ЕС изостава с харченето на парите за възстановяване: за 3 г. са усвоени 41%, остават 26 месеца
За първите три години от плана за възстановяване европейските държави са похарчили 41% от бюджета на програмата за възстановяване от COVID пандемията, съобщи икономическият еврокомисар Паоло Джентилони след заседанието на финансовите министри от ЕС във вторник.
Те обсъдиха напредъка по програмата и одобриха енергийните глави на Литва и Португалия, които прибавиха допълнителни реформи към националните си планове.
267 милиарда евро под формата на 69 искания за плащания са били изплатени до октомври, като еврокомисията, която управлява средствата, смята, че до края на годината те ще достигнат 300 млрд.
Унгарският министър Михали Варга, който председателства заседанието на министрите в Брюксел, заяви, че отпускането на средствата не е достатъчно бързо. Унгария е получила само едно авансово плащане, тъй като има неизпълнени реформи, свързани с правосъдието и борбата с корупцията, които са предварително условие за началото на финансирането.
"Надявам се, че ще бъдем в състояние да ускорим този процес", заяви Варга, чиято страна в момента председателства Съвета на ЕС.
Българският случай
По-рано българският финансов министър Людмила Петкова каза след разговор с Джентилони, че Европейската комисия е дала знак, че вече губи търпение с изпълнението на българския план.
България поиска второ плащане от 653 млн. евро на 7 октомври 2023 г., но и до днес не го е получила, тъй като Народното събрание не е приело закона за частния фалит и поправки в закона за даващите сигнали и в правилата за избор на членове на Антикорупционната комисия, както и пътна карта за климатична неутралност.
България се отказва от проекти и реформи, за да спаси пари по плана за възстановяване
Министър Петкова заяви, че ще поиска от Народното събрание да приключи преговорите с еврокомисията по второто плащане, без да се ангажира с размера на средствата, които ще бъдат окончателно загубени по него.
Досега България е получила едно плащане от 1.7 млрд. евро през декември 2022 г. и съгласно графика, уточнен с Брюксел, досега трябваше да е кандидатствала за пет транша.
Планът за възстановяване ще приключи в края на 2026 г., като след 31 декември според настоящите правила няма да е възможно отпускането на средства и неизползваният остатък ще бъде окончателно изгубен.
| "Знаем, че изпълнението ще остане предизвикателство през следващите години. За държавите членки ще бъде от съществено значение да поддържат високо ниво на ангажираност и тясно сътрудничество с комисията", заяви икономическият комисар Джентилони. |
През февруари 2021 г. ЕС реши да заеме на световните пазари до 648 милиарда евро, за да помогне за възстановяването на европейските икономики от пандемията. Парите бяха разпределени според тежестта на удара, понесен от отделните държави, и размера на икономиките им, като властите имаха възможност да кандидатстват за безвъзмездни средства и нисколихвени заеми в рамките на определените им портфейли.
За първи път отпускането на средствата беше обвързано с предварителното изпълнение на реформи и проекти, като искането на пари е възможно само след проверка от еврокомисията, че ангажиментите са реализирани.
Българският бюджет беше определен на 5.69 милиарда евро, като правителството реши да ползва само безвъзмездни средства и се отказа от заемите. След няколко преработвания на плана окончателният му вариант беше одобрен от Европейската комисия през 2023 г.
България обаче все още не е внесла за утвърждаване допълнителни енергийни проекти, изисквани по плана по т.нар. RePowerEU, които биха позволили на страната да се възползва от допълнителни безвъзмездни средства от ЕС за тях в размер на до 480 млн. евро.