Първата значима част от Зелената сделка - регламентът за продуктите без обезлесяване, е вече е на командно дишане и политическата битка за него изглежда е обречена, но развръзката все още предстои в следващите пет седмици.

За да докажат, че са устойчиви фирмите, произвеждащи и внасящи кафе, какао, соя, дървесина, говеждо, палмово олио и гума, трябва да предоставят данни за геокоординатите на парцелите земя, използвани за отглеждането им и направените от тях стоки.

ЕС пък трябва да ги проверява в зависимост от риска, който представлява страната, в която растат. Законът определя три групи, които Европейската комисия трябва да разпредели.

След като през лятото Европейската народна партия (ЕНП) обеща да отмени регламента, определяйки го като "бюрократично чудовище", Европейската комисия не закъсня да предложи отлагането му.

През октомври екипът на Урсула фон дер Лайен (ЕНП) предложи отсрочка за прилагането на законадателството, което трябваше да започне да действа от 30 декември, с 12 месеца за големите фирми и с 18 месеца за малкия и среден бизнес.

Това беше направено с обяснението, че са забавени указанията към бизнеса как да се работи по новите правила, а платформата, на която фирмите трябва да качват доказателствата за устойчивост не работи. Това създава тревога у бизнеса и големи държави - производители на седемте стоки, каза Комисията, но не обясни, защо не е изпълнила навреме задължението си да издаде обичайните инструкции за прилагане на закона. Така фирмите, които вече са инвестирали, за да съответстват на новите стандарти, остават в очакване, тези, които не са го направили да го догонват.

В съобщението за отлагането Европейската комисия увери, че отлагането не е погребване на законодателството, а просто отсрочка, която цели да даде време на бизнеса да се подготви за по-плавно въвеждане на регламента.

Улисаната с избори и смяна на екипи Европейската комисия не е изпълнила задължението си да подготви интернет платформата за информационната система и да даде "ясни насоки за оператори, търговци, компании и търговски партньори преди първоначално планираната дата на прилагане в края на 2024 г.", се казва в оценка на мозъчния тръст.

Европейската комисия обяви, че финансира със 70 млн. евро правителствата в държавите, от които се внасят най-голяма част от стоките, обект на регламента, да се подготвят и да помогнат на своите фермери да се приспособят към новите изисквания. Но малко се знае как правилата ще се отразят върху производството и износа на тези стоки за Европа - някои вече предупредиха за повишаване на цените и дефицити.

Макар да не внася големи количества соя, дърво и палмово масло, ЕС купува 40.7% от изнасяното кафе и 35.5% от какото, търгувани в света.

През ноември, с малко мнозинство Европейският парламент удоволетвори желанието на Комисията, като за да го постигне ЕНП прекрачи т. нар. "санитарен кордон", приемайки подкрепа от евроскептичните и крайно десните фракции. Нещо повече, християн-демократите предложиха съществени видоизменения в приетия с техните гласове преди година закон.

По тяхна инициатива в регламента би трябвало да се въведе нова категория държави, които не подлежат на проверки за устойчивост. Вместо това продукцията им по принцип се приема за екологосъобразна. Европейският парламент прие групата да бъде добавена към вече установените от регламента три категории държави според риска от обезслесяване, които имат различна тяжест на доказване, за да могат да внасят в ЕС.

Четвъртата категория "държави без риск" и фирмите, внасящи от тях могат да предлагат на европейския пазар стоките, които се контролират, по опростени процедури и като предоставят само обичайните документи за производство и внос, без подробности за местата на отглеждане на продуктите, които се изискват от по-рисковите им конкуренти.

ЕНП предложи, а Европарламентът потвърди като безрискови да бъдат определени държавите със стабилно или нарастващо развитие на горските площи, в които задълженията за докладване могат да бъдат опростени. Това би освободило всички европейски държави априори от допълнителните изисквания за борба с обезлесяването.

Европейският парламент иска категоризацията на държавите да бъде направена от Европейската комисия поне шест месеца преди започване на прилагането на регламента, т.е. до лятото на 2025 г. Ако оценката не е готова дотогава, то законодателството отново трябва да бъде отложено, се казва в поправките, гласувани от евродепутатите.

Резултатите от вота на Европейския парламент миналата седмица показва, че тези предложения са минали единствено благодарение на гласовете на двете крайно леви парламентарни групи - "Патриоти за Европа" и "Европа на суверенните нации" и на евроскептичните консерватори, които принципно се съмняват в климатичните промени. Докато проевропейските партии, с които ЕНП има споразумение за партньорство, са се въздържали.

Поименното гласуване в Европейския парламент показва любопитно разпределение на силите сред българските евродепутати.

Инициативата на ЕНП е подкрепена не само от българската делегация в групата, но и от представителя на ЕНП и цялата група на "Възраждане". Социалистите, представителите на ДПС (и двете), както и избраните с листата на ПП-ДП са гласували против създаването на привилигированата група държави и възможностите за допълнително отлагане на законодателството.

По предложението на Европейската комисия за едногодишна отсрочка българското гласуване е по-разнообразно. Елена Йончева (ДПС-НН) е гласувала с десните от ЕНП, ИТН и с "Възраждане". Илхан Кючюк (АПС) и Никола Минчев (ПП-ДБ) са против отлагането, а социалистите и Христо Петров (ПП-ДБ) са се въздържали.

След като в сряда европейските правителства също приеха отлагането на прилагането на законодателството, сега унгарското председателство на Съвета и Европейския парламент трябва да започнат преговори по окончателното съдържание на преработения регламент.

В своя позиция Съветът казва, че тези преговори трябва да приключат в следващите пет седмици, за да може отлагането да влезе в сила навреме. Ако това не се случи, регламентът ще започне да се прилага от 30 декември.

Това взема дъха на преговорния екип на парламента, който не просто трябва да договори отсрочката, но и да убеди държавите членки да приемат направените от парламента допълнения. Техният дух значително се разминава от декларираните от Европейската комисия и от страните членки, вярност към целите на закона - да намали европейската вина за изсичането на горите и за свързаните с това климатични промени.

Но каузата на парламента, който освен групата държави, за които закона няма да се прилага, прави възможни и по-нататъши отлагания в прилагането на закона, не е изгубена.

В момента 13 европейски държави се управляват от правителства на ЕНП или с десноцентристки партии в управляващата коалиция. За минаването на поправките в Съвета е нужно поне 15 държави да ги подкрепят. Привържениците на забавянето на регламента имат бонус в лицето на Германия, която макар и управлявана от лявоцентристки кабинет, още през септември настоя за отлагането на закона. Въпросът е дали Зелените и социалдемократите на Шолц ще приемат "надграждането на парламента", за да осигурят търсеното мнозинство.

Ако такова съгласие бъде намерено, то настоящият текст на закона ще бъде видоизменен, за да включи новата категория държави и допълнителните условия. Ако не - влизането в сила на новите правила само ще бъде отложено, а след 2026 г. той ще се прилага, както е приет първоначално.Въпросът обаче не е просто аритметически, тъй като толкова съществена промяна на вече прието законодателство по формален повод за датата му на прилагане, би създало опасен прецедент. Европейските държави нямат интерес да позволят това да се случи, тъй като то би било възможност за изнудването им от силно политизиран орган като Европейския парламент и в бъдеще.

Без да са публично огласявани мотивите, с които това е направено, европейските посланици вече отхвърлиха намерението на парламента да ревизира и съдържанието на закона, освен датата му. Това ще направи още по-трудни предстоящите преговори, които вероятно ще започнат още следващата седмица.

С едва 5.5% от световното население ЕС потребява е сред големите потребители на седемте продукта, които са обект на законодателството и чрез търговията с тях допринася за 15% от губените в сеч и пожари гори в света.

Обезлесяването се смята за основна причина за влошаването на околната среда в световен мащаб. Над 90% от обезлесяването на тропическите гори се дължи на разширяването на обработваемите земи.

Обезлесяването представлява 11% от емисиите на парникови газове в световен мащаб и води до необратими промени върху водните ресурси, биоразнообразието и защитата от природни бедствия.

В момента Китай унищожава най-големи залесени площи, следван от Индия, САЩ и Япония. Всяка година изчезват 190 500 хектара гори, което е около три четвърти от територията на Люксембург.

Повечето изследвания показват, че повечето европейски потребители биха избягвали купуването на продукти, които са резултат от обезлесяването, но смятат, че е трудно да се намери информация за това.