука, отделяни от компаниите.

През последните пет години, в които научните изследвания и иновациите бяха "в български ръце" на Мария Габриел нещата се влошиха и за Европейската комисия става все по-трудно да защитава огромните бюджети за фондовете, чрез които ги стимулира.

Не случайно научната програма на ЕС първа падна жертва на пандемията, а после и на войната, като средства от нея, се пренасочваха към други цели. Това не предизвика възмущение у българските комисари, които ги управляваха (Илияна Иванова пое поста преди малко повече от година) и с изключение на някои гласовити защитници в Европарламента, изтичането на средства от научните проекти мина почти незабелязано.

Разходите за иновации и наука на ЕС през 2022 г. са 2% от БВП при 2.4% за Китай и 3.5% за САЩ. Което означава, че дупката помежду им продължава да се увеличава - и не в полза на Европа.

В същото време петте най-изоставащи европейски държави, сред които е и България, успяват да изхарчат едва една трета от парите за наука и иновации, които им се полагат, обричайки жителите си на безкрайно догонване.

Третият проблем е свързан с факта, че публичното финансиране на научната развойна дейност в ЕС се осигурява предимно на национално ниво, което прави диспропорциите между отделните държави непреодолими. Рамковата научна програма на ЕС има само допълваща роля, така че Еврокомисията е ограничена във възможностите си да влияе върху начина, по който отделните държави приоритизират научните дейности.

За да се случи това, се очаква Захариева да предложи две ключови законодателни предложения - закон за създаването на европейска зона за изследвания и закон за европейските иновации.

Първият трябва да осигури свободното движение на учените, технологиите и научното познание, така че да преодолее фрагментацията в научната сфера и така да улесни интегрирането й в общия пазар, а вторият - да улесни достъпа до рисков капитал за иновативните стартъпи и подкрепа за дейността им.

Работата не е лесна предвид ограничените правомощия на ЕС в двете области, които са в ръцете на правителствата на страните членки и многобройните интереси около финансирането на науката и конкуренцията от съперниците на Европа.

Освен законодателни проекти Захариева ще трябва да предложи и:

Наред с това еврокомисарят за иновациите трябва да изгради мрежа, свързваща инвеститори, които искат да работят с Европейския съвет за иновации и неговия 3.5 млрд. евро фонд за подкрепа на иновативни стартъпи, пише в поръките на Фон дер Лайен.

Захариева ще има роля и на международната сцена, където й се възлага да изгражда партньорства и да се грижи за сигурността на европейските изследвания, като и функции по инструмента за изграждане на инфраструктура извън ЕС - "Глобален портал".

Тя ще трябва да надгради създадените през първия мандат на Фон дер Лайен 64 университетски съюзи и разбира се, да наглежда разпределянето на парите по програмата за научни изследвания на ЕС "Хоризонт Европа", която има бюджет от 95.5 млрд. евро за 2021-2027 г.

Както и за останалите еврокомисари в писмото до Екатерина Захариева, Фон дер Лайен подчертава, че разчита тя :

Тя разчита Захариева да се държи почтено и етично и да не приема указания и поръчения от никого, което е записано като задължение на еврокомисарите и в Лисабонския договор.

Без да крият тревогата си от все по-изоставащата в иновациите Европа, експертите на брюкселския мозъчен център "Брюгел" пишат, че колкото и да са ограничени възможностите на Еврокомисията да реши въпроса с недостатъчните пари за наука и недостатъчната комерсиализация на иновациите, ЕС все пак може да помогне за облекчаването на проблемите.

За разлика от Фон дер Лайен, която сред задачите, възлагани на българския еврокомисар, пропуска планирането на следващата рамкова програма за наука и изследвания на ЕС, "Брьогел" посочва, че дискусията за нея вече е започнала.

Тя съветва Захариева да не губи време в битки за размера и съдържанието на бъдещата научна програма на ЕС за 2028-2034 г., а да се съсредоточи върху това европейските пари за наука да работят за подобряване на връзката между науката и индустрията и за появата на нови играчи, способни предизвикат световните лидери.

Според "Брьогел" ще е по-полезно, ако признати технологични лидери бъдат включени в проектирането на следващата научна програма на ЕС и в избора на оценителите на проектите, които ще получават европейските пари.

Те съветват Захариева да изгражда съюзи с водещите в иновациите САЩ и Китай, а ако те се затворят по тази тема - с Швейцария и Великобритания.

Захариева ще работи под шапката на изпълнителния вицепрезидент на Еврокомисията за напредъка и индустриалната стратегия Стефан Сежурне, а по отношение на технологиите и - на вицепрезидента за технологичната суверенност, сигурност и демокрация Хена Виркунен.