Европейските лидери призоваха за "нови начини" за справяне с незаконната миграция, отваряйки вратата към създаването на центрове извън територията на ЕС, в които да се държат пристигащите и по-активно връщане на тези, които нямат право на закрила в ЕС.

Това стана на срещата на върха в Брюксел в четвъртък, след като няколко европейски държави, сред които Италия и Австрия, поставиха въпроса ЕС да започне да работи върху създаването на условия за връщането на сирийските бежанци в Сирия, които досега се смятат за застрашени и лесно получават закрила в ЕС.

Лидерите призоваха Еврокомисията да предложи спешно ново законодателно предложение, с което да се "улеснят, увеличат и ускорят" връщанията в родните им страни на незаконните мигранти, както и да се използват всички вече съществуващи възможности като помощи за развитие, търговия, дипломация и визова политика, за да се убедят държавите да си вземат обратно гражданите от ЕС.

В момента един от петима мигранти, за които е издадена заповед за депортация, напуска ЕС.

Сред възможните мерки е обсъждана идея на кипърския президент Никос Христодулидес да се договори с авиокомпаниите прекратяване на издаването на еднопосочни билети по дестинации, които не сътрудничат с връщането на мигранти или пък са източник на висока миграция към ЕС.

Преди началото на срещата на върха на ЕС в Брюксел служебният канцлер на Австрия Карл Нехамер заяви, че Виена подкрепя "факта, че хората могат да бъдат връщани обратно в Сирия и Афганистан". Според него в Сирия сега е по-безопасно, отколкото в Ливан днес.

Италианският премиер Джорджа Мелони, която в сряда започна изпълнение на договор с Албания за разглеждане на молбите на мигранти, пристигащи в Италия от безопасни държави, на албанска територия, също се застъпи за промяна на статута на Сирия в безопасна държава.

И премиерът на Дания Мете Фредериксен е призовала за "дискусия" и "иновативно решение" по отношение на Сирия, според "Политико".

За да може да започне да връща сирийци обратно, Брюксел трябва да възстанови отношенията си с режима на Башар Асад, прекратени заради започналата преди 13 г. война.

От началото на гражданската война в Сирия през 2011 г. над 1 млн. души са получили убежище в Европа, като над половината от тях се намират в Германия (над 560 хил.), а 11% в Швеция. По данни на ООН по численост на приетите сирийци ги следват Австрия, Гърция, Нидерландия и Франция.

Повечето от 6.6 млн. сирийски бежанци, напуснали страната - 5.5 млн. се намират в Турция, Ливан, Йордания, Ирак и Египет.

Преди срещата Мелони представи плана с Албания на лидерите на Австрия, Кипър, Полша, Чехия, Гърция, Унгария, Малта, Словакия и председателя на Европейската комисия Урсула фон дер Лайен.

Той "се фокусира върху концепцията за безопасна трета държава с оглед на прилагането на правилата на новия Пакт за миграция и убежище (на ЕС), сътрудничеството по миграционни маршрути с ВКБООН и Международната организация за миграцията за подпомагане на доброволните връщания, както и върху "центрове за връщане", съобщи офисът на Мелони, като добави, че съорганизатори на срещата са Дания и Нидерландия.

Българският служебен премиер Димитър Главчев, коментира като "интересна идея" изнасянето на регистрацията и обработката на молбите за убежище на мигрантите извън територията на ЕС.

За разлика от него германският канцлер Олаф Шолц изрази скептицизъм.

В сравнение с 300 хил. търсещи убежище, които са пристигнали нередовно в Германия миналата година, центровете за задържане могат да поемат само "няколко малки капки", каза Шолц.

Решението, избрано от Берлин, беше да възстанови граничните проверки по сухопътните граници с осем съседни шенгенски държави.

То обаче не получи особена критика нито от засегнатите, нито останалите членове на Шенген, като в заключенията от срещата само общо беше споменато "важността на правилното функциониране на шенгенските граници в съответствие с ревизирания Шенгенски граничен кодекс".

Шолц подчерта, че ЕС се нуждае от "депортиране в съответствие с европейското право", а председателят на Европейската комисия в писмо до лидерите тази седмица обеща ново законодателство.

Според източници от Съвета никой от лидерите не е опонирал срещу обяснението, дадено от полския премиер Доналд Туск, за плановете му временно да спре предоставянето на убежище на мигранти, идващи организирано през беларуската граница.

Те се обявяват и срещу "инструментализацията на миграцията за политически цели", споделяйки тезата на Варшава, а и на Хелзинки, че мигрантите се изпращат в ЕС, за да дестабилизират страните по границата и да засилват недоволството срещу политиките на съюза.

През април Финландия затвори безсрочно границата си с Русия, заявявайки, че мигрантите се изпращат организирано от Москва, която улеснява достигането на границата и дори осигурява транспорт.