Френското правителство падна, след като крайната десница и левицата обединиха сили при гласуването на вот на недоверие на премиера Мишел Барние в сряда вечер.

331 депутати в Националното събрание гласуваха срещу правителството, като 288 бяха достатъчни за събарянето му.

Очаква се до часове Барние да подаде оставката си и тази на своето правителство пред президента Еманюел Макрон. Елисейският дворец съобщи, че президентът ще направи обръщение в четвъртък вечер.

Правителството на малцинството на Барние е първото, което губи вот на доверие в парламента от това на Жорж Помпиду през 1962 г.

До гласуването на недоверие се стигна, след като премиерът не можа да убеди парламента в плановете си чрез нови данъци и орязване на разходи да осигури допълнителни средства в бюджета за догодина, чрез които да се задържи спираловидно нарастващия дефицит в бюджета.

В момента той е 6.1% от БВП при не повече от 3% допустими за страна от еврозоната. С плана на Барние в действие се очакваше дефицитът да спадне до 5%.

Сега Франция рискува да завърши годината без стабилно правителство или бюджет за 2025 г., подсилвайки опасенията за задълбочаване на кризата, започнала след европейските избори, когато президентът свика предсрочни избори, за да отслаби влиянието на крайната десница.

Левицата и крайната десница наказаха Барние за това, че избра да използва специалните си конституционни правомощия, за да прокара бюджета за социални разходи, заобикаляйки парламента.

Лидерът на крайната десница Марин льо Пен каза, че разпадането на правителството е "единственият начин, който конституцията ни дава да защитим французите от опасен, несправедлив и наказателен бюджет".

Политическите сътресения във Франция допълнително ще отслабят Европейския съюз, който вече се разклаща от разпадането на коалиционното правителство на Германия, осем седмици преди новоизбраният президент на САЩ Доналд Тръмп да се върне в Белия дом, припомня Ройтерс.

Макрон вече изключи вероятността да подаде оставка, но Франция е изправена пред период на дълбока политическа несигурност. Крайната левица вече официално призова президента да се оттегли.

Всеки нов премиер, посочен от президента, ще се сблъска с проблемите на Барние при приемането на законопроекти, включително бюджета за 2025 г. Нови парламентарни избори не може да има преди юли.

Президентът може да назначи нов премиер или да упълномощи Барние и кабинета му да служат като служебно правителство, докато той търси нов титуляр, който е в състояние да намери подкрепа в парламента.

Отслабените позиции на държавния глава обаче ще направят още по-трудно съставянето на правителството и по-сложни компромисите и отстъпките, които биха го направили възможно.

Служебното правителство може да предложи спешно законодателство, с което да прехвърли разпоредбите за данъци и разходи от тазгодишния бюджет в този за следващата година, или да се позове на специални правомощия, за да приеме проектобюджета за 2025 г. с правителствено постановление, без гласуване на парламента.

При втория вариант рисковете за Макрон рязко се повишават, тъй като опозицията би отхвърлила всеки негов избор за следващ премиер, раздразнена от заобикалянето на парламента.

Сътресението не е без риск за лидера на крайната десница Льо Пен, която от години се опитва да убеди избирателите, че нейната партия предлага стабилно правителство в очакване.