Френското правителство на Мишел Барние вероятно ще падне след вот на недоверие, насрочен за сряда следобед.

Френският парламент ще се занимае със съдбата на правителството, след като инициативи за събарянето на центристкото правителство на малцинството бяха внесени от ляво и от дясно.

Барние си навлече гнева им, след като прибягна до конституционна възможност да прокара бюджета за социално осигуряване за 2025 г., заобикаляйки парламента, където нямаше да получи мнозинство. Това предизвика лявата коалиция "Нов народен фронт" и крайнодесния "Национален сбор" да обявят, че ще гласуват против правителството, което ще доведе до свалянето му, тъй като заедно двете опозиционни сили имат мнозинство в парламента.

Досега "Националният сбор" на Марин льо Пен се въздържаше да гласува срещу крехкото правителство на Барние, назначено от президента през септември, за да не дестабилизира властта. От самото начало обаче беше известно, че бюджетът ще е вероятно фатално изпитание за правителството, което трябваше да планира в него значително съкращаване на разходите, за да намали огромния дефицит.

Обкръжението на Барние и лагерът на Льо Пен се обвиниха взаимно, казвайки, че са направили всичко възможно, за да постигнат сделка и са били отворени за диалог. Източник, близък до Барние, е цитиран от "Ройтерс" да казва, че премиерът е направил големи отстъпки на Льо Пен и че гласуването за сваляне на правителството би означавало тя да ги загуби.

През октомври премиерът внесе проектобюджет за 2025 г., предвиждащ увеличаване на данъците и намаляване на разходите за общо 60 млрд. евро, което би позволило намаляване на бюджетния дефицит до 5% от БВП до края на 2025 г. Франция обаче ще трябва да отложи до 2029 г. целевата дата за достигане на общата цел на еврозоната за 3% дефицит.

Вече набъбнал до 3.2 трлн. евро, държавният дълг на Франция се очаква да достигне близо 115% от БВП през следващата година, а лихвените плащания да са най-големият отделен бюджетен разход през следващите години, надхвърляйки дори пера като отбраната и образованието.

Ако Барние загуби вота, както се очаква, той ще стане премиерът с най-кратък мандат в съвременната история на Франция.

Той ще трябва да подаде оставка, но президентът Еманюел Макрон може да поиска от него и правителството му да останат като служебно правителство, докато той търси нов премиер, което може да се случи едва догодина.

Една от възможностите би била Макрон да назначи правителство от технократи без политическа програма, надявайки се, че това може да помогне за оцеляването при вот на недоверие. То ще трябва да издържи до юли - най-ранната възможна дата за предсрочни избори.

Ако парламентът не приеме държавния бюджет до 20 декември, служебното правителство може да се позове на конституционни правомощия да го приеме с постановление - процедура, вече използвана от Барние за социалните разходи.

Това обаче би било рисковано, тъй като съществува правна сива зона за това дали служебно правителство може да използва такива правомощия.

По-вероятно е служебното правителство да предложи специално извънредно законодателство за прехвърляне на лимитите на разходите и данъчните разпоредби от тази година. Но това би означавало, че планираните от Барние мерки за икономии ще отпаднат.

Бившият главен преговарящ на ЕС за Брекзит беше назначен от президента през септември и получи невъзможната мисия да прокара орязан бюджет без парламентарно мнозинство.

Барние ще даде интервю за френската телевизия във вторник вечерта, което може да бъде последен призив към законодателите да се въздържат от сваляне на правителството, пише "Политико".

Ако парламентът наистина свали Барние, това ще бъде първият път, когато френско правителство е губило вот на недоверие от 1962 г. насам.

Според "Политико" падането на френското правителство може да предизвика финансова криза във втората по големина икономика в еврозоната, предизвиквайки безпокойство и нестабилност в ЕС.