Унгарското председателство на ЕС и Европейската комисия ще призоват Съветът на ЕС да обсъди премахването на проверките по сухопътните граници на България и Румъния в Шенген на 10 ноември. Това съобщи във вторник ръководителят на представителството на Европейската комисия в София Йорданка Чобанова.

Тя говори на конференция в София за "Цената на оставането извън Шенгенското пространство - въздействието върху България и Румъния", организирана от Българската стопанска камара.

Срок в решението на съвета, взето през декември, не беше уточнен, но общата нагласа беше въпросът да бъде върнат на масата на преговорите до края на годината.

Вътрешните министри от ЕС, които се събират на редовна среща в Брюксел през октомври, имат право да обсъдят въпроса и да постигнат политическо решение за разширяване, което след това трябва да бъде потвърдено на среща на европейските лидери.

Такава е планирана за средата на октомври и за средата на декември. Външните граници не са част от дневния ред на срещата през октомври, който се уточнява в момента, което оставя като първа възможност декемврийската среща на върха.

Очакванията и твърдата подкрепа на Европейската комисия по този въпрос остава, посочи още тя, като каза, че България вече напълно е интегрирана в Шенген и е започнала да издава шенгенски визи.

Представителят на еврокомисията в София изрази надежда въпросът за приемането в сухопътния Шенген да бъде решен до края на годината.

унгарското председателство на ЕС още не е публикувало дневен ред на срещата, но се предполага, че Еврокомисията ще представи годишния си доклад за състоянието на Шенген и ще призове за разрешаване на казуса "България и Румъния".

Изявлението на Чобанова не означава, че въпросът ще бъде решен на 10 октомври, за когато е насрочено редовно заседание в Брюксел на вътрешните министри от ЕС, а само, че той се връща на масата на преговорите.

Европейската комисия потвърждава готовността на България и Румъния да станат част от Шенген от 2008 г., но решение за това могат да вземат само държавите членки, и то при единодушие.

Връщането на масата на преговорите може да означава, че унгарското председателство на ЕС, което определя дневния ред на срещите на министрите от ЕС, е намерило компромис, който да удовлетвори Австрия, или че смята, че ще може да я убеди да вдигне ветото, с което засега държи сухопътните граници на двете държави извън зоната за свободно придвижване.

Поставянето на темата е обещание, което Будапеща пое в началото на председателството си, което изтича в края на годината.

Засега Унгария не е коментирала въпроса дали да постави на гласуване въпроса.

От една страна, включването му в дневния ред на вътрешните министри показва, че усилията на България да убеди съюзниците си, че заслужава премахването на граничните проверки и по сухопътните си граници, са продължили и че са успели да ангажират председателстващата съвета Унгария, която да ги включи сред ангажиментите си.

Разглеждането на българското и румънското членство на толкова ранен етап преди срещата на върха на ЕС през декември, където лидерите биха могли да парафират решението, не е непременно толкова добра новина. То може да означава както политически знак в подкрепа на двете държави, които са в очакване от повече от 10 години, но също и че според унгарското председателство ще е нужно повече време за постигане на търсенето единодушие.

Вътрешните министри от ЕС ще имат още две срещи преди събирането на европейските лидери в средата на декември, където се чака окончателното решение.

В крайна сметка, въпреки дискусиите, въпросът може изобщо да не бъде поставен на гласуване. Особено, ако председателството получи сигнали за липса на единодушие.

Дискусията през октомври обаче ще бъде ориентир дали България и Румъния ще могат да очакват добри новини преди Коледа или техните надежди за пълно влизане в Шенген ще продължат да тлеят поне до март, когато се планира евролидерите да се съберат отново.