ЕС изпълнява целите си за борба с климатичните промени, като свива произвежданите парникови газове, но въпреки това Европа е най-бързо затоплящата се част от планетата - два пъти над средното за света.

До този неутешителен извод стига доклад на Европейската комисия за напредъка в действията за климата за 2024 г.

Според доклада миналата година ЕС е успял колективно да намали СО2 емисиите, които се смятат за водеща причина за климатичните промени, с 8.3% - най-големия спад в историята, след пандемичната 2020 г. Благодарение на усилията си съюзът върви предсрочно към целта, която сам си постави - намаляване на СО2 емисиите с 55% до края на десетилетието.

Европейската комисия изчислява, че вече е постигнато редуциране с 37% на емисиите спрямо 1990, избраната от ЕС за референтна година и според изчисленията ЕС е в състояние да финишира до крайната цел през следващите пет години.

Миналата седмица номинираният за следващ еврокомисар за климата Хопке Хукстра заяви, че ще предложи нова задължителна цел - намаляване на емисиите с 90% до 2040 г. - допълнителен ангажимент, който се смята за важен, за да се фокусират усилията за постигането на въглеродна неутралност на европейската икономика до средата на века.

Докладът на еврокомисията твърди, че намаляването на въглеродния отпечатък не е за сметка на индустриалното развитие, тъй като икономиката на ЕС е нараснала с 68% през изминалите 30 години, като според комисията прогнозите сочат, че този ръст ще продължи независимо от климатичните усилия, полагани за ограничаване на парниковите газове.

Заслугата се отдава основно на нарастване на дела на чистата енергия - производство на вятърна, слънчева енергия и увеличаване на естествените поглътители на водород, съпроводено с намаляване на потреблението на изкопаеми горива - предимно на въглища.

Картината обаче не е равномерна. В някои области, произвеждащи СО2 емисии, има видимо намаляване, докато в други помръдването е пренебрежимо малко.

Еврокомисията вижда най-голям напредък в отраслите, обхванати от търговията с въглеродни квоти - енергетика, индустрия, където за една година спадът е с 16.5% - най-стремителното намаление от съществуването на схемата преди 20 г.

През 2023 г. енергетиката е намалила СО2 отпечатъка си основно заради замяната на въглищата с газ и увеличението на дела на чистата енергия (44.7%) от цялата произведена в Европа енергия. Въпреки това изкопаемите горива все още са източник за производство на над една трета от потребяваната в ЕС енергия (32.7%), признава докладът, но добавя, че толкова голямо откъсване на чистата енергия досега не е регистрирано.

В областта на тежката индустрия също се отчита известен спад в производството на емисии (-7.2%), който се обяснява отчасти с намаляване на производството, особено металостроенето, но също и с подобряване на енергийната ефективност (производство на хартия, основни метали и химикали). Заради меката зима значително са намалели емисиите от инсталациите за ток и за отопление (-24%).

Два от икономическите сектори, които произвеждат най-много газове - селското стопанство и транспорта, не показват особена динамика - намалявайки СО2 емисиите съответно с 2 и с 1 процент.

Комисията смята, че ситуацията в транспорта ще изисква мобилизиране на всички законови усилия, тъй като той е отговорен за една четвърт от общите емисии на парникови газове в ЕС. Предвид настроенията за отслабване на Зелената сделка ЕС вероятно няма да успее да изпълни целта си в този сектор, нито за 2030 г., нито за 2050 г., поставяйки под въпрос изобщо климатичната неутралност.

Докладът подчертава, че ЕС трябва да напрегне всички сили, за да стигне климатично неутрален до средата на века.

Засега като постижима се оценява целта за намаление на емисиите с 55% до края на десетилетието, като за да я постигне, ЕС трябва да свива производството на парникови газове със 134 т CO2 еквивалент при средно намаление 120 т между 2017 и 2023 г.

Препоръчва се усилията след 2040 г. да се насочат към "по-упоритите" сектори - транспорт, сгради и индустрия.

Селско стопанство изглежда вероятно да постигне съкращенията на емисиите, очаквани до 2030 г. Въпреки това, "ограниченото намаление на емисиите през последните години може да изисква допълнителни инициативи и стимули", се казва в доклада.

Затоплянето се ускорява през 2023 г. и в Европа са регистрирани най-големите историята горски пожари, една от исторически най-влажните години, силни и продължителни горещи вълни и повсеместни опустошителни наводнения. 50 хил. души са загубили живота си в резултат на екстремните климатични явления. Гърция, Италия, Франция, Испания и Португалия са регистрирали температури над 50 градуса по Целзий.

Според еврокомисията мерките за адаптиране към климатичните промени не да достатъчно решителни и бързи и осем риска, сред които загубата на биоразнообразие, екстремални климатични явления, могат да добият катастрофални размери.

Посочва се, че 10 държави не се движат с достатъчно темпо, за да успеят да постигнат целите на ЕС за въглеродните емисии: Полша, Италия, Австрия, Чехия, Естония, Хърватия, Латвия, Ирландия, Кипър и Малта.

Въглеродните емисии в света през 2023 г. са достигнали 53 млрд. тона еквивалент - с 1.9% над нивото от 2022 г. и с 3.3% над емисиите преди пандемията. Най-големите емитенти са Китай и Индия, а транспортът - най-големият генератор на парникови газове в световен план, следван от енергетиката и промишлеността.

В момента ЕС произвежда едва 6.1% от глобалните емисии на парникови газове в света и усилията му да ги намалява нямат съществено значение на фона на останалите икономики, чиито емисии определят скоростта на глобалното затопляне.

ЕС е и най-големият климатичен донор, като през 2023 г. е предоставил на по-бедни страни за климатични мерки 28.6 млрд. евро и още 7.2 млрд. частно финансиране. Това е около една трета от средствата, които целият свят харчи, за да помага на най-бедните страни.

Съвсем очевидно Европа не е достатъчно голяма, за да окаже значим ефект върху глобалното затопляне и търсеният резултат не може да се постигне без големи производители на емисии като Китай, Индия, САЩ и Бразилия.

През 2023 г. нито една от големите световни икономики не е поела нови ангажименти по отношение на климата и едва половината от Г-20 напредват по изпълнение на климатичните си цели, а това не е кой знае колко, тъй като част от тях са членове на ЕС.

Времената, изглежда, не са добри за климата и много световни лидери, от които се очакваше да поемат нови ангажименти, отказаха да участват в глобалната среща за климата в Баку тази седмица.

От друга страна, ЕС просто не разполага с достатъчно средства, за да инвестира в климатичните си политики.

За да стане климатично неутрален след 25 години, ЕС трябва да влага само в енергийния преход около 565 млрд. евро годишно, което е 3.3% от европейската икономика и над 785 милиарда евро в транспорта (еквивалентно на 4.2% от БВП).

Тези цифри не включват инвестиции за опазване и възстановяване на природата, също ключови за постигане на климатична неутралност.

През изминалите години ЕС емитира "зелени облигации" и използва други инструменти, привличащи частен капитал като InvestEU или облекчаване на разрешителните за зелени проекти, но колосалните разходи пред зеления преход, ще изискват значително по-амбициозен размах. Един от възможните варианти е създаването на нов фонд за конкурентоспособност, набирането на пари на световните пазари и др.

Но зелените амбиции ще трябва да се преборят с нови приоритети, които изникнаха, след като Зелената сделка на ЕС беше постигната - и сигурността и отбраната е само една от тях, също нуждаеща се от стотици милиарди годишно.